Определение № 650 от 20.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. Ловеч, 20.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500385 по описа за 2022 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 506/25.07.2022 г., по ч.гр.д. № 490/2022 г. на РС Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против ПЛ. Д. Б. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени следните оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила: за допуснато от съда разширително тълкуване на чл. 410, ал. 3 ГПК, отказвайки да издаде заповедта за изпълнение; за излизане на районния съд от рамките на своята компетентност, изисквайки от заявителя да посочи датата, на която длъжникът е уведомен за цесията. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 25.07.2022 г., а частната жалба е подадена на 29.07.2022 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

За да отхвърли изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания да изложи допълнителни фактически твърдения относно: индивидуализация на вземанията по заявлението, с уточняване каква част от тях е погасявана с предлаганото от ответника по заявлението изпълнение, както и дали в главницата е включена сумата по застраховката; дали длъжникът по заявлението е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и за извършената цесия, от кого и кога е станало уведомяването. Районният съд е констатирал, че в подадената по делото уточняваща молба от заявителя не се излагат твърдения за изясняване на обстоятелствата, за които са дадени указания.

Интерпретацията на районния съд на подадената уточняваща молба е точна, а изграденият въз основа на нея извод за неотстраняване нередовностите на заявлението – правилен. Въпреки указанията, дадени му с разпореждане от 26.05.2021 г., заявителят не е изложил допълнителни твърдения, като вместо това, в уточняващата молба е направено позоваване на съдебна практика по дела на национални окръжни съдилища и ВКС, вкл. такава на СЕС. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не е относима към поставените по конкретното дело процесуални проблеми за редовността на заявлението, за даване на точни указания от съда по отстраняване на констатираната нередовност и за изпълнение на същите указания от заявителя. Указанията на районния съд са в насока, именно преодоляване на неяснотата по тези обстоятелства. Изискването за посочване на такива твърдения е заради това, че те се свеждат до правно релевантни факти, подлежащи на посочване от заявителя, с оглед осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението.

В този смисъл указанията към заявителя са в съответствие с чл. 410, ал.

2 ГПК и не е допуснато разширително тълкуване на същата разпоредба от заповедния съд, който е останал в рамките на своята компетентност, давайки конкретните указания. При неотстраняване на констатираната нередовност на заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния съд напускане на компетентността му в заповедното чрез даване на конкретните указания, вкл. чрез служебно изследване неравноправния характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз 2 основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора (решение от 30.06.2022 г., C‑170/21).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 506/25.07.2022 г., по ч.гр.д. № 490/2022 г. на РС Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против ПЛ. Д. Б. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3