Определение № 1 от 06.01.2026, Районен съд - Червен бряг

Мотиви към Определение № 1/06.01.2026г. по ЧНД 317/2025г. на Районен съд - Червен бряг

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 и следващите от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по жалба от адв. Г. Ч. от САК - пълномощник на К. Н. П. от град София срещу постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг, образувано срещу виновното лице за престъпление по чл.323, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК - обвинението не е доказано и не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер, респ. чл.323, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство не е било повдигано и предявявано обвинение срещу конкретно лице и няма привлечено обвиняемо такова.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление и е направено искане досъдебното производство да продължи с цел изясняване на обективната истина. Жалбоподателката намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че свидетелите Н. Х. В. и Г. М. В., както и техните синове - Б. и Ц. са извършили самоуправни действия по отношение на нея и брат й И. Н., които могат да се подведат под престъпния състав на чл. 323, ал. 1 НК.

След като се запозна с всички материали, приложени по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг и обсъди наведените в жалбата доводи, съдът намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 243, ал. 3 НПК, но е процесуално недопустима, тъй като произхожда от лице без право на обжалване. Мотивите за този извод са следните:

Съгласно чл. 243, ал. 3 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

В чл. 74 НПК е дадено законово определение на понятието “пострадал”, а именно лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да има пострадал по смисъла на закона от едно престъпление, то следва да е резултатно и определено лице следва да е претърпяло като пряка и непосредствена последица от осъществяването на престъплението имуществени или неимуществени вреди.

Видно от материалите по досъдебното производство, същото е образувано на 05.04.2024 година по реда на чл.212, ал. 1 от НПК и се провело за това, че на неустановен ден през периода от 22.09.2023г. до 04.11.2023г. в град Койнаре, самоволно, не по установения от закона ред деецът осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, като премахнал оградата между собствения си имот, находящ се на ул.****** и имота, находяш се на ул.******, собственост на К. Н. П., както и ограничил достъпа до имота на П. чрез поставяне на катинар и случаят не е маловажен - престъпление по чл.323, ал.1 от Наказателния кодекс.

Престъпният състав на чл. 323, ал. 1 от НК криминализира единствено извършеното деяние със съответните му обективни и субективни характеристики, без да поставя изискване за настъпването на каквито и да било допълнителни вредни последици.

Разглежданото престъпление е формално, на просто извършване, т.е. единствената съставомерна последица е самото извършено деяние, което априори изключва наличието на пострадал (в този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд по отношение на формалните престъпления: р. № 1081-2006-III н.о. на ВКС, р. № 301-2003-I н.о. на ВКС, 1 р. № 596-2002-II н.о.на ВКС и др.).

Допълнителен аргумент за липсата на процесуалното качество на пострадал в лицето на жалбоподателката може да бъде изведен и от систематическото място на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Посочената разпоредба е разположена в Глава десета от НК:

„Престъпления против реда и общественото спокойствие”, чийто родов обект гарантира нормалния обществен живот на гражданите. До същия извод се достига и от анализа на конкретния фактически състав на самоуправството, при което самоволно се упражняват оспорени субективни права като по този начин се пренебрегват установените властнически правомощия на компетентните държавни органи по повод законосъобразното разрешаване на възникнали спорове между гражданите. Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на посочените лица, предвид различния обект на защита, представлява своеобразна пречка за възникването на процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора.

В правната доктрина съществува и обратна практика, а именно, че посочените по-горе обществени отношения, обект на защита от състава на чл. 323 НК не изключват възможността при този вид престъпления да възникне фигурата на пострадалия, със следващите се от това процесуални права по чл. 74 и сл. НПК. Това е така, тъй като самоуправното посегателство макар и първично да е насочено срещу установения държавен ред за решаване на правни спорове, като вторична /непряка/ последица, винаги може да засегне отделни лични или собственически права. В тези хипотези, лицето, чиито права са накърнени, се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни. В този смисъл, актуално е ППВС №9/1961год. изм. с ППВС №7/87год. според което основание на граждански иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението и ако от него са последвали вреди, то се дължи произнасяне по претенцията за възмездяването им. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323 НК е в глава Х „Престъпления против реда и общественото спокойствие” изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал, респ. възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди. В този смисъл виж. Р № 30/2013год. по н.д. № 2150/12год. ІІн.о., Р 99/2009год. по н.д. № 43/2009год., ІІІ н.о.

