Решение № 460 от 01.06.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Добрич, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Т. Дженкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от С. Т. Дженкова Гражданско дело № 20263230100219 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ бр.27/2005г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на непълнолетния И. С. С. с ЕГН **********, действащ чрез особен представител адв. Д. Д., с която се иска постановяване на мерки за защита срещу бащата на молителя – С.

И. С. с ЕГН **********. В молбата се твърди, че между страните е възникнал тежък родителски конфликт, прераснал в упражняване на физическо и психическо насилие спрямо детето, изразяващо се в отправяне на обвинения в кражба, създаване на напрежение в дома, както и конкретен инцидент, при който е било упражнено физическо въздействие върху молителя, довело до напускане на семейната среда и преместването му да живее при баба си по майчина линия. Твърди се също, че вследствие на отношенията с бащата детето е развило повишена тревожност, емоционален дискомфорт и отказ от комуникация с него.

Ответникът оспорва твърденията за упражнено насилие, като признава наличието на сериозен конфликт и влошени отношения с детето, но поддържа, че поведението му е мотивирано от родителска загриженост и съмнения относно поведението на сина му, включително във връзка с възможна употреба на забранени вещества, предотвратяване на последващи събирания в апартамента, където живее молителя, прекратяване на кражби на вещи и ценности от дома. Същият заявява, че не е целял увреждане на детето и изразява готовност за възстановяване на отношенията.

От събраните по делото доказателства, включително социален доклад на Център за обществена подкрепа – Добрич, писма от Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, както и изслушване на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения социален доклад на Центъра за обществена подкрепа се установява, че на 08.04.2026 г. е сключен договор за предоставяне на социални услуги с бабата по 1 майчина линия на детето, като работата с непълнолетния е насочена към психо-социална подкрепа, овладяване на тревожност и възстановяване на емоционален баланс. В доклада изрично е посочено, че детето е на 16 години, отскоро е изведено от средата на бащата и е започнало да живее при бабата, като първоначално е било налице повишено напрежение и тревожност, свързани с преживени конфликтни ситуации в семейството. Според социалния работник детето е контактно, интелигентно, спазва социални правила и инструкции, но при обсъждане на отношенията с бащата проявява видим емоционален дискомфорт и напрежение, което се изразява в затваряне, повишена чувствителност и тревожност.

В доклада се посочва още, че към момента на изготвянето му са проведени четири консултации, като работата е в начален етап и не е изградена устойчива доверителна връзка между детето и специалиста, което затруднява задълбочена психо-социална работа по преживените травматични събития. Същевременно се отчита, че детето се адаптира подобре в средата при бабата и демонстрира по-високо ниво на спокойствие в сравнение с периода, когато е живяло при бащата.

Съдът кредитира социалния доклад като обективен, изготвен от компетентни специалисти, в рамките на наблюдение в продължителен период, като същият кореспондира с останалите събрани доказателства относно емоционалното състояние на детето и динамиката на семейните отношения.

От изслушването на непълнолетния молител се установява, че същият живее при баба си по майчина линия, посещава редовно училище и заявява подобряване на училищния успех и общото си състояние. Детето споделя, че се чувства по-спокойно в новата среда и поддържа редовен контакт с майка си, като към бащата няма поддържана комуникация и изрично заявява, че не желае такава към момента. В обясненията си детето посочва, че отношенията с бащата са прекъснати вследствие на конфликти и неприети от него обвинения, което е довело до липса на доверие и емоционална дистанция.

От изслушването на ответника се установява, че същият признава наличието на напрежение и конфликти в отношенията с детето, като не отрича, че е имало случаи на остри спорове и емоционално натоварени ситуации. Ответникът поддържа, че е действал в рамките на родителски контрол и загриженост, като изразява съмнения относно поведението на детето, но същевременно заявява желание за възстановяване на отношенията. Въпреки това съдът отчита, че обясненията на ответника съдържат емоционално натоварени твърдения, които не са подкрепени с обективни доказателства по делото, включително относно твърдения за употреба на вещества.

Съдът съобразява и данните от социалните служби, от които се установява, че между страните е налице продължителен и ескалиращ конфликт, довел до фактическа раздяла и намалена комуникация, както и до намесата на социални институции и съдебен контрол.

Същевременно не се установява по безспорен начин системно физическо насилие в смисъла на трайна агресия, но се установява наличие на емоционално напрежение, конфликтно поведение и нарушена родителско-детска връзка, което е довело до психическа нестабилност и тревожност у детето.

По делото са събрани гласни доказателства. По отношение на свидетелските показания на М.Д.Т. съдът обсъжда същите като преки гласни доказателства, дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК, поради което им придава доказателствена стойност, съобразно вътрешното им съответствие, последователност и съпоставка с останалия доказателствен материал по делото.

Свидетелката Т., баба по майчина линия на непълнолетния И., излага обстоятелства относно развитието на семейните отношения след раздялата на родителите, като сочи, че първоначалният контакт с детето е възстановен през месец ноември 2025 г., когато майката е сигнализирала за възникнали проблеми в отношенията между детето и бащата. Свидетелката 2 заявява, че е подпомагала финансово и организационно децата, включително чрез предаване на средства, предоставени от майката, както и чрез лични срещи с детето в различни обществени места с цел избягване на конфликт с бащата.

