Решение № 242 от 12.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Варна, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева

Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600641 по описа за 2026 година

Предмет на въззивното производство е присъда № 31/ 05.02.2026г. по НОХД № 4637/2024г. по описа на ВРС, 45 състав, с която подсъдимият К. Х. Й. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невиновен по първоначално възведеното му обвинение по чл. 201 ал.1 от НК, като районният съд се е произнесъл и по сторените разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който в срок е депозирал въззивна жалба, чрез процесуалния си представител адв. П. Г.. С жалбата се посочва, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения.

В допълнението към жалбата се навеждат твърдения, че съдът неправилно е възприел писмените и гласни доказателствени средства, като грешно е кредитирал свидетелските показания, поддържащи както защитата, така и обвинението. Възразява се, че от наличните по делото доказателства не се установява наличие на субективен елемент по така предявеното обвинение. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В пренията пред настоящия съдебен състав прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Г., в съдебно заседание поддържа депозираната жалба като доразвива изложеното в нея.

1

В правото си на лична защита подсъдимият изразява становище, че не е извършил престъплението в което е обвинен, като допълва изложеното във въззивната жалба. В последната си дума, подс. Й. моли за оправдателна присъда и да бъде „изчистено“ името му.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи. Същите не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, което налага отмяна на постановената присъда и връщане делото за разглеждане на първостепенния съд по следните съображения:

Съдът има задължение да направи своите изводи относно това дали е доказано обвинението спрямо лицето след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Мотивите следва да съдържат приетите от съда фактически положения въз основа на посочените доказателства, от които съответно да се извежда и наличието на всички признаци на престъплението, за което лицето е предадено на съд.

В случая настоящият съдебен състав намира, че макар и формално да са изложени мотиви, те страдат от пороци, приравняващи ги до липса на мотиви. Първоинстанционният съд е изложил приетата от него фактическа обстановка без пълноценен анализ на събраните както гласни, така и останалите писмени доказателства. Релевантните фактически положения, които имат отношение към конкретния правен спор са изложени в най - общ план. Изключително схематично районният съд е описал събраните по делото доказателства, въз основа на които е възприел установената от него фактология по делото.

На следващо място въззивната инстанция констатира необоснованост и празноти в мотивите на местата, където първоинстанционният съд е следвало да обсъди свидетелските показания. Изложението от ВРС във връзка с кредитираните от него гласни доказателства е недостатъчно подробно, като съдът се е задоволил само да ги изброи, да пресъздаде частично съдържанието на някои от тях и декларативно да заключи, че всички подкрепящи обвинението доказателства са достоверни и се подкрепят взаимно.

Не става ясно и защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, като в мотивите се сочи единствено каква е правната им природа и че са в противоречие с показанията на М., И.

Е., Х. Г., К.К. и А. К.

Липсват изложени съждения от районния съд защо приема частично свидетелските показания на Т. Е., Д. Д. и И. Е., и тяхното съпоставяне с останалите събрани доказателства.

Лаконично е посочено, че тези показания не следва да се кредитират в частта, подкрепяща защитната теза на подс. Й. поради близките им приятелски отношения.

В мотивите си съдът следва да изложи фактическите положения, като изрично посочи въз основа на кои доказателства прави тези свои изводи, като обсъди и наличието на всички признаци на престъплението, за което лицето е предадено на съд.

От мотивите към първоинстанционния съдебен акт е невъзможно да се изведат фактическите положения, които ВРС е приел за установени. Мотивите представляват преразказ на свидетелски показания без изобщо да е извършен анализ на доказателствата, съпоставяне на едните с другите и как съдът ги интерпретира. Първостепенният съд не е изпълнил задължението си да посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е установил обстоятелствата по делото и кои от тях обосновават направените правни изводи.

Отделно от изложеното, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК. В проверявания съдебен акт, ВРС се е ограничил в рамките на две изречения да посочи кои субекти могат да имат качеството „ длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Реално мотиви за оправдателната част на присъдата липсват.

2

В заключение на всичко изложено, въззивният съд намира, че с така допуснатите нарушения на процесуалните правила от първостепенният съд, спазването на които гарантира правилността при формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав на тази инстанция, са нарушени правата на страните в наказателното производство, тъй като е налице липса на мотиви..

Посочените от въззивния съд, като допуснати процесуални пороци са от категорията на абсолютните процесуални нарушения, водещи до отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав.

Доводите, изложени в жалбата на защитата и в допълнението към нея по съществото на делото настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда, с оглед наличието на отменителните основания по чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК.

Предвид горното и на основание чл.334 т.1 от НПК вр. чл.335 ал.2 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 31/ 05.02.2026г. по НОХД № 4637/2024г. по описа на ВРС, 45 състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3