Определение № 4423 от 07.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4423 гр. София, 04.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002100666 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби против решение № 1184 от 24.10.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1093/2023 година по описа на Апелативен съд – София, както следва:

1. Касационна жалба, подадена от М. И. Г. от гр. Н. И., действаща чрез процесуалните си представители адвокат Т. П. и адвокат П. С., с която решението се обжалва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 548/03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 4200/2022 г. по описа на Софийския градски съд, за разликата от 160 000 лева до 250 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди - страдания, вследствие на смъртта на съпруга на ищцата В. Д. Г., предявеният иск по чл. 432 от КЗ в тази му част е отхвърлен. Решението се обжалва като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и като необосновано.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на М. И. Г. от гр. Н. И. са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени от съдебния състав в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с формираната през годините практика на Върховния касационен съд, като в същото време тези материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Посочени са следните въпроси:

1

1. Задължен ли е съдът при постановяване на решението да извърши преценка на всички относими доказателства и доводите на страните и да изложи мотиви по тях? Касаторът счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с формираната съдебна практика с оглед постановените от ВКС решение № 50239/18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4528/2021 г., IV ГО, решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV ГО и решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на II ТО, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви по този изключително съществен и деликатен въпрос - каква е цената на човешкия живот и как се остойностяват мъките по загубата на най-близкия човек.

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.

3. Допустимо ли е присъждане на занижено (занижаване на) обезщетение за неимуществени вреди, без излагане на нито едно съображение за частична отмяна на първоинстанционното решение?

4. Абстрактно ли е понятието „справедливост“ в чл. 52 от ЗЗД или е всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства?

5. Кои са критериите и как се отразяват на определените размери на обезщетението за ищцата при прилагане на принципа на справедливост по чл.

52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и длъжен ли е съдът да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение?

В тази връзка се сочи практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: Решение № 79 от 04.08.2022 г. по т.д.№ 967/2021 г. на ВКС, I т.о, Решение № 236 от 13.12.2017 година по т. дело № 1200/2017 година, Решение № 96/25.11.2020 г. по т.д. № 1881/2019 г., II т.о на ВКС/ 2. Постъпила е касационна жалба и от “Д. З.” АД, ЕИК ****, бул. “К. Ал.

Д.” № 68, гр. София, п. к. 1504, подадена чрез юрисконсулт В. Т., с която решението се обжалва в частта му, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди над размера от 120 000 лв. до присъдените 160 000 лв., ведно със законната лихва върху тази горница от 05.01.2022 г. до окончателното събиране на вземането, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на “Д. З.” АД, ЕИК ****, са посочени касационните основания по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпроса дали съдът е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и за критериите, от които съдът следва да се ръководи 2 при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Въпросите, формулирани от този касатор, са следните:

1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?;

2. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?;

3. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?;

4. Определянето на обезщетение, което очевидно е несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост ?

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от “Д. З.” АД, ЕИК ****, срещу касационната жалба на М. И. Г., в който отговор се поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съобразно изложените от касатора М. И. Г. доводи, а по същество жалбата й се оспорва като неоснователна. Твърди се, че касационната жалба на М. И. Г. не попада в приложното поле на чл. 280 от ГПК, и по-точно, в посочените от жалбоподателя хипотези на ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предложение 3-то от този член. Изразяват стаН.ще, че обжалваното решение не противоречи на визираната в изложението съдебна практика в частта й, относима към процесния спор и в посоката, адресирана от ищцовата страна; че не се доказва наличието на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика и необходимост от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Направено е искане за присъждане на направените разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК по така подадената от застрахователя касационна жалба е постъпил отговор от М. И. Г. от гр. Н. И., действаща чрез процесуалните си представители адвокат Т. П. и адвокат П. С., в която се твърди, че касаторът-застраховател не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за които твърди, че са решени в противоречие е практиката на ВКС, поради което така поставените въпроси не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По основателността на жалбата се твърди, че твърденията в жалбата, че присъденото обезщетение било завишено и несправедливо и че не били доказани претърпените неимуществени вреди, годни да обусловят обезщетяване в размер, определен 3 по справедливост от съда, са неоснователни. Ето защо молят ВКС да не допуска касационната жалба на застрахователя до касационно обжалване като същата следва да бъде оставена без уважение с оглед нейната неоснователност. Молят на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Т. П. за осъщественото от него процесуално представителство и защита на М. И. Г. в касационното производство пред Върховния касационен съд.

