Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39381 от 26.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30589/2026
Вид
Определение № 39381
Подписан
26.10.2026
В сила
26.10.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39381 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110130589 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Бест Кепитъл България“ ЕАД срещу Б. Г. Г., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1317/2026 г. по описа на Районен съд – Казънлък.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу посочения длъжник. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело се е върнало в цялост съобщението от 23.04.2026г., като призовкарят е посочил, че е посетил 1 адреса на 27.04, 17.05 и 29.05.2026г., като не е открил длъжника, нито лице, съгласно да получи съобщението. Отразено е още, че съседи отказват съдействие. При залепване на уведомление на 18.07.2026г. по постоянния и настоящ адрес на длъжника, връчителят е посочил, че е посетил адреса на 17.06., 05.07 и 18.07.2026г., но не е намерил търсеното лице, нито лице съгласно да получи съдебните книжа, поради което на 18.07.2026г. е залепил уведомление на входната врата на №6, като няма достъп до пощенска кутия.

Призовкарят е отразил още, че съседите отказали съдействие.

Предвид горното, съдът приема, че връчителят не е събрал данни по надлежния ред, че длъжникът не живее на постоянния и настоящ адрес, за което да е посочил и източник на информация.

Доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК въвежда изключение от общия ред и обуславя допустимостта на последващото исково производство, предпоставките за приложението следва да бъдат установени по несъмнен начин, а не да се извеждат по предположение или въз основа на косвени и противоречиви сведения.

Видно от справките по делото длъжникът нямат регистриран работодател.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение. Поради което заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК по отношение на длъжника. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 422 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на съществуването на вземането.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30589/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч.гр.д. № 1317/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение по отношение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2