Решение № 20 от 19.04.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Чепеларе, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №

20235450100053 по описа за 2023 година

Делото е образувано по постъпила искова молба от М. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ. Г., обл. Б. и К. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.А., ул. „****“ №**, действащи чрез адв. Л.

С. АК – П., срещу П. М. Ч. ЕГН ********** и А. М. Ч. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Ч., ул. „****“ №**, с която е предявен иск за делба на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.241.****, с предназначение – жилище, апартамент, с площ 98,10 кв.м. по одобрените КККР на гр.Чепеларе, с адрес гр.Ч., ул. „****“ №**, ет.**, ведно с припадащите му се 406/3654 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 80371.241.**** по одобрените КККР на гр.Чепеларе с площ 3295 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при следните квоти: за жилището 2/6 ид.ч. за М. Х. Д.; 2/6 ид.ч. за К. Х. Д.; 1/6 ид.ч. за П. М. Ч.; и 1/6 ид. част за А. М. Ч.; за земята 4/24 ид.ч. за М. Х. Д.; 4/24 ид.ч. за К. Х. Д.; 14/24 ид.ч. за П. М. Ч.; и 14/24 ид. част за А. М. Ч..

Претендира се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците обезщетение за лишаване от ползване на посочените по-горе съсобствени имоти, както следва: 1) ответниците П.М.Ч. и А.М.Ч. да заплатят на ищцата М.Х.Д. обезщетение – наем за изминало време за периода от 06.04.2020 год. до 06.04.2023 год., ведно със законната лихва, в размер на 1800 лева за всеки един от ответниците;

2) ответниците П. М. Ч. и А. М. Ч. да заплатят на ищеца К. Х. Д. обезщетение – наем за изминало време за периода от 06.04.2020 год. до 06.04.2023 год., ведно със законната лихва, в размер на 1800 лева за всеки един от ответниците; 3) да бъдат осъдени П. М. Ч. и А. М. Ч. всеки от тях да заплаща по 100 лева обезщетение /или общо 200 лева/ – наем на М. Х. Д., считано от 06.04.2023 год., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска; 4) да бъдат осъдени П.М.Ч. и А.М.Ч. всеки от тях да заплаща по 100 лева обезщетение /или общо 200 лева/ – наем на К.Х.Д., считано от 06.04.2023 год., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска. В уточнителна молба сочат, че искането за заплащане на обезщетение за наем, считано от датата на завеждане на исковата молба представлява привременна мярка по см. на чл.344 ал.2 от ГПК.

Фактическите твърдения, на които ищците основават предявените искове се свеждат до следното: Ищците са низходящи наследници на Х.К.Д., който приживе бил в брак с майката на двамата ответници М.А.Д. - починала на **** г. По време на брака двамата съпрузи придобили 1 правото на собственост върху посочения по – горе самостоятелен обект в сграда, чрез строителство и делба. С договор за покупко – продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от 06.01.2000 год. М. Д. и ответника П. Ч. придобили по равно 406/3654 ид.ч. от имота, върху който била построена сградата – парцел **** – петно **, в кв.** по плана на гр.Ч..

След смъртта на М.А.Д., нейният съпруг Х. К. Д. придобил правото на собственост на 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 80371.241.****, находящ се в град Ч., ул. „****” № **, етаж **, а синовете й - ответниците П. М. Ч. и А. М. Ч. придобили правото на собственост за всеки един от тях по 1/6 ид.ч. от същия обект. При същите квоти придобили и правото на собственост върху притежаваната от М.Д. идеална част от поземления имот (203/3654 ид.ч.).

На **** год. бащата на ищците – Х. К. Д. починал, като по силата на наследственото правоприемство ищците М. Д. и К. Д. наследили по равно правото на собственост върху притежаваните от него 4/6 ид.ч. от самостоятелния обект (т.е. по 2/6 ид.ч. за всеки един от двамата) и по 4/24 ид.ч. от правото на собственост върху земята.

Тъй като ищците не били допуснати до наследствения имот, отправили нотариална покана до ответниците да им бъде заплатено обезщетение в размер на 200 лева месечно на всеки от ищците за времето, през което ответниците държат и ползват наследствения имот, считано от 06.04.2020 год., както и да им бъде заплащан месечен наем в бъдеще в размер на 200 лева месечно, като до момента ответниците не са заплатили обезщетението - наем. По изложените съображения моли за допускане на делбата и уважаване претенцията за заплащане на обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците А. М. Ч. и П. М. Ч. чрез пълномощника им адв.И.С., с който оспорват исковите претенции, като частично недопустими и неоснователни. Относно допустимостта се навеждат твърдения, че иска е допустим досежно самостоятелния обект и припадащите му се идеални части от земята, равняващи се на 203 кв.м., но по отношение на останалите 203 кв.м., се сочи, че иска за делба е недопустим поради липса на правен интерес за ищците, доколкото тази идеална част от земята е лична собственост на ответника П.М.Ч.. Оспорва се допустимостта на иска относно заплащането на обезщетение под формата наем за последните три години, с аргументи, че тези искове (искания за сметки) следва да се предявят в първото заседание след допускане на делбата. Поддържа се и становище за недопустимост на претенцията за заплащане на обезщетение под формата месечен наем от всеки от ответниците, за периода след подаване на исковата молба. По изложените фактически твърдения в исковата молба, ответниците не оспорват, че ищците са законни наследници на Х.К.Д., че имотите предмет на делба са придобити в режим на СИО, както и че бащата на ищците и майката на ответниците са имали сключен граждански брак. Оспорват се останалите наведени твърдения от ищците. Излага се, че от 1997 год. до смъртта на М.А.Д., както и до смъртта на Х.К.Д. ответника А.Ч. е живял непрекъснато в жилището, предмет на делбата. Това фактическо положение не се е променило и след смъртта на вторият съпруг на майката на ответниците, и баща на ищцовата страна – Х.К.Д.. Това положение не е променено и понастоящем. След 09.07.2005 г. единствено и само А.Ч. е упражнявал фактическа власт върху жилищния етаж, само от свое име и само в своя полза. От този момент насетне само отвтетника А. Ч. е владял жилищният етаж, както и прилежащата част от имота, в който е построена тази сграда, само и единствено за него, с намерение за своене на тези имоти, и то по явен и открит за всички трети лица начин, поради което и към датата, на която е признат за собственик на горецитираните имоти - 30.03.2023 г. срокът по чл.79 ал.1 ЗС за придобиване на собствеността върху имотите по давност е изтекъл многократно. С оглед на това ответника А.Ч. е признат за собственик на процесния самостоятелен обект, ведно с 170/3295 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 80371.241.**** по одобрените КККР на гр.Ч..

