Решение № 162 от 15.07.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Враца, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20251400500184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 583/24.01.2025г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: 200299615, гр. София, в качеството му на трето лице – помагач на ответника, и ответник по предявен обратен иск, чрез процесуалния му представител юрк. Б. М., против Решение № 702 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 1596 / 2023г. по описа на Pайонен съд – Враца в неговата цялост и в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати в полза на М. Е. Б. по предявените от него обратни искове, при условие, че същият изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск, следните суми: на основание чл. 429, ал.

2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ сумата 17 667.26 лева, представляваща претърпени от Ц. С. Т. имуществени и неимуществени вреди, както и лихва върху тях; на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ сумата 2 880.34 лева, представляваща извършени разноски от М. Е. Б. по водените срещу него искове от Ц. С. Т. по гражданско дело № 1596 по описа за 2023 година на Районен съд - гр.Враца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4321.22 лева, 1 представляваща извършени разноски по обратния иск.

Жалбоподателят твърди, че решението в неговата цялост е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в такъв размер. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени пороци в правораздавателната му дейност намерили израз в житейски нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото, избирателен подход при анализа на доказателствения материал и необсъждане на определени доказателства, както и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на делото, довели до формиране на необосновани и грешни крайни правни изводи по спорните факти. На първо място твърди, че решението е нищожно, поради липса на задължителен реквизит съгласно чл.

236, ал. 1, т. 7 от ГПК – не е посочена банковата сметка на ищеца по обратния иск, по която ответникът (длъжникът) може да преведе присъдените по делото суми, както и поради съществена грешка в предмета на делото - осъден е да заплати застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въпреки че съдът не е сезиран с иск за неимуществени вреди. Изтъква, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в полза на ищеца по обратния иск, което значително надвишава обезщетението, на което е осъден по главния иск, което се явява съществен порок в правораздавателната му дейност, както и че неправилно и грешно го е осъдил да заплати на ищеца по обратния иск разноските, на които е осъден по главния иск, защото не е станал причина за завеждане на делото. Поддържа също, че не е доказано по делото, че ищеца по обратния иск е уведомил надлежно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, което се установява от заключенията на изготвените две съдебно компютърни експертизи, които категорично установили, че не е налице кореспонденция между ищеца и ответника по обратния иск, поради което не дължи законна лихва за периода от настъпване на застрахователното събитие до полученото уведомление от увреденото лице.

По аргумент за по-силното основание твърди, че въпросът за началната дата, от която застрахователят дължи законна лихва, е решен със сила на присъдено нещо с Решение № 260020/ 02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца - от 15.01.2021 г., именно поради констатираната в хода 2 на делото липса на уведомление от деликвента към застрахователя, поради което началната дата, от която застрахователя дължи законна лихва, е обхваната от непререшаемостта по смисъла на чл. 299 от ГПК. Посочва, че съдът напълно неоснователно и необосновано не е отчел заключението по изпълнената СКТЕ и изявленията на вещото лице С.Г. в съдебно заседание, че нито при ответника по обратния иск, нито при третото незаинтересовано лице - свидетеля Т.Ф. Т., са налице категорични данни за наличието на кореспонденция между ищеца и ответника по обратния иск, както и че неправилно и незаконосъобразно е възприел и тълкувал показанията на този свидетел. Изтъква, че първоинстанционният съдебен състав е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил и отчел свързаността между свидетелката А. Р.а С., която живее на семейни начала с ищеца М. Б., и свидетеля М.П.К. - приятел на М. Б., поради което липсва обективност при отчитане на свидетелските показания на тези двама свидетели, и като в нарушение на чл. 164 от ГПК е допуснал свидетелски показания за удостоверяване съдържанието на изходящ от страната (М. Б.) частен документ и за установяване на сделки/договори на стойност по-голяма от 5 000, 00 лв. без изрично съгласие между страните за допускане на свидетелски показания.

