Разпореждане № 24461 от 13.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24461 гр. Варна, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от М. С. Частно гражданско дело №

20253110107609 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „*******“ *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № ****, ап. ***, представлявано от Х. М. и П. В. – Управители, чрез пълномощника ю.к. Б. Т., заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парични вземания срещу длъжника Х. П. П., ЕГН **********, с адрес: Област В., Община В., гр. В., ж.к. ,,Т.“ бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап.****, за следните суми: сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****от 11.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ***, вземанията по който са прехвърлени на „*****“ ***** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022г., сумата от 137,14 лв. (сто тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна лихва начислена за периода от 11.06.2020 г. до 13.06.2021г., сумата от 200,34 лв. (двеста лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 13.06.2021г. до 31.05.2025г., сумата от 351,33 лв. (триста петдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща неплатени дължими такси, както и сумата от 653,36 лв. (шестстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса от 36,84 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията посочени в заявлението са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника попада в съдебния район на Районен съд - В..

Подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл.

410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК, и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да 1 бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл– чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С473/00).

По отношение на вземанията за главница от 609,86 лв., договорна лихва от 41,16 лв. и законна лихва за забава от 102,33 лв., съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

Съобразявайки служебното си задължение за проверка съответствието на искането с императивните материалноправни норми, в т.ч. тези, установяващи потребителската закрила, както и с добрите нрави, съдът намира за неоснователна претенцията на заявителя за неустойка по чл. 6.2. вр. чл.6.1 от Договора за потребителски кредит:

Предвидената в договора неустойка следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо, вредите, компенсирани с тази неустойка, не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.

Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равен на половината от размера на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето на действителната цена за ползване на необезпечен кредит като неустойка за неизпълнение, явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.

По отношение на претенцията за дължими такси съгласно Тарифа:

За претенцията от 351,33 лв. се твърди, че същата представлява дължими такси, като заявителят не е индивидуализирал надлежно това си вземане, тъй като не е уточнено и как е формиран размерът на претенцията - сочи се Тарифа на „С****“ *****, която обаче не е приложена по делото. Не са налице и данни запознат ли е бил заемателя с тази тарифа преди сключване на договора и какви точно разходи са направени в действителност от заемодателя във връзка със събиране на вземането по процесния договор за заем.

По изложените аргументи и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно вземанията за неустойка и такси.

По разноските:

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса (36,84 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (определено в размер на 50 лв.), съразмерно с уважената част от заявлението, или общо 39,48 лв. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над размер от 50,00лв. не е основателно, като в тази насока съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл.

26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.

Водим от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*****“ ******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *****, ап. ****, представлявано от Х. М. и П. В., – Управители, чрез пълномощника ю.к. Б. Т., срещу длъжника Х. П. П., ЕГН **********, с адрес: Област В., Община В., гр. В., ж.к. ,,Т.“ бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап.****, за следните суми: сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 11.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ***, вземанията по който са прехвърлени на „*****“ **** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., сумата от 137,14 лв. (сто тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна лихва начислена за периода от 11.06.2020 г. до 13.06.2021 г., сумата от 200,34 лв. (двеста лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 13.06.2021 г. до 31.05.2025 г., както и сумата от 39,48 лв. (тридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № *****/11.06.2025 г., подадено от „********“ ******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № ****, ап.***, представлявано от Х. М. и П. В.– Управители, чрез пълномощника ю.к. Б. Т., срещу длъжника Х. П. П., ЕГН **********, с адрес: Област В., Община В., гр. В., ж.к. ,,Т.“ бл.

****, вх. ****, ет. ****, ап.****, В ЧАСТТА, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 351,33 лв. (триста петдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща неплатени дължими такси, както и сумата от 653,36 лв. (шестстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договора за потребителски кредит, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване;

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК разполага с възможността да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, в 1-месечен срок от съобщването на влезлия в сила съдебен акт, с който е постановено /потвърдено отхвърлянето на заявлението.

РАЗПОРЕЖДА връчването на книжата до заявителя „******“ ***** да се осъществява чрез Системата за сигурно електронно връчване към Държавна агенция „Електронно управление”, по профила на дружеството.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3