Присъда № 24 от 25.01.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 24, постановена на 25.01.2023 г. по НОХД № 4699 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна Производството по НОХД № 4699 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 165 по описа за 2022 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. С.Ю.Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Момина сълза“ № 16.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс.

С.Ю.Г. за това, че в периода 05.02.2022 г. – 06.02.2022 г. в с. Каменар, обл.

Варна, ул. „Хан Маламир“ № 2, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство – ключ, и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на панта на входна врата и изкривяване на защитен капак над акумулаторите на специализиран автомобил „Мерцедес“ 814 с рег. № В 0770 РА, отнел от същия чужди движими вещи – два броя акумулатори марка „Варта“ 160 ампера, на обща стойност 156 лева, собственост на „Ниг Ауто“ ЕООД, от владението на И.Г.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.

28, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4699 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. Г., намирайки, че са събрани категорични и безспорни доказателства, установяващи субективната и обективната съставомерност на престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Представителят на държавното обвинение счита, че в случая би било справедливо и уместно да се наложи на подсъдимия минимално по размер наказание, което според него, би изпълнило целите на генералната и индивидуалната превенция, предвидени в разпоредбата на чл.

36 от НК и самото наказание би било реципрочно като тежест на 1 извършеното престъпление.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4699 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., служебният защитник на подс. Г. – адв. М.В.А. - П. от АК – Варна се солидаризира с позицията на държавното обвинение за категорична доказаност на повдигнатото обвинение, като служебният защитник отправя молба към съда в процеса по индивидуализация на наказанието все пак да бъде съобразено обстоятелството, че към момента на извършване на изпълнителното деяние, подсъдимият е бил непълнолетен.

Подс. С.Ю.Г. заявява, че не смята да продължава с престъпното си поведение, защото иска да живее със семейството си.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Г. отправя молба да му бъде наложено наказание в минимален размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

С протоколно определение от 25.10.2021 г., постановено по НОХД № 2588 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, било одобрено споразумение между страните по силата на което подс. С.Ю.Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му било наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: - на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

Въпреки осъждането и наложеното му наказание, подс. Г. продължил с престъпното си поведение, насочено срещу собствеността на гражданите.

В неустановен с точност момент в тъмната част на денонощието на 05 срещу 06.02.2022 г., подс. Г. отишъл до базата на дружеството „Ниг Ауто“ ЕООД, находяща се в с. Каменар, обл. Варна, ул. „Хан Маламир“ № 2, с намерение противозаконно да отнеме някакви движими вещи или ценности, с които впоследствие да се разпореди.

Подс. Г. застанал пред входната врата на имота, започнал с ръце да дърпа рязко и силно входната врата, при което пантите й се счупили, и 2 вратата се отворила.

Подс. Г. влязъл на територията на базата, приближил се до специализиран автомобил „Мерцедес“ 814 с рег. № В 0770 РА, взел един ключ от превозното средство и с него започнал да развива болтовете, които държали металния капак, покриващ двата акумулатора на автомобила. След това упражнил сила, с която изкривил предпазния капак и си осигурил достъп до акумулаторите на автомобила. С помощта на ключа отвил клемите, чрез които се подавало електричество от акумулаторните батерии марка „Варта“ 160 ампера към електрическата инсталация на превозното средство.

Подс. Г. свалил единия акумулатор, след това го изнесъл от територията на базата, като го оставил в близко дере.

Веднага след това подс. Г. се върнал до базата, взел и втория акумулатор на специализиран автомобил „Мерцедес“ 814 с рег. № В 0770 РА и също го пренесъл до намиращото се в близост до базата дере.

След това подс. Г. отишъл до дома си и помолил своя брат св. Ю.Ю. Г. да му помогне да вземе двата броя акумулатора, като с помощта на ръчна количка двамата братя пренесли акумулаторите до дома на св. Н.С.А. в с.

Каменар.

Подс. Г. помолил св. А. да предаде акумулаторите в пункт за изкупуване на вторични суровини, понеже самият той не разполагал с лична карта, а документ за самоличност се изисквал при предаване на артикули от подобен вид.

