Решение № 926 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501937 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалби от двете спорещи страни.

Ищецът А. И. М. иска да бъде отменено Решение №44/22.03.2024г. по гр.д. №144/2023г. по описа на Окръжен съд Видин, в частта в която е отхвърлен искът му срещу ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат му П. И. М., настъпила при ПТП от ******** г. между локомотив „Шкода", с рег. № ********, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут по линията ВидинСофия и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег. № ********,управляван от Г. П. Г., ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Сочи, че от заключението на приетата по делото съдебно – психологическата експертиза е установено, че е търпял изключително силни по интензитет морални вреди от смъртта на брат му, както и че е претърпял остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, довели до негативно отражение върху личността му. Според жалбоподателя доказателствата установяват и дълбоката привързаност и взаимна грижа, която е съществувала между двамата братя , което навежда на основателност на претенцията му. Ето защо иска тя да бъде уважена с акта на въззивната инстанция в претендирания размер от 60 000лв., ведно с лихва за забава.

1

Препис от жалбата е връчен на ответното дружество и дружеството трето лице помагач на първото, които са депозирали отговор на същата.

Ответникът ЗК “Лев инс“ АД изразява становище за оставянето й без уважение с доводи, че решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установената задължителна съдебна практика за идентични казуси. Поддържа се, че в делото не са установени житейски обстоятелства, сочещи на изключително силна привързаност, прекъсването на която, поради смъртта на П. М., да е причинила на неговия брат страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за такава родствена връзка.

В отговора на ВЖ на ищеца А. М., депозиран от ДП“НКЖИ“ се поддържа, че атакуваното решение е законосъоразно и не страда от пороците, сочени от жалбоподателя. Изложени са доводи за правилно изяснени механизъм на ПТП – то и вина за настъпването му у водача на тежкотоварния автомобил.

ВЖ е постъпила и от ответника ЗК “Лев инс“ АД, с която се атакува първоинстанционният съдебен акт в частта за обезщетението на ищците И. М.

Г. и Л. Б. Г. за размера над 120 000лв. до присъдения размер от 200 000лв. на всеки от тях за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на сина им П. И. М., настъпила при ПТП от ******** г., ведно със законната лихва считано от датата на изтичане на тримесечния срок - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Застрахователното дружество се оплаква, че обезщетенията са завишени и не са определение в съответствие с принципа за справедливост и съдебната практика. Твърди се, че решението на ОС - Видин е неправилно и защото не са допуснати относими и допустими доказателства, поискани от дружеството. Направено е искане за приобщаване на такива от въззивния съд, които искания съдът е оставил без уважение по съображения изложени в проведеното открито с.з. Въз основа на изложеното се претендира отмяна на акта в обжалваната му част и отхвърляне на исковете за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. за всеки от ищците.

Отговори на ВЖ на ответника са подадени от ищците, според които тя е необоснована и следва да бъде оставена без уважение. Считат, че възраженията в нея не се подкрепят от доказателствата.

Според третото лице помагач на ответника – ДП“НКЖИ“, ВЖ на ЗК“Лев инс“ АД е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на Видинския окръжен съд. Формулира подробни доводи в подкрепа на тезата си в контекста на събраните в производството доказателства.

В производството пред САС не са приети нови доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на 2

Видинския окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

След анализ на доказателствата, приобщени от ВОС, въззивният състав намира, че е установена правилно фактическата обстановка, която е следната:

Установява се от Удостоверение за наследници на П. И. М. – починал на ********г., че такива са неговите родители – Л. Б. Г. и И. М. Г., а от Удостоверение за родствени връзки на А. И. М., че е брат на починалия.

Видно е от Окончателен доклад от разследване на тежко железопътно произшествие на железопътен прелез между гарите Димово и Орешец на ********г. около 13:30ч., че е извършеното разследване на процесното ПТП от Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт(НБРПВВЖТ), който е създаден с Постановление №6 на Министерския съвет от 22.01.2020г. Бордът е независим специализиран държавен орган към МС. Той е самостоятелно юридическо лице, оторизирано за разследване на такъв вид произшествия. Предвид изложеното, той е извършил разследване в рамките на правомощията си и констатациите му, изложени в доклада, имат материална доказателствена сила и от тях се установява, че дежурният ръководител движение в гара Орешец е манипулирал правилно с ТДИ (Табло за далечна информация) и че ОТ (Осигурителна техника) в гарата е работила нормално към момента на произшествието. До момента на произшествието подвижният състава на БВ № 7623 (локомотив и четири вагона), са били технически изправни. Локомотив № 915200********-1 е изправен и е редовна регистрация в европейския регистър на жп возила (ЕРВ). Констатирано е, че Вагони №№ 51522563027-3, 51521563011-9, 5122563028-1 и 51522563029-9 са изправни и с редовна регистрация в европейския регистър на жп возила (ЕРВ). АПС (Автоматична прелезна сигнализация (без бариери) на жп прелеза на км 127+123 е била изправна и действала нормално, СПШ (Светофар прелезен шосеен) е светел с две червени последователно мигащи светлини, придружени със звуков сигнал, видно от представения Констативен протокол на оперативната група.

