Решение № 42 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500385 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл. 250 ГПК.

Инициирано е по молба за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ и допълване, а алтернативно за тълкуване на постановеното по делото решение № 1261/05.11.2025 г., подадена с вх. № 32091/26.11.2025 г. от процесуален представител на „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ.

В молбата се твърди, че с оглед частичното обжалване на първоинстанционното решение на СГС от страна на ищците Е. Г. и Я. Г., е допусната ОФГ във въззивното решение. В частта на необжалваните суми от 6586 лева неимуществени вреди за Е. Г. и 6045.76 лева неимуществени вреди за Я. Г., първоинстанционното решение не е предмет на въззивното производство. Поради това, след като е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди на по 140 000 лв. за всеки един от ищците и го е намалил с 50 % налично съпричиняване, в диспозитива на решението въззивният съд не бил извадил присъдените от първата инстанция суми (спаднал е само платените в хода на висящото първоинстанционно производство суми от 10 912 лева и 6454.24 лева) и така в диспозитива на решението ги е присъдил втори път и без да посочи, че в частта за присъдените 6586 лева и 6045.76 лева със съответната лихва за забава решението на СГС е влязло в сила като необжалвано. Реално, в диспозитива на решението е следвало да се присъдят 52 502 лв. (70 000 – 10 912 – 6586 лв.) неимуществени вреди на Е. Г. и 57 500 лв. (70 000 - 6454.24 - 6045.76 лв.) неимуществени вреди на Я. Г. вместо присъдените 59 086 лв. на Е. Г. и 63 545,76 лв. на Я. Г..

1

С оглед на това, „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ желае допуснатата ОФГ да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, респ. решението да се допълни, а в условията на алтернативност – да се изтълкува от съда волята му по реда на чл. 251 ГПК.

Насрещните страни в производството – Е. и Я. Г. оспорват в писмено становище молбата на търговското дружество като неоснователна.

Молбата на немския застраховател е допустима, а по същество - основателна. Съображения:

На стр. 1 и 2 от постановеното по делото Решение № 1261 от 05.11.2025 г. правилно е очертан предметът на въззивното производство досежно главницата за неимуществени вреди, като е посочено, че ищците обжалват първоинстанционното решение /изменено в частта за разноските с Определение № 267155/14.12.2023 г./ в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди от Е. С. Г. за разликата над присъдената сума от 6586 лева до предявения размер от 149 088 лева, при първоначално предявен размер от 160 000 лева, намален със сумата от 10 912 лева, представляваща заплатено обезщетение за неимуществени вреди в хода на процеса (с обжалваем интерес от 142 502 лева); в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди от Я.

В. Г. за разликата над присъдената сума от 6045.76 лева до предявения размер от 143 545.76 лева, при първоначално предявен размер от 150 000 лева, намален със сумата от 6454.24 лева, представляваща заплатено обезщетение за неимуществени вреди в хода на процеса (с обжалваем интерес от 137 500 лева). В частта на необжалваните суми от 6586 лева неимуществени вреди за Е. Г. и 6045.76 лева неимуществени вреди за Я. Г. първоинстанционното решение не е предмет на въззивното производство и е влязло в сила.

Независимо от това, след като е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди на по 140 000 лв. за всеки един от ищците и го е намалил с 50 % налично съпричиняване, в диспозитива на решението въззивният съд е пропуснал да извади присъдените от първата инстанция суми (спаднал е само платените в хода на висящото първоинстанционно производство суми от 10 912 лева и 6454.24 лева) и така в диспозитива на решението ги е присъдил втори път и без да посочи, че в частта за присъдените 6586 лева и 6045.76 лева със съответната лихва за забава решението на СГС е влязло в сила като необжалвано. Реално, в диспозитива на решението е следвало да се присъдят 52 502 лв. (70 000 – 10 912 – 6586 лв.) неимуществени вреди на Е. Г. и 57 500 лв. (70 000 - 6454.24 - 6045.76 лв.) неимуществени вреди на Я. Г. вместо присъдените 59 086 лв. на Е. Г. и 63 545,76 лв. на Я. Г..

С оглед разликата между действително формираната воля на съда в цитираните по-горе мотиви на решението и записаното в диспозитива му, съдът констатира, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение, където е записано, че се отменя решението в частите, в които са отхвърлени исковите претенции на Е. С. Г. и Я. В. Г. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за сумите от 59 086 лв. за Е. Г. и 63 545.76 лв. за Я. Г., като вместо това е постановил, че осъжда „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ да заплати допълнително сумите от 59 086 лв. обезщетение за неимуществени вреди за Е. С. Г. и 63 545.76 лв. и в частта, в която е пропуснато да се посочи, че в останалата част 2

(извън отменената и потвърдената) първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Касае се за пропуск, който може да бъде отстранен от настоящия съдебен състав по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК предвид основателността на писмената молба в същия смисъл на „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ.

Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, на основание чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в постановеното по в.гр.д. № 385/20245 г. на САС Решение № 1261/05.11.2025 г., както следва:

Навсякъде в диспозитива на същото решение сумите „59 086 лв.“ и „63 545.76 лв.“ се заменят съответно с „52 502 лв.“ и „57 500 лв.“

ДОПЪЛВА постановеното по в.гр.д. № 385/20245 г. на САС Решение № 1261/05.11.2025 г., както следва:

След изречението от диспозитива, гласящо „ПОТВЪРЖДАВА решение № 260818 от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 10383/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав /изменено в частта за разноските с Определение № 267155/14.12.2023 г./ в останалите обжалвани части“ се добавя ново изречение, а именно – „„Останалите части на решение № 260818 от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 10383/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав /изменено в частта за разноските с Определение № 267155/14.12.2023 г./, като необжалвани, са влезли в сила.“

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3