Настоящият съдебен състав приема, че касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд е приел, че e предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.12.2021 г. в гр. Н. И., с лек автомобил „Ш.“, модел „Ф.“, с рег. № ****, управляван от М. М. К., при което е настъпила смъртта на пешеходеца В. Д. Г., който е съпруг на ищцата, както и че процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество.

Въззивният съд е приел, че лек автомобил „Ш. Ф.“, с peг. № **** се е движел със скорост от порядъка на 52 км/ч/, при разрешена в района 30 км/ч/, а загиналият се е движел по пешеходна пътека. Въззивният съд е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответното дружество, тъй като от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява наличието на противоправно поведение на застрахования водач на МПС, а именно, че е управлявал с превишена скорост автомобила и не е могъл да спре и да избегне удара с пешеходеца, като смъртта на последния е в причинна връзка с ПТП. Приел е, че възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат не е доказано.

Според съда, от заключението на СПЕ се установява, че ищцата, която е преживяла съпруга на загиналия пешеходец, преди инцидента е била психично здрава, устойчива личност, с поведение, съответно на зрялата възраст, но след смъртта на съпруга си, е изпаднала в състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, което е нарушило социалното и семейното функциониране на личността. Посочено е, че поради спецификата на посттравматичните симптоми, които се изразяват в промени в социалното функциониране и нарушение в поведенческия досегашен стил на живот, това е довело до повишена тревожност у ищцата, чувство за невъзможност за справяне, проблем в планирането, безпокойство, ниска самооценка, отказване от жизнени цели, промяната на персоналната социална роля, трайни малоценностови изживявания, блокиране на емоциите, отчуждаване от околните, физическо изтощение, необходимост от близки хора. Отбелязано е, че според вещото лице психическото състояние на ищцата, непосредствено след ПТП, е било подчертано дезадаптивно, състояние на силен стрес, в който не е могла да има нормално ежедневие, а възстановяването протича затруденено поради емоционално напрежение, изтласкване на травматичните спомени, емоционални блокажи и соматизация. Прогнозата за състоянието е 4 да прогресира, въпреки наличието на подкрепяща среда в близкото обкръжение. На база на свидетелските показания съдът е приел за установено, че ищцата е живяла със съпруга си и семейството на дъщеря си в продължение на дълги години като освен продължителен, бракът е бил и хармоничен.

Ищцата не е желаела да приеме загубата на съпруга си и в отделни моменти я забравяла като продължавала да поставя прибор на масата и за съпруга си след смъртта му. Престанала да излиза, да общува, като предпочитала да се уединява. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел в обжалвания съдебен акт, че ищцата е имала близки отношения със съпруга си, изпитвали са обич и уважение, имали са дългогодишен брак, че след смъртта на съпруга си ищцата е страдала, била е изпаднала в силен стрес, имала е емоционално напрежение, емоционални блокажи и соматизация, с прогноза състоянието й да прогресира. Приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 160 000 лева, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед този свой извод апелативният съд е отменил решение № 548/3.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 4200/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, в частта му, в която е осъдено на основание чл. 432 КЗ „Д. З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на М. И. Г. с ЕГН ********** сумата за разликата от 160 000 лв. до 250 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди - страдания, вследствие на смъртта на съпруга й В. Д. Г., ЕГН **********, настъпила като пряка последица от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ш.“, модел „Ф.“, с рег. № ****, управляван от М. М. К., и вместо това в тази част е постаН.л отхвърляне на иска за сумата над 160 000 лева.