Решение № 19 от 17.06.2021, Районен съд - Чепеларе

Решение № 19/17.06.2021г. по гр.д. № 92/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.34 ЗС вр.с чл. 341 и сл. от ГПК – първа фаза на делбата.

Делото е образувано по постъпила искова молба от М.А.К.-Т., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к…… … вх…., ет…., ап…, срещу Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к….. …, вх…., ет…., ап…., и П.Ц.К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к…… …, вх…., ет.., ап…, с която е предявен иск за делба на застроено и незастроено дворно място с площ 910 кв.м., съставляващо поземлен имот пл.№ …., за част от който с площ 612 кв.м. е отреден УПИ ….…., а другата част в УПИ ….- …., ….. с 288 кв.м., а трета част попада в улична регулация с 10 кв.м., кв…. по действащия регулационен план на с.П., заедно с находящите се в УПИ ….… сгради – първата с площ от 70 кв.м., а втората с площ 25 кв.м. Първоначално ищецът насочи исковата молба единствено срещу първата ответница Р.К., излагайки, че двете са сестри и че са съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч. върху имота, тъй като са го придобили по наследство от своите родители А.Д.К., починал през …. г. и П.Р.К., починала през ….. г.

От ответницата Р.К. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който се сочи, че искът за делба следва да се отхвърли по отношение на нея, тъй като понастоящем не притежава право на собственост върху имота. Признава, че с ищцата се сестри и единствени законни наследници на А.К. и П.К., които са били собственици на имота. Сочи, че от дълги години не живее в с.П., а в гр.А., където е омъжена. Твърди, че преди около 12 години дъщеря й П.К. се нанесла да живее в къщата в с.П. и започнала да владее като свои собствени половината от къщата с пристройката и дворното място с нейно и на П.К. съгласие. Излага, че оттогава до сега П.К. владее като собствена ½ ид.ч. от процесния имот и че на това владение не се е противопоставял никой, включително и ищцата. Твърди, че дъщеря й е извършила много подобрения в имота и дворното място, че живее на втория етаж от къщата заедно с партньор и двете си деца. Счита, че е придобила право на собственост върху ½ ид.ч. от него по давност, за което се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 114, том I, дело № 112/2020 г. на Х.Д. – нотариус с район на действие ЧлРС. Счита, че съсобственици на процесния имот са ищцата и П.К., затова моли искът срещу нея да бъде отхвърлен.

С разпореждане № 320/11.08.2020 г. на ЧРС по делото, съдът указа на ищцата възможността да конституира П.К. като ответник по делото, предвид данните, че тя е един от съсобствениците на имота. Ищцата представи нова искова молба, с която насочва иска за делба, както срещу Р.К., така и срещу П.К., като изрично сочи това на стр.4 от новата искова молба. В нея прави допълнително изложение, в което оспорва нотариалния акт, с който П.К. се легитимира като съсобственик на имота, притежаващ ½ ид.ч. от него. Сочи, че помолила сестра й да изкупи нейната ½ ид.ч. от имота, като на 21.03.2019 г. сключили предварителен договор за продажба, но до сключване на окончателен не се стигнало, тъй като сестра й Р.К. не желаела да заплати уговорената сума от 25 000 лв. Счита, че П.К. не е съсобственик на имота, че Р.К., видно от предварителния договор е посочила, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. За невярно намира декларирането от сестра й пред нотариус, че признава изтекло в полза на П.К. давностно владение върху ½ ид.ч. от имота. Счита, че П.К. е само държател на имота, а не негов владелец. Излага, че се е нанесла в къщата със съгласието на П.К., Р.К. и нейното собствено преди около 12 години. Заявява, че е дала съгласие П.К. да ползва две стаи от общо три на втория етаж от жилищната сграда. Обяснява, че до 2015 г. е работила в с.П. и е живеела в една от стаите на втория етаж, а майка й - на първия. След 2015 г. се установила в гр.А., а стаята, в която живеела, била заключена от нея, но когато се прибирала в с.П. отсядала там. Твърди, че преди около две години, когато П.К. родила 1 второто си дете, заедно с братовчедка им Л.И. я посетили, за да поднесат подаръци на бебето. Тогава видяла, че вратата на стаята й на втория етаж е отворена, при което П.К. отговорила, че майка й Р.К. е изкъртила вратата, за да я ползва. Сочи, че възразила, но за да бъдат запазени добрите им отношения не потърсила сметка от сестра си. Излага, че П.К. само е поддържала имота, че част от подобренията, които сестра й твърди, че племенницата й е извършила, са правени докато е била жива П.К.. Твърди, че отводнителната система съществува още откакто са били живи родителите им, че оттогава е ограждането на имота, а ограждането откъм съседа А.В., било извършено съвместно с него. Сочи, че се противопоставила на поставянето на дограма на две от стаите на втория етаж, но тъй като майка й П.К. настояла, се съгласила. С новата искова молба ищцата предявява отрицателен установителен иск за собственост срещу П.К., по който претендира признаване за установено, че последната не е собственик на ½ ид.ч. от делбения имот, но поради оттегляне на този иск, съдът с определение № 112/21.09.2020 г. прекрати производството по делото по него.

