Решение № 570 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Васил ева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20265300500200 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК *****, чрез адвокат П. П., против решение № 4809/07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 11297/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, извършено със заповед № 149/06.06.2023г., издадена от ***** Х. Г. и ***** К. Т. на „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която трудовото правоотношение с И. В. П., на длъжност „*****“ е прекратено, считано от 08.06.2023г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда – поради намаляване обема на работа, след извършен подбор; възстановен е И. В. П., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ в „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК *****; осъден е „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от *****ите Х. Г. и Г. Д. – заедно, или ***** К. Т. и Г. Д. – заедно, или един ***** с един *****, да заплати на И. В. П., с ЕГН **********, сумата от 12 226,68 лева (дванадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останал без работа за шест месеца вследствие на незаконното уволнение, за периода 08.06.2023 г. – 08.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 01.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1300 лева (хиляда и триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлен искът по чл.

1

225, ал. 1 от КТ, но само за периода 09.12.2023 г. – 08.01.2024 г., като неоснователен. С решението е осъден „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от *****ите Х. Г. и Г. Д. – заедно, или ***** К. Т. и Г. Д. – заедно, или един **** с един ****, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 649,07 лева – държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 500 лева – разноски за две съдебно-счетоводни експертизи от бюджета на съда.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че в подбора не са участвали всички лица, заемащи длъжността „*****“, като се сочи, че по отношение неучаствалите в подбора 10 длъжности „*****“ съдът неправилно е заключил наличие на сходство на длъжностните задължения единствено на база идентичност в наименованието на длъжността.

От пълните досиета на всички 37 служители, участвали в подбора, се установявало както отделите на работа, така и секторите, в които се изпълняват трудовите функции, като се твърди, че неучаствалите в подбора 10 служители на длъжности, съдържащи в наименованието си „*****“ били от други отдели. Оспорва се изводът на съда за липса на определени критерии при извършване на подбора, като се изтъква, че посочването от страна на комисията какво влиза в критерите „ниво на квалификация“ и „изпълнение на трудовите функции“ не съставлява нарушение на правилата за подбор, нито въвеждане на нови критерии. Поддържа се, че преценката на съда за незаконосъобразност на извършения подбор е неправилна, доколкото била основана на критерии като брак на произведената продукция и изплатени бонуси, каквито критерии и подкритерии не били заложени при подбора. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. В. П., чрез пълномощника адвокат П. Х., с който жалбата се оспорва като неоснователна. По изложени подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение се иска същото да бъде потвърдено.

Оспорва се като неоснователно възражението на въззивника, че е било налице намаляване в обема на работата, предхождащо уволнението на ищеца, тъй като въззивникът не бил представил убедителни доказателства, установяващи траен спад в икономическите резултати. Навежда се довод за настъпила процесуална преклузия по отношение обстоятелства и писмени доказателства, въведени в процеса чрез несвоевременно подаден отговор на исковата молба.

Намира се за неоснователно оплакването на въззивника, че в първоинстанционното производство не били направени твърдения или възражения за съществуването и на други длъжности със сходни функции, като се сочи, че съдът не е длъжен да указва на ответника – работодател как и с какви доказателства да установи законосъобразността на извършеното едностранно прекратяване на трудовия договор, доколкото противното би нарушило състезателното начало по чл. 8 ГПК и принципа за равенство на страните по чл. 9 ГПК. Претендират се разноски за въззивното производство.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от 2 закона срок, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. В. П. с искова молба, с която срещу „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал 1, т. 1-3 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата със Заповед № 149/06.06.2023г., издадена от ***** Х. Г. и ***** К. Т. на „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*****” и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за период от шест месеца, в който е останал без работа вследствие на уволнението, в размер на 10 026 лева, увеличен по реда на чл. 214 ГПК на 12 226, 68 л ева, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно, тъй като не било налице реално намаляване обема на работа; след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца са назначени трети лица на същата длъжност и не бил извършен подбор по чл. 329 КТ, респ. не е извършен законосъобразен подбор.

По делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че по силата на сключен между страните трудов договор № 4089 от 23.11.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 24.09.2020 г., ищецът И. В. П. е изпълнявал длъжността „*****“ при ответника „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД, с място на работа на ищеца в завода на работодателя, находящо се в с. *****. Представена е длъжностна характеристика на процесната длъжност, която е била връчена на ищеца на 16.11.2020 г.