По същество показанията й съдържат твърдения за упражняван спрямо И. физически и психически натиск от страна на бащата, включително инцидент през месец декември, при който детето е било с физическа травма (посиняване около окото) и е отсъствало от училище. Свидетелката възпроизвежда тези данни като информация, получена както пряко от детето, така и косвено чрез майката, което налага разграничаване между лични възприятия и производни сведения.

Съдът отчита и показанията относно твърдения за ограничено финансово осигуряване, напрежение в домакинството и субективното възприятие на свидетелката за емоционалното състояние на детето, включително данни за тревожност, страх и напрежение при евентуален контакт с бащата. Тези твърдения имат предимно оценъчен характер, доколкото отразяват лични впечатления и интерпретации на свидетелката относно психоемоционалното състояние на детето.

В същото време съдът кредитира като относими обстоятелствата относно фактическото пребиваване на детето при бабата, установената социална подкрепа, както и наличието на комуникация с майката и участието на свидетелката като посредник при финансови преводи, доколкото тези факти се подкрепят от останалите доказателства по делото, включително социалния доклад на ЦОП.

Съдът обаче подхожда с повишена критичност към частта от показанията, в която се съдържат твърдения за системно насилие, самоувреждащо поведение и тежки психологически последици, тъй като тези обстоятелства не са подкрепени с преки медицински или други обективни доказателства в процеса, а произтичат основно от разказ на детето, предаден чрез свидетелката.

По отношение на свидетеля Н. С. С., съдът обсъжда неговите показания като такива, дадени от лице, което е в родствена връзка с двете страни по делото, поради което същите следва да бъдат преценявани с оглед възможна заинтересованост и емоционална обвързаност.

Свидетелят, непълнолетен брат на молителя и син на ответника, излага данни относно начина на отглеждане в семейната среда след раздялата на родителите, като сочи, че основната грижа е била поемана от бащата, включително осигуряване на средства, храна и контрол върху ежедневието. Показанията му съдържат твърдения за съвместно съжителство с бащата и брат му, както и за определени конфликти, свързани с изчезване на вещи и съмнения за вземане на пари, като конкретно се споменава единичен случай на физическа реакция от страна на бащата – ***, нанесен на И. във връзка с конфликт около вещ.

Свидетелят излага и твърдения за наличие на напрежение в домакинството, включително упреци между членовете на семейството и възприятия за поведение на брат му извън дома, като същевременно заявява, че между него и И. отношенията са били добри и типично братски.

Съдът отчита, че част от показанията на свидетеля имат характер на лични възприятия за битовата среда и ежедневните отношения, които се ползват с по-висока степен на достоверност, доколкото са непосредствени. В същото време съдът подлага на критична оценка твърденията относно употреба на забранени вещества и наличие на външни лица в жилището, доколкото същите са заявени колебливо, без конкретика и без съпътстващи обективни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се установява фактическата семейна структура, съвместното съжителство и ежедневната грижа на бащата, както и наличието на известни конфликти в дома, но не им придава самостоятелна 3 доказателствена сила относно твърдения за системно противоправно поведение, поради вътрешната им непълнота и противоречивост в отделни части.

При така установеното съдът приема, че приложението на Закона за защита от домашното насилие следва да бъде преценено не само през призмата на единични инциденти, а и с оглед на цялостното поведение между страните, което в случая се характеризира с продължителен конфликт, довел до емоционално отчуждение и необходимост от институционална намеса. Съдът отчита, че макар да липсват категорични доказателства за тежка физическа агресия, налице е достатъчно основание да се приеме, че отношенията между страните са достигнали степен на сериозно психо-емоционално напрежение, което засяга интересите на непълнолетното лице.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се постановят мерки, насочени към ограничаване на конфликта и създаване на условия за постепенна работа по възстановяване на отношенията под контрола на компетентни специалисти, като същевременно се гарантира спокойствието и стабилността на детето.

Ето защо и на основание чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие, съдът РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по отношение на непълнолетния И. С. С. с ЕГН ********** срещу баща му С. И. С. с ЕГН **********, като задължава последния да се въздържа от извършване на психическо и емоционално насилие спрямо детето, включително действия, които създават у него страх, напрежение или трайно емоционално отчуждение, както и да не предприема едностранни действия, целящи принудително възстановяване на контакт без участието на специалисти.

ЗАДЪЛЖАВА И. С. С. с ЕГН ********** и С. И. С. с ЕГН ********** да продължат участието си в социалната услуга, предоставяна от Център за обществена подкрепа – Добрич, като стриктно изпълняват указанията на специалистите, включително участие в индивидуални и при необходимост съвместни консултации, с цел работа по възстановяване на комуникацията в контролирана среда.

УКАЗВА на С. И. С. с ЕГН **********бащата, че възстановяването на отношенията с детето следва да се осъществява постепенно и чрез съдействие на специалисти по социална работа и психология, при съобразяване с емоционалното състояние и интереса на детето като водещ критерий.

ЗАБРАНЯВА на С. И. С. с ЕГН ********** да приближава жилището, което обитава И. С. С. с ЕГН **********, при бабата по майчина линия, местата за обучение, социални контакти и отдих на детето на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 1 година, считано от 20.01.2026г. Контактите помежду им може да се осъществяват по телефона или чрез интернет платформи, както и реално, след предварително съгласуване помежду им на други обществени места с оглед постепенно възстановяване на връзката помежду им.