Във връзка с насочването на иска от страна на ищцата и срещу П.К., и направените в новата искова молба възражения относно правото на собственост на последната, съдът даде възможност за отговор и на Р.К. и на П.К.. В постъпилия от П.К. отговор на исковата молба, тя сочи, че ищцата и Р.К. са единствените законни наследници на А.К. и П.К., с оглед на което признава, че ищцата е съсобственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. Счита, че Р.К. не е съсобственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху него, тъй като, като такава се легитимира на основание придобивна давност в периода 2008 г. – 2018 г. самата тя, за което се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 114, том I, дело № 112/2020 г. на Х.Д. – нотариус с район на действие ЧлРС. Твърди, че се преместила да живее в процесния имот преди около 12 години, заедно със сина си, след раздялата с бившия си съпруг и тъй като условията в къщата в с.П. не били добри, се наложило да прави основен ремонт на банята на втория етаж и да изгради баня с тоалетна. Излага, че още при нанасянето си се разбрала с баба й П. и майка й Р., че частта, в която в бъдеще би се полагала на майка й, става нейна собственост.

Сочи, че ищцата била съгласна, че съсобственика, с който ще урежда всички въпроси касаещи ползването на общия имот, ще е именно тя – П.К.. Двете постигнали съгласие как ще се ползва имота в бъдеще. Твърди, че осъществяване на владението върху ½ ид.ч. от имота започнала още докато баба й П. била жива, с нейно знание и съгласие, че винаги уведомявала ищцата за необходимите ремонти, но тя не й предоставяла финансови средства.

Сочи, че когато са нанесла в имота започнала да го владее като свой, полагала грижи за него, извършвала подобрения с отношението на собственик. Подробно сочи какви подобрения е извършила в периода 2016 г. – 2020 г. Твърди, че и в момента живее в къщата, заедно с партньор и двама сина. Относно сключения между ищцата и майка й Р.К. предварителен договор за продажба на собствената на ищцата ½ ид.ч. от имота твърди, че родителите й не са преценили добре финансовите си възможности, поради което сделката не била осъществена. Изразява готовност за подялба на имота с ищцата, при която ищцата да получи първия етаж от къщата, а тя (П.К.)- втория.

В допълнително постъпилия отговор на исковата молба от Р.К., тя ангажира становище по твърденията на ищцата, че П.К. не е придобила ½ ид.ч. от него. Сочи, че не е посочена като съсобственик в предварителния договор за продажба; че този договор е нищожен, евентуално развален с нейно изрично уведомление до ищцата. Излага, че извършените в имота подобрения от дъщеря й П.К., последната извършила като владелец, владеещ за себе си, а не за другиго. За тях не е искала разрешението й, нито заплащане на част от стойността им. Счита, че не са налице основания за отмяна на нотариалния акт легитимиращ П.К. като съсобственик на имот. Моли съда да отхвърли предявения иск за делба на процесния имот като неоснователен в частта, в която е насочен срещу нея, тъй като не е собственик на имота.

2

В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява. От нейно име иска за делба съгласно изложеното в исковата молба поддържа пълномощникът й адв.К..

Ответницата Р.К., редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име иска за делба оспорва пълномощникът й адв.Д..

Ответницата П.К., редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име пълномощникът й адв.Д. ангажира становище за основателност на иска за делба предявен срещу нея.

От фактическа и правна страна, на основание чл. 12 ГПК, след като обсъди представените по делото писмени и гласно доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Делбата представлява ликвидирането на състоянието на съществуваща имуществена общност. В производството по допускане на делба, съдът изследва правното състояние на съсобственост, налице ли едновременно съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ.

От представеното удостоверение за наследници изх.№ 405/09.06.2020 г., издадено от кметство с.П., се установява, че ищцата М.К.-Т. и ответницата Р.К. са сестри, наследници на А.Д.К., б.ж. на с.П., починал през ….. г. и на неговата съпруга П.Р.К., б.ж. на с.П., починала през ….. г. Ответницата П.К. е дъщеря на Р.К., внучка на А. и П.К..

Собственици по давност на процесния имот застроено и незастроено дворно място с площ 910 кв.м., съставляващо поземлен имот пл.№ …., за част от който с площ 612 кв.м. е отреден УПИ ….- …., а другата част в УПИ ….- …., ….. с 288 кв.м., а трета част попада в улична регулация с 10 кв.м., кв.97 по действащия регулационен план на с.П., заедно с находящите се в УПИ …- …. сгради – първата жилищна с площ от 70 кв.м., а втората стопанска с площ 25 кв.м. са били А.Д.К., б.ж. на с.П., починал през …. г. и неговата съпруга П.Р.К., б.ж. на с.П., починала през …. г. Това се установява от показанията на свидетелите Л.И. и М.К., които сочат, че къщата е строена от А. и П.К.. Този факт се признава в отговора на исковата молба подаден от Р.К., която сочи, че родителите й са били собственици на процесния имот.

В отговора на П.К. е налице идентично становище.

В писмената защита депозирана от ответниците се оспорва твърдението на ищцата в исковата молба, че имота е бил собственост на родителите им, но доколкото това възражение се прави за пръв път след даване ход на делото по съществото на спора, не следва да бъде обсъждано; то противоречи на заявеното в отговорите на исковата молба.

След смъртта на А.К. през …. г. на осн.чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН той е бил наследен от съпругата и дъщерите си при квоти за П.К. 10/12 ид.ч., а за М.К.Т. и Р.К. –по 1/12 ид.ч. След смъртта на П.К. през ….. г. ищцата и ответницата Р.К. са придобили по наследство идеалните части от собствеността върху имота на майка им и се легитимират като съсобственици на по ½ ид.ч. от него. Ищцата се снабдила с документ за собственост за своята ½ ид.ч. от имота, видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство №157 том I, рег.№1501, д.№149/20.06.2018 г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС Чепеларе.

Претенции по отношение на другата ½ ид.ч. от собствеността заявява ответницата П.К., която също се е снабдила с документ за собственост, видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №114 том I, рег.№769, д.№112/19.06.2020 г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС Чепеларе. Ответницата твърди, че е придобила ½ ид.ч. от имота въз основа на давностно владение в периода 2008-2018 г., че е установила владение със съгласието на баба й П., на майка й Р.К. и ищцата, като се разбрала с тях, че частта която в бъдеще би се полагала на майка й, става нейна (на П.К.) собственост.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Л.И. и М.К.- родственици на страните по делото, Н.С. и П.Б. се установява, че П.К. се установила да живее в къщата в с.П. през 2008 г. Била самотна майка с едногодишно дете, поради което издръжката й била поета от нейната баба П.К. живуща на първия етаж от къщата, и леля й- ищцата М.К.-Т., която обитавала една от стаите на третия етаж. П.К. заживяла в двете преходни стаи на втория 3 етаж. Храна приготвяли на първия етаж, там била кухнята. Ищцата М.К.-Т. я окуражила да следва висше образование и й помогнала да плати първата си семестриална такса. От показанията на свидетелите става ясно, че ищцата работела в Центъра за настаняване на деца от семеен тип в с.П. до 2015 г., а след това се преместила да живее в гр.А..