Със заповед № 193/02.06.2023 г., издадена от представляващите дружеството Х. Г. и К. Т., е наредено от щатното разписание на „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД да бъдат съкратени 18 щатни бройки, от които 3 щатни бройки „*****“. Със същата заповед е утвърдено ново щатно разписание и е назначена комисия от 15 поименно изброени членове, която да извърши подбор измежду всички сътрудници, заемащи съответната длъжност, като критериите при извършване на подбора да бъдат „ниво на квалификация“ и „изпълнение на трудовите функции“. Видно от приетия по делото протокол от 05.06.2023 г., въз основа на така издадената заповед № 193/02.06.2023 г. е извършен подбор на служители във връзка със съкращаването на 3 щатни бройки от длъжността „*****“. Подборът е извършен от комисия в състав от 7 членове, двама от които не фигурират в заповедта на работодателя за назначаване на комисията по извършване на подбора. В протокола е посочено, че подборът включва всички 37 служители, заемащи длъжността „*****“, изброени поименно и е отбелязано, че други сътрудници, изпълняващи сходни трудови функции в предприятието не са установени.

Зададените в заповедта на работодателя критерии за подбор комисията е разпределила на подкритерии, които от своя страна също са разделени на подкритерии, последните разпределени на допълнителни подкритерии, като е установена точкова система на оценяване по всеки от допълнителните подкритерии. След анализ на резултатите от подбора комисията е предложила да бъдат прекратени трудовите договори на получилите най-нисък брой точки сътрудници, един от които ищецът.

3

От представената по делото заповед № 149/06.06.2023 г., издадена от представляващите „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД, се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал. 1, т. 3 КТ- при намаляване на обема на работа, след извършен подбор.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са приети две съдебно-счетоводни експертизи, заключенията по които безпротиворечиво установяват спад на продажбите на „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД през 2023 г. спрямо 2022 г. Според вещото лице З. М. за месеците от януари до октомври 2022 г. спрямо същите месеци през 2023 г. производството на хладилници и тяхната реализация е намалено с 23 %. В заключението си вещото лице Д. С. установява, че приходите от продажба на продукция през 2023 г. са намалели с 8,912 % спрямо тези за 2022 г., като броят на продадени продукти за разглеждания период е намалял с 20,812 %.

В изготвеното от вещото лице М. заключение е посочено, че ищецът е постъпил на работа по трудово правоотношение при ответника на длъжност „*****“, считано от 24.11.2015г., като с доп. споразумение е преназначен на длъжност „*****“. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорената заповед, считано от 08.06.23 г., поради намаляване обема на работата, като на това основание е прекратено трудовото правоотношение на общо 18 души, от които трима на длъжност „*****“. Вещото лице сочи, че е извършен подборът, за който е съставен протокол, като след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, на длъжността, която е заемал, няма назначени нови лица. На ищеца е изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазеното предизвестие в размер на 2037,78 лв. по банков път, последният пълен отработен месец е м. май 2023 г., като БТВ, база за изчисляване на всички обезщетения, възлиза на 2037,78 лв. След приспадане на изплатената му по чл.

220 КТ сума от 2037,78 лв. обезщетението за оставане без работа за 6 месеца след уволнението възлиза на сумата от 10188,90 лв.

В заключението си вещото лице С. сочи, че след отчитане на резултатите от подбора комисията е предложила прекратяване на трудовите договори на сътрудниците, получили следните точки: Г. П. - 16 точки, ищецът и Н. Г. – по 17 точки. Представени са две таблици, приложения към заключението. В едната таблица – приложение № 3, срещу името на всеки служител има произведени бройки, бракувани бройки, и процентно съотношение между тях, за месеците декември 2022 г. – май 2023 г. Има служители с 0 % допуснат брак, и ищецът е един от тях – в смените, в които е работил, брак не е допускан, същият е с 0 % брак, и е участвал в производството на 10398 бройки през 2022 г. В таблицата за бонусите, ищецът за същите 5 месеца е с постоянен бонус личен принос – 15 %, а в таблицата за коментари за негативна оценка срещу името му няма отбелязване, има такова отбелязване срещу три други имена. Вещото лице сочи, че тези таблици са взети от системата на „Либхер“.

Има три лица, чиито имена са в таблицата за коментари с допуснати нарушения – С. Б. – серийна грешка над 20 броя, Г. П. – некачествени детайли, К. Л. – не спазва вътрешната дисциплина. Лицата Д. Д., Н. К., Р. В. и Р. А., както и Е. Ч., са посочени в таблиците със значителен брой бракувани детайли всеки месец.