На 07.05.2022 г. св. А. помолил св. И.М.С., който разполагал с автомобил, да го откара заедно с двата броя акумулатора до пункт за покупка на вторични суровини на територията на гр. Варна.

Св. С. се съгласил, като св. А. и св. Ю.Ю. Г. натоварили в автомобила на св. С. двата броя акумулатори, като св. А. и св. Г. също се качили в превозното средство.

Св. С. откарал с автомобила си св. А. и св. Г. до пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“ № 165, стопанисван от „Екологична компания“ ЕООД, където св. А. продал срещу сумата от 49, 68 лева двата броя акумулатори.

След като получил сумата от 49, 68 лева, св. А. дал на св. С. парична 3 сума в размер на 20 лева като цена за извършената транспортна услуга, парична сума в размер на 10 лева задържал за себе си, а останалите парични средства, предоставил на св. Г., за да ги даде на брат си подс. С.Ю.Г..

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. И.Г.Н. – собственик на капитала на дружеството „Ниг Ауто“ ЕООД и негов законен представител, показанията на св. Н.С.А., показанията на св. И.М.С., показанията на св. А.Д.А.; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза по отношение подс. С.Ю.Г.; изготвената в хода на разследването по досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза.

Според съда не е необходим някакъв задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, предвид обстоятелството, че подс. Г. и неговият защитник адв. М.А. - П. от АК – Варна не оспорват авторството на престъплението и неговата съставомерност, нито от обективна, нито от субективна страна.

Показанията на разпитаните в хода на разследването по досъдебното производство свидетели, съдът кредитира изцяло, като чрез тях се установява с категоричност вида на отнетите противозаконно артикули от базата на дружеството „Ниг Ауто“ ЕООД, находяща се на ул. „Хан Маламир“ № 2 с.

Каменар, като и впоследствие начина по който подсъдимият се е разпоредил с тях, продавайки ги в пункт за покупка на черни и цветни метали, стопанисван от „Екологична компания“ ЕООД.

Изготвената от вещото лице Д.Й. съдебно – оценителна експертиза, чието заключение, съдът изцяло кредитира, дава ясен отговор по отношение ценовата стойност на отнетите вещи.

Според съда важно значение в съвкупността от доказателства има изготвената от д-р. Р.Б. съдебно – психиатрична експертиза, чието заключение установява, че подс. Г. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза. Вещото лице д-р. Бояджиева посочва, че подс. Г. не се е намирал в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, не е страдал от тежко слабоумие към момента на извършване на престъплението, поради което той е бил в състояние да разбира свойството и 4 значението на постъпките си и съответно да ги ръководи.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъпното деяние по чл. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите, собственост на ощетеното юридическо лице и установяване на фактическа власт върху тях от страна на подс. Г..

Субектът на престъплението –С.Ю.Г., макар и непълнолетно е вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на изпълнителното деяние, за което категорично свидетелства заключението на изготвената от д-р. Р.Б. съдебно – психиатрична експертиза.

От субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият Г. отлично е съзнавал, че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на вещите.

Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. Г. е искал и целял настъпването му.

Квалификацията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се извежда от възрастовите особености на субекта на престъплението, а именно към момента на извършване на изпълнителното деяние, подсъдимият е бил непълнолетен.

Квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК се извежда от обстоятелството, че за да си осигури достъп до вещите, предмет на престъпното посегателство, подсъдимият е повредил прегради, здраво направени за защита на имот – счупил панта на входа на врата и изкривил метален предпазен капак над отнетите акумулатори.

Съответно за да демонтира двата броя акумулатори, подс. Г. си е послужил с техническо средство – ключ, което обуславя квалифициращото 5 обстоятелство по чл. 195, ал. 1 , т. 4 от НК.

Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 се извежда от факта, че подс. Г. е извършил изпълнителното деяние в условията на повторност, предвид осъждането му по НОХД № 2588 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд.

По вида и размера на наказанието.

За извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. с чл.

194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години.

В процеса на индивидуализация на наказанието, съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство като цяло не особено високия размер на причинената имуществена щета, която възлиза на 156 лева Следва да се съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното съжаление за подсъдимия извършеното от него престъпление.

Разбира се, следва да подчертае, че направеното самопризнание от подсъдимия не може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.