Решение № 5373 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11995/2025
- Вид
- Решение № 5373
- Подписан
- 04.12.2025
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- член 55, ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68д, ал.2, т. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5373 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330111995 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание член 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
Ищецът е предявил искове срещу ответниците „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, за осъждането им да му върнат, съответно първият сумата от 100 лева, а вторият сумата от 400 лева, като първата сума е получена без правно основание по недействителен договор за потребителски кредит № *****/12.05.2023 г. и втората сума неължимо платено възнаглаждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2023 г., ведно със зак. лихва от подаване на исковата молба в съда – 3.07.2025г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/12.05.2023 г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД, предоставило на ищеца сумата от 1009,50 лева. Според чл. 4, ал. 1 от договора, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за потребителски кредит. Твърди се, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2023 г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължението да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 2451,62 лева, от която сума е заплатена сумата 1 от 400 лв., която счита за недължимо платена, поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит.
Счита договорът за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Също така не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не може да се извърщи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания. Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Настоява договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в ГПР не били включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2016 г. Счита двете дружества за свързани лица, понеже едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е „КРЕДИСИМО“ ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, че посочения в договора размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните, като представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
По отношение на договора за поръчителство, го счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Смята, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради това, че възнаграждението за поръчителя не е включено в определения ГПР.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Кредисимо ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.
Не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и предсрочното погасяване на кредита. Оспорват се изложените от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че за ищеца не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че според Общите условия на сключения 2 договор кредитополучателят има правото, но не и задължението да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит, доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и последното не било страна по него.
Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Излага съображенията, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че евентуалната недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, според която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД, не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ай Тръст ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.
Не оспорва сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по процесния договор за потребителски кредит, както и че за предоставената услуга се дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2451,62 лв., погасяването на което е разсрочено на 8 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Не оспорва плащането на сумата от 400 лева, с която е погасено част дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител.
Излага, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят имал право да избере дали да 3 кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.
Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаело и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 12.05.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца, е сключен договор за потребителски кредит № 2772985, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 4000 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в 4 неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие с револвираща лихва, неговия размер, период за револвиране 30 дни, падеж на задължението- 31.01.2024 г.; фиксиран лихвен процент по кредита от 40 %; годишен процент на разходите/ГПР/ от 48,21 % и общ размер на плащанията от 4632,46 лв.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от неизпълнението му а именно -връщане на предоставената сума по кредита от 4000 лв., възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно на 2451,62 лв. на 8 месечни вноски. Съгласно чл.8, ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ АД.