Решение № 258 от 12.11.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Ихтиман, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20251840100165 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. М. Х., ЕГН:

********** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която е предявен иск за обявяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8161,00 лева, платена без правно основание.

Ищецът твърди, че на 27.10.2022 г. е сключил с ответното дружество договор за поребителски кредит № 1208091, по силата на който на ищеца е предоставена в заем за срок от 18 месеца сумата в размер от 6000,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 35 % и ГПР 49,66%. Посочва се, че ищецът – длъжник по договора за кредит, е следвало да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с „Multitude Bank“ – дружество, регистрирано в Малта. Такъв договор бил сключен като потребителят дължал на поръчителя възнаграждение в размер от 6060,00 лева за предоставеното обезпечение. Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на поръчителя не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР, поради което посочения в договора ГПР не отговарял на действителната стойност на разходите по кредита. Развива подробни съображения относно нарушението на забараната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се още нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което според ищеца води до цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Излагат се съображения, че клаузата за обезпечение и предвиденото възнаграждение за предоставено такова на практика представлява печалба за кредитора и води до неоснователно обогатяване от негова страна. В тази връзка ищецът счита, че договорът за поръчителство само формално е обособен като отделно правоотношение, а практически е 1 част от кредитното такова.

По изложените съображения се иска договорът за потребителски кредит да бъде обявен за нищожен. Твърди се, че заемополучателят е изпълнил изцяло задължението си към ответника. Претендира се ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8161,00 лева като недължимо платена над дължимата по кредита главница, доколкото по нищожен кредит заемополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита /отпуснатата главница/.

По изложените съображения иска предявените искове да бъде уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България" ЕООД. В същия се признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 120891 от 27.10.2022 г. Излага се становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че кредитополучателят не е обвързан да избере предложен от кредитора поръчител, има право да посочи сам поръчител, следователно в случая ищецът сам е избрал обезпечението чрез поръчителство от „Multitude Bank“ – дружество, регистрирано в Малта. Ответникът счита, че искът за нищожност или унижожаване на договора за гаранция е недопустим, т.к. не е насочен срещу надлежната страна по материалното правоотношение, а именно дружеството поръчител. Развива съображения в тази посока. Допълнително се изтъква, че преди сключване на договора за потребителски кредит заемателят – ищец е получил преддоговорна информация, в т.ч., че за сключване на договора се изисква предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, в т.ч. ищецът се е запознал и се е съгласил с параметрите на договора за гаранция.

Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е свързано единствено с договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и поръчителя.

По изложените съображения иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника на страната, който иска делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба, развива съображения по същество на спора. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковите претенции като доказани и основателни.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В писмено становище чрез пълномощник се оспорват предявените искове, ангажира писмени доказателства. По същество излага съображения за неоснователност на исковите претенции, поради което иска от съда да отхвърли същите.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещната претенция за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото договор № 1208091 се установява, че на 27.10.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който ответникът 2

„Фератум България“ ЕООД се е задължил да предостави в заем на ищеца сумата от 6000,00 лева, която последният се е съгласил да погаси на 18 месечни вноски в срок до 19.04.2024 г. при възнаградителна лихва в размер на 2100,00 лева, ГЛП от 35,00 % и ГПР от 49, 66 %. Договорът е обезпечен с поръчителство от Multitude bank.

Страните не спорят, че заемната сума е усвоена от ищеца кредитополучател.

От приетия по делото договор за гаранция (поръчителство) без дата, се установява, че в изпълнение на задължението си по чл. 5 от договора за паричен заем за предоставяне на обезпечение ищецът е сключил с дружество Multitude Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в гр. Малта договор, съгласно който последното обезпечава вземането на кредитора по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 6060,00 лева, платимо от ищеца на 18 месечни вноски в срок до 19.04.2024г. по посочена в договора банкова сметка в „Пощенска Банка“ ЕАД.

В приетия като писмено доказателство по делото стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация по договора за потребителски кредит е посочено, че общият размер на кредита – главница, лихви и възможни разходи във връзка с кредита възлиза на сумата от 8 100 лева, от които 6000,00 лева – главница и 2 100,00 лева – лихви. В част втора, точка осем от СЕФ е посочено, че за съответния вид кредит се изисква обезпечение под формата на договор за поръчителство, гаранция, подписан от кредитополучателя. В част трета, точка първа и втора, съответно, е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,66 %.

По делото е изслушано и прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК и което съдът цени като вярно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението на експерта ГЛП по договора за паричен заем е 35,00 %, а основният лихвен процент на БНБ, относим към договора е 0,49 %. Съгласно заключението ГПР по договора за заем възлиза на 49,66 %, като в него не е включено възнаграждението по договора за гаранция. Стойността на уговореното възнаграждение на гаранта от 6060,00 лева в процентно отношение към стойността на кредита е 101 %.

При изслушването в о.с.з. експертът заявява, че сборът от годишния процент на разходите плюс възнаграждението за гаранта възлиза на 150,66 % към стойността на кредита.

Съгласно заключението на експертизата ищецът е извършил плащания по кредита в размер на 8 286,44 лева, от които 6000,00 лева са отнесени към главница, 2 006,44 лева лихва и сумата от 280,00 лева - платени такси съгласно тарифата.

Други относими към предмета на спора доказателства не са ангажирани.

При установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в доказателствената тежест на ищеца е да 3 проведе пълно и главно доказване на следните юридически факти: да докаже наличието на твърдения порок на договора за потребителски кредит или на отделни клаузи от него, обуславящи нищожност на договорното правоотношение. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си и правонамаляващите възражения – в т.ч. че клаузите на съответния договор са равноправни и съответстват на изискванията на Закона за потребителския кредит.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки:

1) заплащане от страна на ищеца на твърдяната сума 8161,00 лева в полза на ответника; 2) обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен, респективно клауза, предвижаваща заплащането на твърдяната сума за нищожна. В случая не следва ищецът да доказва първата материална предпоставка – наличието на сключен договор за потребителски кредит между страните със съответното съдържание, доколкото това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с приетия по делото окончателен доклад. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в т.ч., че сумата, чието връщане се иска е била заплатена на валидно правно основание.

Предявените искове са процесуално допустими. Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на иска за обявяване на нищожност на договора за потребителски кредит, искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото ищецът твърди, а и се доказва в производството, че ответното дружество е страна в материалното правоотношение.

Разгледана по същество първата искова претенция е основателна, а втората – частично основателна.

С приетия по делото окончателен доклад съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че на 27.10.2022 г. между ищеца К. Х. и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1208091, по силата на който на ищеца е предоставена в заем за срок от 18 месеца сумата в размер от 6000,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 35 % и ГПР 49,66%; 2) че в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит, между К. М. Х. и „Multitude Bank“ – дружество, регистрирано в Малта, е сключен Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) без дата, съгласно който, потребителят дължи заплащане на възнаграждение в полза на „Multitude Bank“ в размер от 6060 лева; 3) че възнаграждението за поръчителя „Multitude Bank“, което е в размер от 6060 лв. не се включва при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР.

В разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД е заложен принципът на свобода на договаряне /автономия на волята на страните/, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Разпоредбите на Закона за потребителския кредит /специален спрямо ЗЗД/ имат императивен характер, доколкото целят /чл. 2 от ЗПК/ да осигурят защита на потребителите като икономически по - слабите субекти в правоотношенията с кредиторите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на 4

Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/28/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е посочено, че потребителите следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.