Решение № 84 от 15.05.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Сливница, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20231890100182 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство“ на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск от Е. Ц. В., в качеството ми на баща и законен представител на малолетната Й. Е. В., с който е поискано да се осъди В. Л. В., да заплаща на малолетното си дете Й. Е. В., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез ищеца, считано от подаване на исковата молба в съда - иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК.

Изложени са твърдения, че ответницата е майка на Й. В., като се сочи, че ищецът е разделен с нея от септември месец 2022 г. Твърди се, че общото им дете е започнало училище през миналата година, поради което са се увеличили и разходите за него. Сочи, че към този момент не е определяна издръжка, както и това, че не е наясно какво е финансовото състояние на ответницата, поради което претендира издръжка към минималния размер. Не претендира разноски.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който сочи, че не живее заедно с ищеца, тъй като условията, в които той живее не и се нравят. Сочи, че иска да вижда своето 1 дете.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Страните по делото са родители на Й. Е. В., ЕГН**********, родена на ************** г., видно от удостоверение за раждане, издадено на ********** г. от Р-н „Триадица“- СО.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от *********** г., страните по делото към този момент все още са съпрузи, но са във фактическа раздяла.

От служебна бележка с изх.№177/14.02.23 г., издадена от СУ„Л.Х.Т.“- гр. Б. се установява, че Й. Е. В. е ученичка в *********** клас.

Видно от социален доклад от 04.05.23 г., изготвен от ДСП- гр.

Костинброд се установява, че грижите за малолетното дете се извършват изцяло от неговия баща- ищеца по настоящото дело. Ответницата по делото не е пожелала да укаже необходимото съдействие на социалните работници за нуждите на възложената задача.

Видно от удостоверение, издадено от Община Божурище става ясно, че ищецът е в служебните отношения с общинската администрация в гр.

Божурище, като в посоченото удостоверение се съдържат данни за получените от негова страна доходи за времето от 05.22 г. до 04.23 г. През последните 6 месеца ищецът е получавал брутното възнаграждение в диапазона от 709.73 лева до 1192.51 лева.

От приложената и неоспорена в настоящото производство служебна справка от регистъра на трудовите договори към НАП се установява, че ответницата към този момент е безработна и не получава възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило 2 пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.

2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. /. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Предявеният иск с правно основание чл.

143, ал. 2 СК е частично основателен по следните съображения:

По делото се установи, че детето е на 7 - годишна възраст, като безспорно се нуждае от средства за храна, облекло, образование. По делото не са представени доказателства относно иущественото състояние на ответницата освен справка от регистъра на трудовите договори . Въпреки това не са налице данни същата да е с влошено здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго малолетно дете. Същата е в трудоспособна възраст и може да полага труд, като реализира средномесечен за страната доход. Като съобрази изложеното, съдът намира, че във възможностите на ответницата е да отделя средства над собствената си необходима издръжка и да заплаща издръжка на детето си около минималния размер от 200. 00 лева.

По изложените основателен. мотиви, съдът намира предявеният иск за

С оглед изложеното, следва да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечната издръжка на непълнолетното си дете от 200. 00 лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За 3 това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответницата е осъдена да заплаща на малоетното си дете месечна издръжка в размер на 200. 00 лева.

Относно направените разноски по делото.

Искане за присъждане на направените по делото разноски не е направено от никоя от страните по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , дължи по сметка на Районен съд- Слвиница държавна такса върху уважената част на иска, а именно сумата от 288 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК, В. Л. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Й. Е. В., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител Е. Ц. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200, 00 /двеста/ лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , В. Л. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд- Сливница държавна такса в размер на 288 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението до страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните / чл. 7, ал. 2 ГПК/.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4