Предпрелезен светофор (НППС) е бил задействан - на км 128+130 (1007 метра от оста на прелеза, посока гара Димово - пред сигнално спирачно разстояние от прелеза). Служи за уведомяване на машиниста на железопътното возило, че прелезът е затворен и автоматичната прелезна сигнализация е изправна.

Разследването на Националния борд е установило, че наближавайки прелеза, машинистът е подал сигнал „Внимание“ от локомотивната свирка.

Констатирано е, че двамата машинисти са били в почивка 11 часа преди наряда, както и че устройството за бдителност по време на дежурството не се е активирало, което е показател, че машинистите са били в добра кондиция.

Заедно с изложеното, комисията, разследваща произшествието, не е открила никакви пропуски в работата на двамата машинисти.

Разследващите заключават, че произшествието е предизвикано 3 вследствие на преминаване на тежкотоварния автомобил през ЖП прелеза на км 127+123, в междугарието Димово – Орешец, без да се съобрази със забранителните светлини и звукови показания на шосейния светофар.

Въз основа на горния окончателен доклад, анализа от записващото устройство в локомотива и данните от уредите в гарите, между които е настъпило ПТП – то, както и протоколите за оглед и други данни в следственото дело по случая, вещото лице изготвило СТЕ е заключило, че скоростта на влака в момента на удара е около 69км/ч при допустима скрост на движение от 70км/ч.

Вещото лице изяснява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният :

На ******** година около 12,25 часа в светлата част на денонощието при ясно време и нормална видимост от гара Видин е заминал за гара София подвижен железопътен състав - бърз пътнически влак №7623 в състав: четири вагона, обслужван от локомотив №44-158 с локомотивен машинист П. И. М. и помощник машинист Ц. С. М.. При навлизането на влака в междугарието Димово - Орешец се задействал далечния датчик на км 128+430 КЕРВ, при което се задействала Автоматичната прелезна сигнализация (АПС) на жп прелез на км 127+123 и двата светофара (СПШ) започнали да светят с редуваща се червена мигаща светлина, придружена със звуков сигнал. В същото време се е задействал предпрелезния светофор, започвайки да свети с мигаща лунно бяла светлина, което е указание за локомотивните машинисти, че АПУ е задействана и работи нормално. Излизайки от дясна крива влакът е навлязъл в права при движение със скорост около 69 км/ч, приближавайки към жп прелез на км 127+123 в междугарието Димово - Орешец, локомотивният машинист е подал сигнал „Внимание“. По автомобилния път, успореден на железния път, отдясно от кариерата към жп прелеза приближавал успоредно на влака товарният автомобил - самосвал „Ивеко” с рег. №********, натоварен с каменна фракция. В продължението между железния и шосейния път е имало висока гъста растителност, която нарушавала видимостта на движещите се успоредно едно на друго превозни средства (влак и автомобил). Водачът на товарния автомобил „Ивеко” не спрял пред редовно задействания светофар (СПШ) и навлязъл със скорост от около 32 км/ч в опасната зона на прелеза и достигайки мястото на удара в 13:30 часа, е блъснат с предната част на локомотив №******** в лявата странична част в областта на каросерията. В резултат на удара на локомотива на влака, под действието на инерционните сили товарният автомобил „Ивеко” се завъртял на около 90° в посока на въртенето на часовниковата стрелка, при което водачът на товарния автомобил паднал от кабината в канавката на около 11 метра от жп прелеза, а товарният автомобил е изхвърлен на около 20 метра от жп прелеза вдясно в канавката, успоредно на железния път, легнал на лявата си страна с предната си част.

След удара с товарния автомобил „Ивеко” пътническият влак №7623 продължил движението напред още около 186 метра, след което се установил на жп линията, като първият вагон след локомотива дерайлирал. Вследствие на станалото жп произшествие на място загинали водачът на товарния автомобил „Ивеко” Г. П. Г. и машинистите на локомотив №44-158 П. И. М. и 4

Ц. С. М..

Изводът на експерта е, че ПТП – то е предизвикано вследствие на неправомерно преминаване на товарния автомобил „Ивеко” с рег.№******** през жп прелез на км 127+123 в междугарието Димово - Орешец пред приближаващият се бърз влак №7623 при задействана автоматичната прелезна сигнализация (АСП), забранително показание на светофар прелезен шосеен (СПШ), (светофарът подава светлинен сигнал , състоящ се от две последователно мигащи една след друга червени светлини и звуков сигнал, които означават „Преминаването е забранено“) и неспазване на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! “. Т.е. същото е резултат от субективната преценка на водача на товарния автомобил „Ивеко“, който при движение с определената скорост от 32 км/ч е могъл да предотврати произшествието чрез аварийно спиране в момента, в който се е намирал на около 23 метра преди жп прелеза на км 127+123 на жп линията в междугарието Димово - Орешец , при което е могъл от техническа гледна точка да спре на два метра преди първата релса на жп линията. Експертът е категоричен, че машинистът на влака не е имал техническа възможност да предотврати удара, като спре преди мястото на настъпването му, защото при скоростта с която се е движил – 69км/ч, спирачният му път е бил 608 м., а от мястото, от което е имал видимост към автомобила до прелеза и мястото на удара разстоянието е било 220м.