Решение № 121 от 10.03.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2071/2024
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Кристиан Бориславов Гюрчев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, т. 1 · Наредба за дейността на заложните къщи
- чл. 30 · Наредба за дейността на заложните къщи
- чл. 34 · Наредба за дейността на заложните къщи
- чл. 37, ал. 1 · Наредба за дейността на заложните къщи
- чл. 37, ал. 2 · Наредба за дейността на заложните къщи
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520202071 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП 3“ ЕООД против Наказателно постановление № 24-127 от 28.10.2024 г., издадено от ВПД Директор на ОД на МВР-Русе, с което на дружеството-жалбоподател на на основание чл. 36, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34 от Наредба за дейността на заложните къщи.
В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат В. Х. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството на упълномощен защитник, която поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна в хода на пледоарията си. Претендира направените разноски за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Т.Й., която излага подробни съображения касателно 1 неоснователността на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – представител на дружеството-жалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 12.11.2024 г., а жалбата е подадена на 27.11.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
„ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП 3“ ЕООД стопанисвало търговски обект - заложна къща, находящ се в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 74.
На 09.05.2024 г. свидетелят П. Б. П. и И.а П.а – служители на Първо РУ при ОД на МВР-Русе посетили горепосочения търговски обект във връзка с възложена проверка по преписка с регистрационен номер 1882р-ЗМ-391/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Русе. По това време в обекта се намирал само свидетелят Д.С.К., заемащ длъжността комисионер. След като се представили, полицейските служители уведомили свидетеля К., че са посетили заложната къща във връзка с депозиран сигнал за открадната вещ - мобилен телефон марка и модел „Самсунг“ J4 и поискали да им бъде предоставена информация и документи за последния, тъй като имали данни, че същият е предаден в залог на 08.05.2024 г. Свидетелят К., позовавайки се на разпореждането на управителя на заложната къща, заявил, че ще изпълни посоченото само при наличие на представено писмено искане. Непосредствено след това полицейските служители напуснали обекта.
Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол от 09.05.2024 г., както и в изготвена докладна записка от свидетеля П..
На база изготвената докладна, свидетелят И. Д. Б. приел, че по този начин дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като в тази връзка съставил АУАН G A № 24-127/29.07.2024 г. (бл. № 095393), който бил връчен срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател, като същият отбелязал, че има възражения. В 2 законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива не били представени.
Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 36, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34 от Наредба за дейността на заложните къщи.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН G A № 24-127/29.07.2024 г., Наказателно постановление № 24-127 от 28.10.2024 г., Констативен протокол от 09.05.2024 г., докладна записка и гласни доказателства - показанията на свидетелите И.
Д. Б., П. Б. П. и Д.С.К., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, съответно от председателя на Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, съответно от председателя на Комисията за защита на потребителите, или упълномощени от тях длъжностни лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Директора на ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1336/08.12.2020 г. на Министъра на вътрешните работи.
3
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружествотожалбоподател не е осъществило нарушението на разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за дейността на заложените къщи, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за дейността на заложните къщи проверяваните лица са длъжни да предоставят при поискване от контролните органи по чл. 29 необходимата информация и документи. За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място.
Съгласно чл. 29, т. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи контролът за спазването се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на 4 вътрешните работи.
Съгласно чл. 30 от Наредбата за дейността на заложните къщи контролните органи по чл. 29 имат право: на свободен достъп в търговските помещения на заложната къща /т. 1/; да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол /т. 2/; и да изискват информация за дейността на заложната къща /т. 3/.
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочената в наказателното постановление дата полицейски служители от Първо РУ при ОД на МВР-Русе посетили заложна къща, находящ се в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 74 и стопанисвана от „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП 3“ ЕООД. Същите изискали да им бъде предоставена информация касателно мобилен телефон марка и модел „Самсунг“ J4, с оглед разкрИ.е на престъпление – кражба.
От приложената по делото Заповед № 312Ц-1336/08.12.2020 г. е видно, че длъжностните лица от Областните дирекции към Министерство на вътрешните работи са били оправомощени да осъществяват контрол по спазване на Наредбата за дейността на заложните къщи. Тоест полицейските служители, които са посетили заложната къща, се явяват компетентни да извършват проверки по реда на Глава V от Наредбата за дейността на заложните къщи, а именно Контрол върху дейността на заложните къщи. Тук е мястото да се отбележи, че предмет на тези проверки е спазването на реда и условията за предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, с оглед защита на заемателите. В процесния случай, както се посочи и по-горе, изисканата информация не е била с цел извършване на подобен контрол, а в изпълнение на упражняване на функции по Закона за вътрешните работи и НПК и по-конректно – разкрИ.ето на престъпление. В тази насока съдът намира, че полицейските служители не са упражнили правомощията си по чл. 30, т. 2 и 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, доколкото същите се упражняват с оглед на установяване на нарушения на реда и условията за предоставяне на парични заеми срещу залог на движими вещи. С оглед на така изложеното следва да се приеме и че за дружеството-жалбоподател не е възникнало задължение да предостави изисканите документи, което прави несъставомерно от обективна страна и нарушението, във връзка с което е била и ангажирана административнонаказателната му отговорност. В процесната хипотеза полицейските служители са разполагали с възможността да издадат разпореждане по реда на чл. 64 от ЗМВР спрямо свидетеля К., като при неизпълнението му последният е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
С оглед на гореизложеното, жалбата се явява основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно.