Решение № 1147 от 09.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Варна, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100501601 по описа за 2025 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на депозирана от С. К. И., с ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адрес: ****, офис 4, чрез адв.Й. Ц., против Решение №1687/14.05.2025г., постановено по гр.д.№12178/2024г. на Районен съд Варна в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на жалбоподателката към “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А., в размер от 8084.57лв., представляващи частично претендирана главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България”, с ЕИК 204915054, което е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1 от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.02.2024г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2263/2024г. по описа на Районен съд Варна. Претендират се и сторените по делото разноски.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че решението, в обжалваната му част е 1 неправилно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че с процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно дължимото съдържание на ГПР, съответно договора е приет за нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърди се, че при недействителност на договора в посочената хипотеза, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 14000лв. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, установено с приетата по делото ССч.Е, че за погасяване на задължението по кредита са налице внесени суми в общ размер на 14211.14лв. С оглед изложеното се поддържа, че към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, задължението на ответницата, е било изцяло погасено, поради което претенцията на ищеца е следвало да бъде отхвърлена в цялост. Моли се за отмяна на атакуваната част от решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли и иска за сумата от 8084.57лв., представляващa частично претендирана главница по процесния договор за потребителски кредит.

С постъпилия от въззиваемата страна отговор на въззивната жалба, се поддържа становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателката и за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Моли се за отхвърляне на въззивната жалбата.

В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощник поддържа становището си за неоснователност на иска, съответно за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Въззиваемата страна, чрез подадена писмена молба от процесуален представител, поддържа становището си за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК от и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумите по издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2263/2024г. по описа на Районен съд Варна, както следва: 8084.57лв., представляващи частично претендирана главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, за периода от 27.10.2022г. до 05.02.2026г. по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост от датата на получаване на уведомлението-13.05.2022г.; 1263.03лв., представляващи договорна лихва за периода от 05.06.2018г. до 13.05.2022г. и 4200.34лв., представляващи обезщетение за забава от 12.05.2022г. до 23.02.2024г., ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението-23.02.2024г. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на Приложение №1 от 12.12.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. В 2 условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за присъждане на горепосочените суми

В исковата молба се твърди, че между С. К. И. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е сключен Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., по силата на който ответницата е получила сумата от 14000лв. при уговорени възнаградителна лихва и застрахователна премия в размер от 5040лв., което задължение подлежи на връщане, чрез 96 броя вноски в срок до 05.02.2026г. Твърди се, че заемодателя е изпълнил своите задължения, както и че ответната страна не е изпълнила своите в срок и съобразно условията на договора. Поддържа се, че предвид допусната забава в погасяването, кредитора е обявил вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, за което длъжника е уведомен на 13.05.2023г. Сочи се, че на по силата на Приложение №1 от 12.12.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., ищеца е придобил процесните вземания, след което е инициирал заповедно производство, като в границите на образуваното ч.гр.д.№2263/2024г. на РС Варна в негова полза е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че поради подадено от длъжника възражение срещу заповедта, за ищеца се породил интерес от воденото на настоящият иск.

С депозираният от отговор на ИМ, се поддържа становище за неоснователност на иска, като са изложени твърдения за неговото погасяване.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи, че е останало непогасено задължение на ответницата за вземане, на което ищецът е титуляр.

Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.

В настоящия случай, предвид необжалването от страна на ищеца на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени евентуално съединените 3 претенции /установителна и осъдителна/ за сумите от 1263.03лв.-договорна лихва за периода от 05.06.2018г. до 13.05.2022г. и от 420034лв.-обезщетение за забава, считано от 12.05.2022г. до 23.02.2024г., е налице сила на пресъдено нещо, респективно страните и настоящия съдебен състав са обвързани от изводите на районният съд, че Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г. е недействителен /непрецизно посочен като нищожен/ на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК, съответно че е приложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.

Безспорно е по делото, че главницата по процесният договор за кредит е в размер от 14000лв., като тази сума се явява подлежащата на връщане чистата стойност на кредита.

От неоспореното заключение на ССч.Е се установява, че извършените плащания от страна на длъжника по процесният договор за кредит, възлизат общо на сумата от 14211.14лв., от които 4718.40лв. са платени на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и 9492.74лв. на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Ето защо следва извода, че задължението на ответницата по процесия договор за кредит е изцяло погасено, съответно че не са налице основателни претенции на ищеца.

Неправилни са изводите на районният съд, че задължението за главница не е погасено, като същите са изградени на неправилно интерпретиране на заключението на вещото лице и на погрешно прилагане на закона. Както вече се изложи по-горе в разглеждания казус длъжника, следва да погаси единствено чиста стойност, респективно други задължения към кредитора няма. В този смисъл правно ирелевантно е как от страна на кредитора са отнесени извършените плащания, а именно като погасяване на начислени такси, възнаградителни лихви, обезщетения и т.н. При изначалната липса на други задължения по договора за кредит освен за главница, с оглед недействителността на договора, всички плащания служат за погасяване на съществуващият дълг, без да е нужно нарочно волеизявление на длъжника.

Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че предявеният установителният иск, следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изводът за неоснователност на главният иск, следва да се разгледа евентуалната осъдителна претенция, която обаче също се явява неоснователна по съображенията за погасяване на дълга в хипотезата на недействителност на договор за кредит при условията на чл.22 от ЗПК.

В заключение съставът на въззивния съд намира, че се налага отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови ново, с което да се отхвърли иска за установяване на задължение по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№2263/2024г. на РС Варна, както и евентуалният осъдителният иск за същата сума.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят деловодни разноски в претендираният размер от 1661.89лв., съобразно списъка на 4 разноските и доказателствата за извършването им.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1687/14.05.2025г. по гр.д.№12178/2024г. на Районен съд Варна в частта, с която е уважен иска на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 за установяване съществуването на задължение на С. К. И., с ЕГН **********, в размер от 8084.57лв., представляващи частично претендирана главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“, което е прехвърлено на ищеца с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1 от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда23.02.2024г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№2263/2024г. по описа на Районен съд Варна, както и по отношение на присъдените по делото разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А., за установяване съществуването на задължение на С. К. И., с ЕГН **********, с адрес: