Решение № 47 от 26.05.2020, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13/2020
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 26.05.2020
- В сила
- 26.05.2020
- Състав
- ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.05.2020г. гр.Търговище в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На осемнадесети май 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар: Ирина Василева като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№13 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на С.Г.С. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ решение №517 от 18.09.2019 г., постановено по гр.д. №445 от 2019 г. на Районен съд Търговище, в ЧАСТТА в която е осъдена ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Таурс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, чрез процесуален представител М.М., 15.27лв. лихва , сумата от 375лв., разноски в настоящото производство, както и сумата от 75лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РСТ, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Считайки решението за незаконосъобразно и неправилно, моли съда да го отмени.
В съдебна заседание се явява лично, поддържа жалбата си.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-ищец, с който молят съда да остави решението в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно представения списък.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител. Постъпила и писмена молба, с която поддържат подадения отговор, претендират разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., представят списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач в процеса на страна на ответницата С.А.С. не е взел становище по жалбата.
В съдебно заседание не се явява.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допусти-ма, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за съществуване на парични вземания за сумата 310.54лв. главница, 15.27лв. лихва и 75лв. разноски, представляващи неизплатени суми за ползвана ел.енергия за обект с кл.
№********** и аб. № ********** с адрес на потребление гр.Търговище, кв.“Запад № 57, за периода 25.04.2018г.-25.04.2018г., лихви и разноски, за които суми ищецът се е снабдил със Заповед № 1215/28.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РС-Търговище, против която е подадено възражение за недължимост на сумата на осн. чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземането му от ответницата.
Установено е по делото, че по силата на договор за отдаване под наем на обекта на третото лице помагач по делото С.А.С. от 29.05.2017г., за периода до края на м.март 2018г. същият е бил титуляр на партидата. На 18.04.2018г. е подадено заявление, че титуляр на партидата отново става ответницата С.Г.С..
От заключението на назначената и приета без възражения от съда и страните ССчЕ е установено, че сумата от 310.54лв., представлява неизплатени задължения за ползвана ел.енергия в обект с аб.№ **********, по фактура №**********/25.04.2018г. за периода 05.01.2018г. до 24.04.2018г. Размерът на мораторната лихва върху неиз-платената фактура за периода 16.05.2018г. – 08.11.2018г. включително е 15.27лв.
След завеждане на иска ответницата Снежана Г.С. е заплатила претендираната главница от 310.54лв., което плащане се признава от ищеца, поради което и искът е бил отхърлен.
В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ответницата, като потребител на ел.енергия в процесния имот дължи заплащане на лихвата за забава върху главницата в размер на 15.27лв., както и направените в производството пред ТРС по гр.д. №445 от 2019 г. разноски в размер на 375лв. и в заповедното производство разноски-75лв. в производството по ч.гр.д.№ 2156/2018г. Неоснователни са възраженията в жалбата, че тези разноски следва да се заплатят от третото лице помагач- С оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, /т.12/, „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“ Задължение за заплащане на разноски, съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, третото лице дължи само за тези, които е „причинило със своите процесуални действия“. В конкретния случай не е налице такава хипотеза. Жалбоподателката, като ответник по делото, дължи разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, в обжалваната му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на осн.чл.272 от ГПК натоящият състав препраща към мотивите му.
В останалата му, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въззив-ницата следва да заплати на въззивника на осн.чл.78, ал.8 от ГПК юрис-консултско възнаграждение в размер на 150 лв. за производството пред настоящата инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№517 от 18.09.2019 г., постановено по гр.д. №445 от 2019 г. на Районен съд Търговище, в ЧАСТТА в която е осъдена С.Г.С. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Таурс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, чрез процесуален представител М.М., сумата от 375лв., разноски в настоящото производство, както и сумата от 75лв., разноски в заповедното производ-ство по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РСТ, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
В ОСТАНАЛАТА МУ, необжалвана, ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН-********** ***
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Таурс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, чрез процесуален представител М.М., сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, съгласно чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.