Твърди се, че А. Ч. осъществявал владението чрез ползване на имотите съгласно предназначението им - жилищният етаж представлява неговото жилище за живеене, а дворното място използва за складови нужди. Освен това А. Ч. извършвал подобрения на жилищната сграда, като през 2019 год. заедно с брат си наемат майстори, които поставят топлоизолация, измазват и боядисват, както притежавания от него етаж, така и другите етажи на сградата, за което са заплатили сумата от 4950 лева. Около тази сума възлизали и закупените от тях материали за поставяне на топлоизолацията, измазването и боядисването на цялата жилищна сграда. През 2019 год. ответниците извършили 2 ремонт на покрива на сградата, който възлизал на около 3000 лева. Ответника А. Ч. е закупил и монтирал нова входна врата на процесния етаж, от която ключ има само той, и за която е заплатил сумата от 680 лева, както и само той извършва в този етаж периодично текущи ремонти и боядисване на същия. През 2020 г. е прокарана локална парна инсталация, с която процесния жилищен етаж се отоплява през зимния сезон. Ответниците твърдят, че ищците никога и по никакъв повод не са осъществявали фактическа власт върху процесните имоти, нито приживе на баща си и тяхната майка, нито след това. Дори и докато наследодателят им е бил жив – ищците М.

Д. и К. Д. не са посещавали процесните имоти. Сочи се, че ищците, дори не присъствали на погребението на баща си, нито знаят къде е гробът му, като всички действия по отреждането на починалия Х.Д., както и следващите се обреди и ритуали, са извършени и се извършват само от ответниците.

В условията на евентуалност се прави възражение за недопустимост на делбата по отношение на поземления имот, с аргумент, че същият представлява обща част за всички построени в имота сгради вкл. и за жилищната сграда, в която се намира самостоятелния обект, предмет на делбата, която сграда е в режим на етажна собственост. Възразява се и по отношение идентичността на имота, посочен в договора за продажба на недвижим имот вх. р. №27/10.02.2000 год., чрез който ищците се легитимират като собственици и посочения в исковата молба, с данни от одобрената кадастрална карта.

По отношение на искането за заплащане на претендираното обезщетение под формата на наем за последните три години, считано от завеждане на исковата молба, ведно с лихва към него, се сочи, че същият е неоснователен и недоказан по отношение на ответника А. Ч., и недопустим по отношение на ответника П. Ч.. В условията на евентуалност - по отношение на П. Ч., считат иска за неоснователен и недоказан. Обосновава се с липсата на възникнала съсобственост на процесния имот по посочените по-горе съображения. В условията на евентуалност - в случай, че бъде установено наличието на съсобственост между страните в процесните имоти, то се прави възражение за наличие на отправена писмена покана от ищците за заплащане на обезщетение за ползата, от която твърдят че са лишени. Приложената към исковата молба покана обективира искане до ответниците за плащане на месечен наем в размер на 200 лева, която е само от името на ищеца К.Х.Д.. В същата тази покана, К. Д. определя наемна цена както за себе си, така и за сестра си - общо в размер на 200.00лв. Също така в поканата К. Д. включва към определената наемна цена и частта на сестра си. Сочи се, че писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за плащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата 5 годишна погасителна давност / ТР № 7/02.11.2012 г., ТД № 7/2012 г. ОСГК/. Предвид това, следва да се приеме, че липсва отправена писмена покана от ищцата М. Х. Д., поради което искът й следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид това, следва единствения възможен извод, че липсва отправена писмена покана от ищцата М. Х.

Д., поради което искът й следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди се, че К. Д. не бил упълномощен от сестра си, да отправи приложената нотариална покана, както и да обвърже същата с последиците, произтекли от поканата в полза на ищцата М.Д.. Освен, че К. е нямал пълномощно, ищците по делото към онзи момент, а и дълги години след това, не поддържали добри взаимоотношения по между си, което изключва възможността между тях да присъства елемент на доверие, за възлагане на мандат в полза на К. Д. даващ му такива права. По тези съображения, считат че покана от страна на М. Д. - не е отправяна към ответниците. По изложените съображения счита, че искът за заплащане на обезщетени - наем за три години назад, предявен от М. Д. срещу доверителите ми, следва да бъде отхвърлен. Също така, освен че предявеният иск е неоснователен, същият е и недоказан по основание и размер, като претендираното обезщетение не съответства на паричния еквивалент на правата, от които ищците претендират да са лишени. В случай, че иска за заплащане на наем в размер на 100 лева от всеки един от ответниците на всеки един от ищците, считано от 06.04.2023 г., ведно с лихви за забава за всяка просрочена вноска представляват привременни мерки по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК същият е неоснователен и недоказан по размер. По тези съображения считат, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.