Видно още от материалите по досъдебното производство, същото е образувано и водено за деяние по чл. 323, ал. 1 от НК - за установяване дали в гр. Койнаре са били извършени самоуправни действия на неустановен ден през периода от 22.09.2023г. до 04.11.2023г.

Съдът намира, че в конкретният случай жалбоподателката няма качеството на пострадал, като до същия извод се достига и от анализа на конкретния фактически състав на самоуправството, при което самоволно се упражняват оспорени субективни права като по този начин се пренебрегват установените властнически правомощия на компетентните държавни органи по повод законосъобразното разрешаване на възникнали спорове между гражданите. Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на посочените лица, предвид различния обект на защита, представлява своеобразна пречка за възникването на процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора. В тази връзка съдът не споделя изложеното от представителя на обвинението, че в случая компетентен да разгледа жалбата е съдът, доколкото жалбоподателят К. Н. П. не се явява правоимащо лице по смисъла на чл. 243 ал.4 от НПК.

На следващо място, липсват данни за настъпили каквито и да било имуществени или неимуществени вреди. Нещо повече, неспазване на задължителното изискване да бъдат изследвани имуществените отношения между засегнатите страни, води до липса на доказателства за това, дали са настъпили съставомерни вреди за жалбоподателката.

Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че разглежданата жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по 2 делото-прекратено.

При горните мотиви, съда постанови съдебния си акт.

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. гр. Червен бряг, 06.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Частно наказателно дело № 20254440200317 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг - на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 2 4 3 , а л . 5 и следващите от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по жалба от адв. Г. Ч. от САК - пълномощник на К. Н. П. от град София срещу постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг, образувано срещу виновното лице за престъпление по чл.323, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК - обвинението не е доказано и не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер, респ. чл.323, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство не е било повдигано и предявявано обвинение срещу конкретно лице и няма привлечено обвиняемо такова.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление и е направено искане досъдебното производство да продължи с цел изясняване на обективната истина. Жалбоподателката намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че свидетелите Н. Х. В. и Г. М. В., както и техните синове - Б. и Ц. са извършили самоуправни действия по отношение на нея и брат й И. Н., които могат да се подведат под престъпния състав на чл. 323, ал. 1 НК.

След като се запозна с всички материали, приложени по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг и обсъди наведените в жалбата доводи, съдът намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 243, ал. 3 НПК, но е процесуално недопустима, тъй като произхожда от лице без право на обжалване. Мотивите за този извод са следните:

Съгласно чл. 243, ал. 3 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

В чл. 74 НПК е дадено законово определение на понятието “пострадал”, а именно 1 лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да има пострадал по смисъла на закона от едно престъпление, то следва да е резултатно и определено лице следва да е претърпяло като пряка и непосредствена последица от осъществяването на престъплението имуществени или неимуществени вреди.

Видно от материалите по досъдебното производство, същото е образувано на 05.04.2024 година по реда на чл.212, ал. 1 от НПК и се провело за това, че на неустановен ден през периода от 22.09.2023г. до 04.11.2023г. в град Койнаре, самоволно, не по установения от закона ред деецът осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, като премахнал оградата между собствения си имот, находящ се на ул.****** и имота, находяш се на ул.******, собственост на К. Н. П., както и ограничил достъпа до имота на П. чрез поставяне на катинар и случаят не е маловажен - престъпление по чл.323, ал.1 от Наказателния кодекс.

Престъпният състав на чл. 323, ал. 1 от НК криминализира единствено извършеното деяние със съответните му обективни и субективни характеристики, без да поставя изискване за настъпването на каквито и да било допълнителни вредни последици.

Разглежданото престъпление е формално, на просто извършване, т.е. единствената съставомерна последица е самото извършено деяние, което априори изключва наличието на пострадал (в този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд по отношение на формалните престъпления: р. № 1081-2006-III н.о. на ВКС, р. № 301-2003-I н.о. на ВКС, р. № 596-2002-II н.о.на ВКС и др.).