Акт № 509 от 11.11.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- 383/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. София, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Женя Димитрова
Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000383 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №43154/30.03.2026година от „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД срещу решение №297/11.03.2026 година, постановено по т.д. №2203/2024 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, с което е отхвърлен предявения от „Авиора легал“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Христо Белчев“, №22Б, ет.1, ап.1 за приемане за установено, че „А. и сие“ ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н „Овча купел“, ж.к.“Горна баня“, ул.“639“, №9 му дължи сумата от 500 000 евро, съгласно запис на заповед от 01.02.2017 година с падеж 01.02.2022 година, правата по която му е джиросана от В. И. Г. на 16.05.2022 година, заедно със законната лихва, считано от 18.07.2024 година до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 18.09.2024 година по ч.гр.д. №43870/2024 година по описа на СРС, 171 състав и е осъдено да заплати сумата от 511,31 евро – разноски за исковото производство.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, 1 необоснованост и нарушение на материалния закон. Заключението на съда, че предприетото оспорване по реда на чл.193 ГПК, с оглед приетите експертизи е успешно проведено не може да бъде споделено, тъй като е кредитирано заключение на съдебна експертиза, което съдържа твърдение за изследване с видеоспектрален компаратор, без такова да е проведено. Налице е пълна липса на надеждност на извършеното изследване, което налага назначаването на нова експертиза. Първоинстанционният съд е изградил решението си, въз основа на заключение, при което методологията е фиктивна, което води до неправилност на изводите и постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.
Делото не е изяснено от фактическа и правна страна, тъй като заключението е оспорено и е назначена повторна експертиза, която преповтаря първата. За изготвянето на експертизата са използвани остарели уреди и методология, като подобен начин на изготвяне на експертизите не отговаря на съвременните стандарти. При сравнение на двете заключения се наблюдава значителна степен на лексикално и смислово съвпадение. Повторната експертиза не е изпълнила целта си, което налага назначаването на тройна експертиза.
Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният от ищеца иск бъде уважен, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „А. и сие“ ООД е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата си молба „Авиора Легал“ ООД твърди, че на 01.02.2017 г.
„А. и СИЕ“ ЕООД издал запис на заповед, с който безусловно, неотменимо и без протест се е задължил да плати на В. Г. сумата от 500 000 евро с падеж 01.02.2022 г. с място на плащане: ***. На 16.05.2024 г. , чрез джиро вземането е прехвърлено от поемателя/джиранта В. Г. на „Авиора Легал“ ООД в качеството му на джиратар. Тъй като платецът „А. и СИЕ“ ЕООД не платил задължението по ценната книга на падежа за „Авиора легал“ ООД възникнало вземане, за събирането, на което кредиторът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 000 2 евро. На 18.07.2024 г. по ч.гр.д. № 43870/2024 г. Софийски районен съд, 171 състав издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 000 евро – въз основа на записа на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и за сумите от 19 558,30 лв. – държавна такса и 29 049,96 лв. – адвокатско възнаграждение. С определение от 18.09.2024 г., връчено на 08.10.2024 г., съдът уведомил заявителя за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и му указал за възможността да подаде установителен иск за вземането в едномесечен срок от съобщението, което обуславя правния интерес на кредитора да поиска от съда да установи между него и „А. и СИЕ“ ЕООД, че последният му дължи сумата от 500 000 евро въз основа на запис на заповед с падеж 02.01.2022 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г., за която по ч.гр.д. № 43870/2024 г. по описа на Софийски районен съд 171 състав са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и присъждането на направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и присъждане на направените в заповедното производство разноски.
Ответникът „А. и СИЕ“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищецът е представил множество записи на заповед с идентично съдържание с този представен по делото, като на всички се съдържа джиро от една и съща дата – 16.05.2024 г., с джирант – В. Г. и джиратар – „Авиора Легал“ ООД.
Дружеството е вписано в АВ – ТРРЮЛЦ само ден по-рано – на 15.05.2024 година.
Общата стойност на сумите по всички представени записи на заповед е на над 2 250 000 евро. Твърди, че към датата на джирото – 16.05.2024 година В. Г. не е била в съС.ие да разбира и ръководи постъпките си, както и, че джирото е нищожно, поради заобикаляне на закона, тъй като прехвърлянето на вземания за събиране от трети лица е дейност, която може да се осъществява само от финансови посредници. Твърди, че липсват реквизити на записа на заповед, поради което същият е нищожен. Липсва адрес в посоченото място на издаване. Сумата в записа на заповед надвишава ограниченията за плащане в брой съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като в документа няма посочена банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Оспорва, че документът е 3 подписан от С. А. както в лично качество, така и като управител на „А. и СИЕ“ ЕООД, тъй като представеният запис на заповед съдържа единствено наподобен подпис, без ръкописно изписване на имената на издателя. Имената на С. А. под наподобения подпис били изписани печатно без добавка, че С. А. е управител на „А. и СИЕ“ ЕООД, поради което липсва валидно поето задължение по менителнично правоотношение. Твърди, че към датата на издаване на записа на заповед С. А. и В. Г. не са били в гр. София на 01.02.2017 г., като датата на записа на заповед не е достоверна. Твърди, че В. Г. няма вземане срещу ответника, а дори и да има то е погасено. В тази връзка намира, че ищецът в качеството на джиратар е недобросъвестен, тъй като не е проверил за наличието на каузално правоотношение между издател и джирант. Джирото е извършено единствено с цел да не могат да се противопоставят възраженията към В. Г.. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на записа на заповед. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и му присъди направените в настоящото производство разноски.
