Решение № 494 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110202982 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М К ООД, ЕИК: срещу Наказателно постановление (НП) № 23-003375 от 11.11.2020 г., издадено от инж. Е И.а А, на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване (Наредба № 7 от 23.09.1999 г.).

В жалбата е посочено, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в НП е налице разминаваме между словесната и цифровата квалификация на нарушението. Сочи се, че 1 отговорността на дружеството е била неправилно ангажирана, доколкото същото е изпълнило задължението си да осигури лични предпазни средства на работещите на обекта, както и е провело необходимото обучение и инструктаж на работниците. Отделно от това, се излагат аргументи, че административнонаказващият орган (АНО) е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като се е ограничил да цитира бланкетно разпоредбата, без да посочи с какви конкретни действия е извършено нарушението. На следващо място, в жалбата се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се отмяна на наказателното постановление, алтернативно се иска намаляване на размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.

Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с Решение № 1259/28.02.2022 г. по КНАХД № 11562/2021 г. на АССГ, IX касационен състав, е било отменено Решение от 18.10.2021 г., постановено по НАХД № 16307/2020 г. по описа на СРС, НО, 134 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.а, която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на наказателното постановление, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнение сочи, че с оглед принципа „non bis in idem“ дружеството не следва да бъде санкционирано, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е потвърдено наказателно постановление за същото административно нарушение по отношение на техническия ръководител на обекта Б. З.

Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, се представлява от юрисконсулт Х. Същата моли за потвърждение на наказателното постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На 09.09.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, включително и св. Ж. П., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на място в строителен обект – производствена сграда за арматурна заготовка и склад за метали, находящ се в УПИ XXI, кв.

1, местност ЗСК Завод – Кремиковци, гр. София, Столична община, с възложител „РИС - ВВ“ ООД и строител „М К” ООД. Проверката била извършена след получен сигнал за настъпила на същите ден и място трудова злополука с двама работници на „М К” ООД, с летален изход.

При извършване на проверката било установено, че към 09.09.2020 г. лицата А С М и Д Б Л били работници в „М К” ООД, на длъжност „ел. заварчик“, като на същата дата, около 10:00 часа, за да извършат демонтаж на фасаден прозорец на сградата, двамата работници се качили на височина около 6 метра в коша на автовишка – специален автомобил „М“ с рег. № , позициониран на западната страна на сградата. След като двамата работници закачили със сапани фасадния прозорец на съществуващата сграда и започнали изчукване на съществуващото бетонно покритие на заварки, придържащи фасадния прозорец към носещата конструкция на сградата, чупещата се стрела на автовишката паднала внезапно надолу, при което работниците М и Л паднали от височина около 5-6 метра, като получили съчетани травми, от които загинали. След настъпване на трудовата злополука било установено, че двете лица са били без колани за работа на височина, както и че Л е бил без каска.

Проверката продължила по документи в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ до 29.09.2020 г., като резултатите от същата били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2026446/29.09.2020 г.

От представените пред контролните органи документи било установено, че на процесната дата задълженията на технически ръководител на обекта били изпълнявани от Б. И. З., който провел ежедневен инструктаж на работниците М и Л и същите пристъпили към изпълнение на поставените им задачи, без обаче да бъдат инструктирани относно конкретните опасности, свързани с работата с автовишка. От представените лични картони било установено, че на работещите на обекта били раздадени лични предпазни средства. По случая било извършено и разследване на злополуката, резултатите от което били обективирани в протокол № 55/12.10.2020 г. на ТП на НОИ – София град.

3

Въз основа на установеното при извършената проверка, св. Ж. П., заемаща длъжността главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, преценила, че жалбоподателят „М К” ООД е извършил нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., тъй като в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал на 09.09.2020 г., около 10:00 часа лицето Д Б Л да извършва демонтаж на фасаден прозорец, на височина около 6 метра от автовишка, без да използва изискващия се колан за работа на височина.

Поради това свидетелката Ж. П. в присъствието на упълномощен представител на „М К” ООД и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, съставила срещу дружеството АУАН № 23-003375 от 29.09.2020 г. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал.

2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Екземпляр от акта бил връчен срещу подпис на упълномощеното лице на същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения акт.

На база на съставения АУАН, било издадено процесното Наказателно постановление № 23-003375 от 11.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.

413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж. Г. П. (актосъставител) и Б. И. З., както и писмените доказателства – протокол за извършена проверка № ПР 2026446/29.09.2020 г., идентификацонна карта, трудов договор от 06.08.2018 г., трудов договор от 10.05.2019 г., личен картон за отчитане на специално и работно облекло, протокол № 55/ 12.10.2020 г. на ТП на НОИ – София град, протокол за трудова злополука от 11.09.2020 г., заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката Ж. П., намирайки ги за пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия и подкрепени от писмените доказателства по делото.

4

Показанията на св. П. се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая, като от тях се установяват обстоятелствата, свързани с извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН.

Съставът на съда извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля Б. З. (технически ръководител на обекта) и прецени същите като последователни, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което ги кредитира, с изключение на частта, в която З. твърди, че на инкриминираните дата и място е извършил устен инструктаж на двамата починали работници относно работата на височина с автовишка. Тези твърдения са изолирани и не намират опора в останалия доказателствен материал, като следва да се има предвид, че формата за доказване на провеждането на инструктажа е именно писмената такава. В останалата си част показанията на св. З. дават информация на съда относно времето и мястото на процесното нарушение, извършваната от починалите работници трудова дейност и настъпилата злополука.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства и са единни и непротиворечиви.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес (наказаното юридическо лице – търговско дружество) и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, доколкото от материалите по делото не 5 се доказа, че на 17.11.2020 г. (датата, отбелязана в известието за доставяне) наказателното постановление е било надлежно връчено на длъжностно лице, натоварено да поема книжа, съгласно правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 180, ал. 5 от НПК, а тежестта на доказване на това обстоятелство е за административнонаказващия орган. По тези съображения съдът приема, че жалбата се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши и проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата.

Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и всестранност, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение както между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, така и между посочените като нарушени в АУАН и НП разпоредби. В случая нарушението се изразява в допускане до работа на Ламбев без изискващите се лични предпазни средства. Доколкото това е отбелязано и в двата процесуални акта, съдът счита, че нарушението е ясно описано и съответства на дадената му правна квалификация, като в двата процесуални акта са посочени и датата и мястото на неговото извършване.