Определение № 675 от 12.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 327/2025
- Вид
- Определение № 675
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл. 26 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.177а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1 т.9 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.6, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 675 гр. Кюстендил, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500327 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 — чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Л. К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Ц. Т., насочена против Определение № 690/04.06.2025 г., постановено по гр.д. № 393/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, в която е прекратено производството по делото по първите два от съединените искове, а именно:
1. Да бъде осъден ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Ц. Л. К., ЕГН **********, сумата в размер на 5100 (пет хиляди и сто) лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от преживян стрес, настъпили във връзка с продължило извън разумен срок ДП с вх. № ТОД - 853/ 2012 г. по описа на РП - Кюстендил, ТО - Дупница и ЗМ-64/2013 г. по описа на РУ гр.
Дупница, както и бъде осъден ответника да заплати законната лихва върху сумата от осъществяване на деянието - 12.04.2012 г. до окончателното плащане на сумата.
2. Да бъде осъден ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Ц. Л. К., ЕГН **********, сумата в размер на 5100 (пет хиляди и сто) лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 12.04.2012 г. до 28.10.2024 г. от невъзможността да използва по предназначение собствения си лек автомобил - „БМВ 318 1” с ДК № СО 9574 СН с рама № WBALL31000AY16158, която невъзможност е поради 1 продължило извън разумен срок ДП с вх. № ТОД - 853/ 2012 г. по описа на РП - Кюстендил, ТО - Дупница и ЗМ-64/2013 г. по описа на РУ Полиция гр. Дупница, както да бъде осъден ответника да заплати законната лихва върху сумата от осъществяване на деянието — 12.04.2012 г. до окончателното плащане на сумата.
Актът на съда, в обжалваната част, се приема незаконосъобразен, като се твърди, че изложените мотиви от съда не кореспондират на закона. Сочи се допустимост на исковете, тъй като към момента на завеждане на исковата молба, досъдебното производство е прекратено, както правилно било отбелязано от съда, на 02.10.2024 г., видно от постановление на прокуратурата. Отбелязва се, че въпреки, че ищецът не е предявявал пред
ИВСС административна процедура, исковете са допустими, доколкото нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ не била приложима в случая.
Изложено е виждане, че приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като не е предявена претенция по административен ред пред ИВСС за обезщетение по чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл би противоречало на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
Посочено е, че лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство е надлежен ищец по иска по чл. 26 ЗОДОВ и доколкото в случая се касаело за ищец, който не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, то исковете се приемат за допустими.
На следващо място е изложено, че ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска, респ. исковете, чрез посочване на правопораждащите юридически факти, петитум и страни. При надлежно изпълнение на задължение на ищеца да изложи релевантните факти и да посочи искането си за защита, се поражда задължение на съда да даде квалификация на иска. В случая, при така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за факти и отправеното искане за съдебна защита, първостепенният съд неправилно бил квалифицирал претенцията на ищеца по чл.2б ЗОДОВ. Посочено е, че за да е налице тази квалификация в исковата молба следва да са изложени твърдения, че е налице поведение на орган на държавата забавило продължителността на конкретно производство и че тази продължителност е надхвърлила рамките на обичайно необходимото, 2 от което са причинени вреди поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Застъпено е становището, че при твърдения на ищеца, че иззетото МПС е задържано незаконно 12 години и 6 месеца, без да са планирани действия по разследването с него и че ищецът не го е получил обратно в разумен срок, очертават основание на иск за вреди от деликт. На така изложеното основание на иска съответствало и отправеното до съда искане за защита за присъждане на заместващо обезщетение в посочените от ищеца размери. Въпрос по съществото на иска било дали ответниците по делото, като процесуални субституенти на държавата, са извършили действия или бездействия, представляващи нарушение на приложимото право на ЕС, дали нарушените правни норми предоставят права на частноправни субекти, дали нарушението е особено съществено и дали е настъпила вреда, която да е в пряка причинна връзка с нарушението и която да ангажира отговорността на държава за обезщетяването й.
Въз основа на изложените доводи е формиран извод за неправилна преценка на първоинстанционният съд, че липсва положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, с който е сезиран.