В допълнителната искова молба ищецът намира възраженията на ответника за неоснователни. Заявява, че ще се ползва от представения запис на заповед. Твърди, че в ценната книга е посочено място на издаване – в гр.
София и място на плащане чрез изписване на пълен адрес в гр. София. В документа не е посочено, че плащането следва да се извърши в брой. В издадената заповед за изпълнение от районния съд е изписана банкова сметка, по която длъжникът може да извърши плащане. Твърди, че извън предмета на спора е учредяването на дружеството ищец, както и, че В. Г. е била недееспособна. Поддържа твърдението, че записът на заповед е подписан от С.
А. в качеството на управител на ответното дружество. Намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземането по процесния запис на заповед.
В допълнителния отговор ответникът „А. и сие“ ЕООД поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания, като твърди,че липсва житейска логика за издаването на записите на заповед.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представеното заявление за издаване на заповед за 4 незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, на 18.07.2024 г. по ч.гр.дело 43870/2024 по описа на СРС, 171 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено „А. и сие“ ЕООД да заплати на Авиора легал ООД сумата от 500 000 евро – вземане по запис на заповед от 01.02.2017 г., прехвърлено с джиро на 16.05.2024 г., заедно със законна лихва от 18.07.2024 г. до окончателното й заплащане, сумата от 19 558,30 лева – разноски за държавна такса за заповедното производство и сумата от 29 049,96 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на заявителя в заповедното производство.
Към заявлението е представен в оригинал запис на заповед – стр. 7 по делото на СРС, с дата на издаване 01.02.2017 г. за сумата от 500 000 евро, с падеж 01.02.2022 година. Издател е „А. и сие ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. И. А., като издателят неотменимо и безусловно се е задължил да плати на падеж 01.02.2022 г., без протест и без разноски, на поемателя В. И. Г. сумата 500 000 евро. На гърба на записа на заповед е вписано „джиро“, с което на 16.05.2024 г. В. И. Г. е прехвърлила на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД правата си по горепосочения запис на заповед.
Във връзка с направеното оспорване, на осн. чл.193 ГПК е открито производство по оспорване автентичността на записа на заповед относно подписа на С. А., като по делото са приети основно и повторно заключение на съдебно - почеркова експертиза.
В експертизата, изготвена от вещото лице П. Т. е посочено, че е изготвена, въз основа на общоприетата методика за извършване на съдебно-почеркови експертизи, включваща описание и анализ на почерковите признаци, проявени в обекта на изследване и в сравнителните образци, последващото им сравнение, оценка на получените резултати и формиране на заключение. Като технически средства са използвани увеличителни прибори (лупи с различно увеличение, дигитален микроскоп Dino-Lite Pro с увеличение от 20 до 230х в условията на косо-падащо и рингово осветление), светлинни източници с пряко и косо насочена светлина, а за заснемане и онагледяване на почерковия обект и сравнителните образци са използвани скенер, цифрова камера и редактор за обработка на растерни изображения.
5
Като сравнителни образци са използвани свободни и условно-свободни образци от подписа на С. И. А., полагани в оригинални документи, включително документи, предоставени от БДС-МВР, документи, съдържащи се в личното кадрово досие на лицето, предоставени от ДЧР на УНСС, докунети, предоставени от Агенцията по вписванията - нотариални актове.
Вещото лице Т. е посочило, че при анализ на подписа, положен за „Издател:
01.02.2017 г. за сумата от 500 000 евро“ се установява, че се характеризира със смесена транскрипция, състояща се от три отделни елемента - малка буква „с , с два полуовала/овала един в друг – вертикален надредови безбуквен елемент с праволинейна и дъгообразна/вълнообразна форма - „Z“-oбpaзен подредови елемент. Подписът е положен с не особено бърз темп и координация на движенията, което определя степента му на обработеност като под средната, средни по размер движения, с десен наклон, с относително равномерен натиск при изписване на буквата „с“ и втория елемент.
При проведено изследване на подписа - визуално и под увеличение в условията на различно насочено осветление, се установява наличието на тъпо начало при изписване на началната част на втория елемент - тъп край при изписване на хоризонталната част на втория елемент; - снаждане/дописване на движение при изписване на заключителната част на втория елемент; - изписване на буквата „с“ с две отделни несвързани движения; - относително равномерен натиск при изписване на буквата „с“ и втория елемент в подписа.
Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35b10d73-d17e-402d-ac49-32e581ff2ff7