Решение № 19339 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19339 гр. ***********, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148532 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от „*********“ АД /ищец/ в качеството на цесионер срещу Д. С. В. /ответник/ установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63285/2023г. по описа на СРС, 171 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 2 000 лева - непогасена главница, дължима по договор за заем ******* № ******** от ******г., сключен с „*********“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „*********“ ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 12.03.2021г. и приложение № 1 към него от 20.04.2022г., чийто правоприемник е „*********“ АД /ищец/, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.11.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 700.72 лева договорна лихва за периода 08.01.2022г. – 08.06.2023г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 450.60 лева – обезщетение за забава за периода 09.01.2022г. до 27.10.2023г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за заем ******* № ******** от ******г., сключен с „*********“ АД, на ответника е предоставен потребителски кредит в общ размер на 2 000.00 лева, която сума ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва от фиксиран процент 40.48%, за срок о т осемнадесет месеца, считано от 08.01.2022г. и краен срок 08.06.2023г. при ГПР 48.90%. Заявява, че в настоящото производство се претендира неплатената главница, уговорената върху нея възнаградителна лихва и обезщетение за забава в плащането на главното вземане. Сочи, че заемополучателят не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Релевира, че е материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва върху нея и обезщетение за забава, тъй като заемодателят като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите въз основа рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 12.03.2021г. и приложение № 1 към него от 20.04.2022г. на „*********“ ООД, чийто правоприемник е „*********“ АД /ищец/.

Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед 1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63285/2023г. по описа на СРС, 171 състав. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител – адв. К., с който навежда подробни съображения за неоснователност на исковете. Оспорва дължимостта на вземанията. Релевира, че договорът за заем е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи. Изтъква, че договорът е нищожен поради множество противоречия с разпоредбите на ЗПК, както и заради невключване на всички относими компоненти в ГПР. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за заем ******* № 9022000*******/24.11.2021 г. се установява, че той е сключен между „*********“ АД като заемодател, и Д. С. В. – като заемополучател, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 2000 лева, срок на договора – 18 месеца, размер на месечната погасителна вноска – 150.04 лева, фиксиран лихвен процент – 40,48 %, ГПР – 48.90 %,обща стойност на плащанията – 2 700.72 лева; начин на усвояване: в брой на касите на *****.

Съгласно приложения по делото Договор за допълнителни услуги към заем ******* 9022-000*******/24.11.2021 г. се установява, че той е сключен между „*********“ АД – като изпълнител, и Д. С. В. – като клиент, по силата на който изпълнителят се е задължил да предостави на клиента пакет от допълнителни услуги „******“, както следва: 1./ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по Б.та сметка на ********* АД; 3./ Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4./ Разглеждане до минути; 5./ Преференциално обслужване; 6./ Право за участие в специални промоции, 7./ Безплатно внасяне на вноска директно в офис на ********* АД, 8./ Безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл и/или QR код, 9./ Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, за което се дължи вноска в размер на 157.10 лева месечно за целия срок на договора или общо 18 по 157.10 лева – 2 827.80 лева.

Представен и приет по делото е Погасителен план към договора за заем и услуги ******* № 9022-000*******/24.11.2021 г.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област. Според ССчЕ при предоставеният заем е изплатен в брой на ответника на каса на изипей на ****** г., като по процесния договор не са налице никакви плащания от страна на кредитополучателя. Описва, че размерът на мораторната лихва за забава за периода от 09.01.2022 г. – 27.10.2023 г. е в размер на 343.73 лева, а посоченият в договора ГПР включва главница в размер на 2 000 лева, срок за погасяване – 18 месеца и лихвен процент в размер от 40.48 % и е в размер на 48.90 %.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.03.2021г., по силата на който „*********“ АД като цедент прехвърля на „**********“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното Приложение № 1 /л.24/ цедентът е прехвърлил вземането срещу ответника Д.

С. В. по договор за кредит № 9022-000*******/24.11.2021 г. Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от цедента.

По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за 2 извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „**********“ ЕАД до Д. С. В. за извършената цесия, което не е връчено на адресата.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Сключеният между „*********“ АД и Д. С. В. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът "**********" ЕАД излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя "*********" АД и поръчителя, позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.03.2021г. С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на договора, т.е. с постигане на съгласие между страните, вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен. Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.

В конкретния случай съдебният състав приема за доказано по делото, че процесните вземания, чийто носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит, а след тяхното плащане - носител е поръчителят, реално са прехвърлени в полза на ищеца – "**********" ЕАД. Това е така, тъй като макар сключеният договор за цесия да не е представен в своята цялост, то от приложението към него се извежда, че предмет на сделката е било процесното вземане на ответника по процесния договор за кредит, който в достатъчна степен е индивидуализиран с приложението. Цесията е потвърдена от прехвърлителите, а ответникът е бил уведомен за нея преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, като са представени доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна разписка. Към исковата молба, обаче, също е представено уведомление за цесия, изходящо от цедента, както и пълномощни, които са връчени на длъжника заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК.

Посочените доказателства в случая в достатъчна степен дават основание да се заключи, че ищецът се легитимира като носител на вземането, като възраженията, наведени от особения представител на ответника в тази насока, са неоснователни.

Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени от заемополучателя, съгласно заключението по допуснатата ССчЕ.

Вземането е изискуемо в пълен размер, тъй като към датата на подаване на 3 заявлението по чл. 420 ГПК е настъпил крайния срок на издължаване по договора.

С оглед горните правни изводи относно надлежното изпълнение на процедурата по сключване на договора за потребителски кредит, съдът намира, че доколкото страна по него в качеството на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделките, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит, съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.