Моли съда да отмени решението на РС - Враца, в частта, в която е осъден да заплати под условие застрахователно обезщетение за имуществени вреди и законни лихви в полза на М. Б. и разноски, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло обратния иск на М. Б. като неоснователен и недоказан ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите и разноските. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия М. Е. Б., ЕГН: ********** – ищец по предявените обратни искове и ответник по първоначалните искове, чрез адв. И. С., вписан в АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Счита обжалваното решение на PC-Враца за правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите и на събраните писмени доказателства и е стигнал до правилни заключения, относно установените с тези доказателствени средства обстоятелства, че не са налице твърдените от въззивната страна нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди обжалваното решение на PCВраца и да му присъди сторените в настоящото съдебно производство 3 деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Ц. С. Т. – ищец по предявените главни искове, чрез адв. Р. П. - САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Твърди, че атакуваното първоинстанционно решение не е нищожно, тъй като е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия и изразената в нея воля е напълно разбираема. Същото не е нищожно и поради оплакването на въззивника, релевирано в т.4 от жалбата, тъй като добавянето на думата „неимуществени“ в диспозитива на решението не води до неговата нищожност. Оспорва и възражението на въззивното дружество - ответник по обратният иск, че е осъдено да заплати сума, която значително надвишавала тази, на която е осъден ищеца по обратния иск с доводи, че първоинстанционният съд не е допуснал неправилно математическо изчисление и сумите са коректно посочени в диспозитива на съдебното решение. Счита за невярно и твърдението, че въззивникът не бил причина за завеждане на делото, тъй като процесуалното поведение на застрахователното дружество е такова, което се квалифицира не само като първоизточник на иницииране на делото, но и като такова, предпоставящо събирането на редица доказателства и провеждането на поредица от открити съдебни заседания, а и понастоящем: образуване на производство пред въззивна инстанция.

Въззиваемия намира за бланкетно заявени оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения и счита, че първоинстанционният съд правилно, задълбочено, всеобхватно и точно е преценил доказателствената съвкупност по делото и е достигнал до правилни фактически и правни изводи относно основателността на обратния иск, за което излага и подробни съображения. Счита, че разпоредбата на чл.164, ал.2 от ГПК е неприложима в конкретния случай, доколкото не е налице нито сделка, нито договор, който свидетелите да е необходимо да установяват.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД, като неоснователна, и да потвърди обжалваното решение на PC – Враца като претендира присъждане на направените разноски по делото.

С въззивната жалба и отговорите не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното 4 производство нови доказателства не са събрани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Ц. С. Т., ЕГН **********, против М. Е. Б., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите: 1 000 лева - обезщетение за причинените му от виновно извършеното от ответника деяние имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 242,27 лева - лихва за забава върху тази сума за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г.; 15 834,60 лева - законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 250 000 лева, присъдено на ищеца с влязло в сила съдебно решение, считано от датата на увреждането - 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя; 591,55 лева - законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 9 999 лева, считано от 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, като в хода на производството от ответника М.

Е. Б. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 – трето лице-помагач на страната на ответника, са предявени за разглеждане в условията на евентуалност обратни искове по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 429, ал. 5 от КЗ за заплащане на сумата общо 16 668,52 лева.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 22.06.2020 г., около 19:30 часа, на път III-101 Враца - Криводол км 9+970, ответникът М. Е. Б., управлявайки лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ВР *** СА, нарушил правилата за движение по пътищата, като ударил движещият се в платното за насрещно движение лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР *** ВВ, управляван от Ц. С. Т., и така реализирал ПТП, вследствие на което на водача и на Д. Т.а, която се возела на предна дясна седалка, били причинени травматични увреждания. Било образувано НОХД № 444/2021 г. по описа на РС - Враца, по което с определение от 12.05.2021 г. било одобрено споразумение, с което ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за процесното ПТП. Поддържа се, че в проведеното досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца, ищецът, в качеството му на пострадал, е ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 1 000 лева, които разноски не са му заплатени в съдебното производство, което се развило по правилата на глава 29 НПК. Изтъква, че на основание чл.45 от ЗЗД 5 ответникът му дължи тази сума ведно със сумата 242, 27 лева законна лихва върху главницата за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г. – датата на подаване на исковата молба. Посочва се, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ВР *** СА била застрахована при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД съгласно полица № BG/30/119003350516, валидна от 05.12.2019 г. до 05.12.2020г., поради което с молба, получена от дружеството на 15.01.2021 г., ищецът уведомил същото за настъпилото застрахователно събитие и поискал заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди. По повод молбата била образувана щета № 0801-000372/2021 г. по описа на дружеството. Застрахователят не определил и изплати обезщетения в законоустановения срок. Изтъква се, че с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата 250 000 лева - обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. - датата на получаване на извънсъдебната претенция от застрахователя, до окончателното погасяване на сумата и имуществени вреди в размер 11 362.20 лева. Счита, че ответникът му дължи заплащане на обезщетение за забава върху обезщетенията, присъдени му с Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, както следва: сумата 15 834,60 лева – обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 250 000 лева, считано от датата на увреждането - 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок за произнасяне на застрахователя; сумата 591,55 лева обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 9 999 лева, считано от 07.07.2020 г., когато е направен разхода по фактура № 0005036175, до 04.02.2021 г., тъй като застрахователя не отговаря за забава за този период.