Ето защо е заявено искане до въззивния съд за отмяна на първостепенното определение в обжалваната част и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима - подадена е срещу преграждащ понататъшното развитие на делото съдебен акт, от страна в производство - по см. на чл. 26 от ГПК, и в срока по закон.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред РС – Дупница е образувано по искова молба на Ц.
Л. К., с която са предявени следните обективно и субективно съединени осъдителни искове:
1. Иск срещу ответника Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, срам, неудобство и душевни притеснения, влошаване на здравословното състояние на ищеца /високо кръвно налягане/ от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на досъдебно производство по пр. с вх. № ТОД-853 от 2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
2. Иск срещу ответника Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляващи 3 обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 12.04.2012 г. до 28.10.2024 г. от невъзможността на ищеца да използва по предназначение собствения си лек автомобил - „БМВ 318 И” с рег № СО 9574 СН, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на досъдебно производство по пр. с вх. № ТОД-853 от 2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането.
1. Иск срещу ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживяно унижение и стрес, вследствие от невъзможността да използва собствения си лек автомобил - „БМВ 318 И” с рег № СО 9574 СН, поради противозаконно задържане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
2. Иск срещу ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи от невъзможност да ползва иззет на 12.04.2012 г. като веществено доказателство автомобил „БМВ 318 И” с рег № СО 9574 СН, да го отдава под наем и се разпореждам с него за периода 12.04.2012г. до 28.10.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
3. Иск срещу ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5100 лева, представляващи обезщетение, съответстващо на намаляването на пазарната стойност на автомобила, в резултат на незаконосъобразното му задържане за периода 12.04.2012г. до 28.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
4. Иск срещу ответника ОДМВР – Кюстендил за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение, съответстващо на увредените части на лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № СО 9574 СН – счупено задно панорамно стъкло, счупен заден стоп и повреден салон, в резултат на незаконосъобразното му задържане и недобросъвестно съхранение за периода от 12.04.2012г. до 28.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането.
В подадените отговори ответниците са възразили по предявените искове, ответникът Прокуратурата на Република България е възразил по 4 допустимостта на разгледаните по горе искови претенции, по съображения, че не е бил страна във воденото досъдебно производство и не е носител на правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, ал.1 ЕКПЧ.
Първостепенният съд квалифицирал първите два осъдителни иска като такива с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, а останалите четири – с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. При така дадената квалификация на исковете, съдът приел исковете с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за недопустими, доколкото не била изчерпана административна та процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета "а" от ЗСВ, каквото изискване регламентирала разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.
За да формира този правен извод РС – Дупница приел, че видно от представеното по делото Постановление от 02.10.2024 г. по преписка с вх. № ТОД-853/2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница се установява, че с това Постановление прокуратурата е прекратила досъдебно производство по пр. с вх. № ТОД-853 от 2012г. Посоченото Постановление било обжалвано от ищеца в частта, в която е отнет в полза на държавата процесният лек автомобил, като с влязло в сила на 17.10.2024 г. Определение № 288 от 17.10.2024 г. по ЧНД № 798/2024 г. по описа на Районен съд гр. Дупница, V-ти състав – Н.О., Постановлението било отменено в тази част и процесният автомобил бил върнат на собственика – настоящия ищец. Съдът констатирал също така, че видно от приложеното досъдебно производство се установявало, че Постановлението за прекратяване на досъдебното производство било връчено на ищеца на 03.10.2024 г. и на НАП също на 03.10.2024 г. В Постановлението изрично било посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен съд гр. Дупница в седемдневен срок от получаването му, като ищецът, се възползвал от възможността си за жалба и съдът се произнесъл с влязъл в сила съдебен акт. С оглед изложените съображения съдът е заключил, че към момента на депозиране на исковата молба досъдебното производство е прекратено, поради което, доколкото исковете по точка 1 и по точка 2 от исковата молба били депозирани по реда на чл. 2б ЗОДОВ, то следвало да се съобрази нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, в която законодателят изрично е посочил, че гражданите могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава три „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. В случая ищецът не бил представил доказателства, че е изчерпана процедурата по Глава три „а“ от Закона за съдебната власт. Всичко изложено мотивирало първостепенният съд да приеме предявените искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за недопустими и да прекрати производството по тях.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35ad04b8-ef19-4b37-9fff-a6f59c59aacb