Решение № 94 от 01.11.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Враца, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Надя Г. Пеловска-Дилкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20211400500374 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, ЕИК ***, представлявано от главен юрисконсулт В.Б., срещу Решение №260134/14.06.2021г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№1094/2020г., с което е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ наложеното на Ц. Г. С., ЕГН ********** дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "***" в сектор "Електросилово оборудване", цех "Електрооборудване", отдел "Изпълнение на ремонта", направление "Ремонт", "Електропроизводство-2", Дирекция "Производство" и са му присъдени разноски в размер на 650лв. В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Според изложеното от въззивника районният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, като не е преценил всички правно релевантни факти, доколкото работникът е уволнен за три групи съвкупности от множество допуснати във всяка група нарушения, и при доказване дори на една от тези съвкупности, по която процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена, съдът е следвало да се произнесе по законосъобразността на всяка една от тях. Според жалбоподателя, като не е съобразил разпределената доказателствена тежест в съответствие с доклада по делото, районният съд не е преценил спазена ли е процедурата, не е изследвал 1 дали реално са извършени нарушенията и тяхната тежест и без да изложи конкретни доводи е приел, че в уволнителната заповед е налице противоречие, нарушаващо правото на защита на ищеца.

Нататък в жалбата се проследява приетото от първоинстанцинния съд в атакуваното решение и се излага пространен анализ и коментар на събраните по делото доказателства, като се изразява становище за необоснованост на направените изводи и за противоречие на същите с ангажираните доказателства. Въззивникът описва подробно установената по делото фактическа обстановка, установените правила за достъп до промишлената площадка на атомната електроцентрала, допуснатите от ищеца нарушения и дадените от него обяснения и настоява, че по делото е доказано, че за периода от 17.07.2020г. до 16.10.2020г. работникът е закъснявал за работа и си е тръгвал по-рано от работа, като е нарушавал многократно установеното за него регламентирана работно време, и извършеното от него е неизпълнение на задължения по чл.126, т.1 КТ, вр. чл.67,т.2 от ПВТР, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 и т.10 КТ.

Според поддържаното в жалбата работодателят правилно е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" за допуснати от него системни нарушения, които са изброени в жалбата подробно.

Като поддържа, че е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение с ищеца, въззивникът прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Чрез пълномощника си адв.С.Г. от АК-Враца въззиваемият Ц. Г. С. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Според изложеното в отговора районният съд е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е направил правилен извод за незаконосъобразност на уволнението.

Поддържа се, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е прел за доказано допуснатото от страна на работодателя нарушение по чл.193, ал.1 КТ, като се сочат връчени на ищеца три боя заповеди за даване на обяснения относно три групи нарушения.

Въззиваемият настоява, че в цитираните от жалбоподателя нормативни актове, издадени от работодателя, не му е вменено задължение да регистрира вход и изход през едно и също устройство на АПС, като сочи, че са му искани обяснения за едно и също нарушение, но е не и такива откъде е излизал след регистрацията на вход АТ-2, с което е нарушено правото му на защита. Според изложеното в отговора относно останалите две групи нарушения в уволнителната заповед се съдържат противоречия, а относно третата група нарушения – явяване на работа със закъснение за някои от датите се касае за закъснение със секунди.

2

Искането на въззиваемия е обжалваното решение да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноските за тази инстанция.

В отговора не се заявяват доказателствени искания.

Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивнажа жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. въззивникът я поддържа, а чрез пълномощника си адв.Г. въззиваемият прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Ц. Г. С., ЕГН ********** срещу "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, ЕИК *** обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на наложено му със Заповед №НК-27/02.11.2020г. дисциплинарно наказание "уволнение" и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "***" в Сектор "Електросилово оборудване", цех "Електрооборудване", отдел "Изпълнение на ремонта", направление "Ремонт", "Електропроизводство-2", Дирекция "Производство".

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на посочената по-горе длъжност от 10.08.1989г. и с атакуваната заповед трудовото му правоотношение е прекратено поради уволнение заради допуснати нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 и 7, вр. чл.85, ал.3 и 6 от раздел ІХ, пр.3 "Системни нарушения на трудовата дисциплина" от ПВТР, които са групирани от работодателя в подробно описани три групи.

Ищецът изразява несъгласие в описаното в уволнителната заповед и намира уволнението си за незаконно, като твърди следното:

- Посоченото в заповедта устройство АТ-2 позволява да се регистрира "вход", без да се регистрира "изход" и за да се прибере от сградата на "Автотранспорт", където е монтирано посоченото АПС-АТ-2 в сградата на "РОС", където е работното му място, може да се регистрира с "вход" на АПС-ЕТ2 и вероятно това е ставало на посочените в заповедта дати, за които той не може да си спомни. АПС позволява да се регистрира повече от един "вход", без регистриране на "изход" след първата регистрация на вход и за посочените в заповедта дати и време ищецът е бил на работа, изпълнявал е трудовите си задължения и не е напускал работното си място, което е цялата територия на централата;

- Не се е явявал със закъснение на работа, нито е напускал работа преждевременно и дори това да е така, то не представлява нарушение на чл.187, ал.1, т.1 КТ, тъй като тези 3 закъснения и напускания на работното място не са за повече от един час за един календарен месец, като някои от тях са само за секунди;

- Не отговаря на истината твърдението, че не е уплътнявал работното си време чрез отсъствие повече от един час, тъй като има право на обедна почивка всеки ден от 12 до 13 часа и този един час не е приспаднат от твърдяното отсъствие;

- Срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 КТ е изтекъл и работодателят няма право да му наложи такова;

- Не са му искани обяснения от наказващия орган за твърдените и описани в заповедта нарушения. В уволнителната заповед са посочени три заповеди на работодателя за даване на обяснения по описани в тях дисциплинарни нарушения, които се различават от изброените в първата;

- Никъде в атакуваната заповед не е посочено какви конкретни задължения, които са му възложени от работодателя, не са изпълнени;

- Наложеното наказание не е съобразено с критериите на чл.190, ал.2, вр. чл.189, ал.1 КТ.

Заявен е петитум за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповедта за уволнение и за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

В отговора са сочи, че работното място на ищеца е била на промишлената площадка на атомната централа – строго охраняем стратегически обект с национално значение, достъпа до който се осъществява на основание Глава 7 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/, Закона за ДАНС и правилника за прилагането му съгласно Инструкция за пропускателния режим с ид.№УС.ФЗ.ИН.-15/03/, въведена в действие със Заповед №АД-1253/26.04.2011г. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, чиито изисквания ищецът е бил длъжен да изпълнява на основание чл.116, ал.1 ЗБИЯЕ.

Твърдението на ответника е, че ищецът е бил длъжен да преминава само през КПП и АПСС посредством пропуск и в тази връзка му е издаден поименен такъв №3781 на основание попълнено от него Приложения №9 от Инструкцията за пропускателния режим, в което декларира, че е запознат с правилата и се задължава да ги спазва. По отношение на ищеца е установено, че работното му време, определено на основание чл.139, ал.1 КТ, вр. чл.4а от НРВПО и чл.14 от Правилника за вътрешния трудов ред в "АЕЦ Козлодуй", е с дневна продължителност 7 часа при петдневна работна седмица, а границите на работната време са от 8:00ч. до 16.00ч. с един час обедна почивка, която за персонала П-ЕП2-Р-ИР-ЕОЕСО е от 12.00ч. до 13:00ч., съгласно Заповед №АД-1426/28.05.2020г.

Нататък в отговора се сочи, че контролът на работното време се осъществява чрез 4 автоматизирана пропускателна система /АПС/ на основание чл.37 от Правилника за вътрешния трудов ред, работното място на ищеца е на площадката на АЕЦ и достъпът до работното му място е ЕП-2 през пункт на АПС "Гл. портал 5-6". Ответникът изброява правата и задълженията на ищеца съобразно длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност.

Ответникът твърди, че с доклад №ЕП2-1543/20.10.2020г. на А. А. – главен инженер ЕП-2 изпълнителният директор е информиран за това, че във връзка с осъществяването на контрол на работното време чрез АПС, на основание по реда на ПВТР за периода от 01.07.2020г. до 20.10.2020г. са установени многократни нарушения на ищеца, изразяващи се в неспазване на работното време, включително удължаване времетраенето на обедната почивка, както и преждевременно напускане на работното място преди края на работния ден, както и нерегламентирани посещения в отдел "Автотранспорт-АТ2" без наложителна причина, респ. без да свързани с изпълнението на преките му служебни задължения. По този повод в изпълнение на резолюция на изпълнителния директор с писмо от 23.10.2020г. на директора на дирекция "Правна и търговска дейност" и с писмо от същата дата на началника на отдел "Автотранспорт" е изискана проверка, при която с писмо №У"С" 528/23.10.2020г. ръководителят на управление "Сигурност" отговаря, че, видно от направената справка за преминаванията през АПС и след преглед на записи от камера – "Автотранспорт2 АПС" за достъп до обект "Автотранспорт 2" се установяват множество нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца. С писмо №АВТ-233/23.10.2020г. началникът на отдел "Автотранспорт" е потвърдил, че ищецът не е посещавал административната сграда на Автотранспорт на ЕП-2 и не е имал служебни взаимоотношение със служители на отдела..

При тези резултати от проверката работодателят е приел, че ищецът е регистрирал необичайно преминаване през система АПС, а именно "вход" през устройство АТ-2, без да регистрира "изход" и това влизане без кореспондиращо му излизане е регистрирано нееднократно; че системно е нарушавал трудовото дисциплина, като в периода от 01.07.2020г. до 19.10.2020г. не е спазвал установеното за него работно време и е отсъствал от работното си място повече от полагащата му се обедна почивка и това отсъствие е нееднократно. По тази причина и на основание чл.193 КТ с връчени лично на ищеца заповеди от 23.10.2020г. от него са изискани писмени обяснения за причините, поради които е регистрирал влизане през система вход през устройство АТ-2 без регистрация на изход на посочени дни и часове за периода 06.07.2020г. – 18.10.2020г., за причините, поради които се е явил на работа със закъснение и е напуснал работа преждевременно на посочени конкретно дати в периода 17.07.2020г. – 14.10.2020г. и за причините, поради които е отсъствал от работното ми място за повече от един час за дни в периода от 06.07.2020г. до 18.10.2020г. Сочи се, че н 29.10.2020г. ищецът е дал писмени обяснения, но работодателя е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на работното време, закъснения и преждевременно напускане, неуплътняване на работното време и отсъствие от работното място повече от полагащата се обедна почивка, неспазване на законни разпореждания на работодателя, на пропускателния режим и на ПВТР и, 5 отчитайки всички нарушения, след преценка по чл.189, ал.1 КТ, е приел, че са налице нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1, чл.187, ал.1, т.7 и чл.187, ал.1, т.10 КТ и чл.83, ал.1 и 14, вр. чл.6 и Раздел ІХ, пр.3 от ПВТР и т.1.2, т.4.1 и т.4.1.8. от Инструкцията са пропускателния режим, взел е предвид обясненията на ищеца и съвкупността от извършените еднородни и разнородни нарушения и с процесната заповед е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.