Решение № 504 от 08.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Русе, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520104672 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.11.2021г., сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит „До 500“ N:202111151138010058. По силата на Договора за потребителски кредит, ответното дружество поело задължението да предостави на ищцата, парична сума в размер на 500 лева , а тя се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Размер на кредита - 500 лв.; Общ размер на кредита - 500 лв., ГПР - 49,09%; Лихвен процент на кредита – 40,60%;/чл.

11, ал. 1 ДПК/: лихвен процент на ден - липсва: Обща сума, дължима по кредита /главница и договорна лихва, без такса поръчител/ - 703,04 лв.; неустойка при неосигуряване на гаранция - 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден /чл. 6 от ДПК/.

Твърди се в исковата молба, че според елементарни изчисления се установява, че ако ищцата не осигури едностранно регламентираната в чл.4, ал.З от ДПК от кредитора „гаранция", а именно банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сума в размер на 1

1000 лв. и със срок на валидност до 15.11.2026 г., всеки ден след усвояване на транша от 500 лв. тя ще дължи по 4,45 лв. дневно, а за първия ден - 8,45 лв.

Следователно, за една година само тази „неустойка" ще възлиза на сума в общ размер от 1623,80 лв. при еднократно усвоен транш от 500 лв. за годината.

Твърди се в исковата молба, че процесният ДПК, в раздел III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА, и по-конкретно в чл. 4, ал.

З, който би следвало да регламентира ПРАВА на кредитополучателя е предвидено ЗАДЪЛЖЕНИЕ за кредитополучателя, както следва: „в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителски кредит „До 500", чрез превеждане на сумата на първия транш от кредита по банковата сметка на Кредитополучателя или предоставяне на сумата на първия транш от кредита чрез системана на еРау Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 /хиляда/лева и със срок на валидност до 15.11.2026г. В случай, че Кредитополучателят не представи гаранция, дружеството - кредитор е предвидило санкцията и формулирана от него като „неустойка при неосигуряване на гаранция" в Раздел IV от ДПК.

Твърди се, че ищцата е заплатила в полза на „Неткредит" ООД сума в общ размер на 940 лв., за което са приложени разписки за извършени плащания - 35 бр.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК 201253421, да заплати на Т. Х. С. с ЕГН:********** сумата от 440,00 лева, представляваща неоснователно заплатена от Т. Х. С. на „НЕТКРЕДИТ" ООД във връзка с Договор за потребителски кредит „До 500" №202111151138010058/15.11.2021г. за който договор е прието, че е недействителен с влязло в сила Решение №285, пост. на 20.02.2025 г. по ГД №20244520104177/2024 г., IX с-в, ГК, Районен съд - Русе /. Претендират се разноски по делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които развива съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски по делото.

2

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 15.11.2021г., ищцата - Т. Х. С., е сключила с ответното дружество „Неткредит" ООД, Договор за потребителски кредит „До 500" №202111151138010058 По силата на договора, „Неткредит" ООД е предоставил заем на ищцата Т. Х. С. парична сума в размер на 500 лв. /главница/ при следните условия: общ размер на кредита - 500,00 лв.; ГПР - 49,09%; лихвен процент - 40,60% /чл. 11, ал. 1 ДПК/; лихвен процент на ден - липсва; Обща сума, дължима по кредита /главница и договорна лихва, без такса поръчител/ - 703,04 лв.; неустойка при неосигуряване на гаранция - 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден /чл. 6 от ДПКУ. Елементарни калкулации показват, че ако ищцата не осигури едностранно регламентираната в чл. 4, ал. З от ДПК от кредитора „гаранция", а именно банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сума в размер на 1000 лв. и със срок на валидност до 15.11.2026 г., всеки ден след усвояване н а сумата от 500 лв. тя ще дължи по 4,45 лв. дневно, а за първия ден - 8,45 лв. Следователно, за една година само тази „неустойка" ще възлиза на сума в общ размер от 1623,80 лв. при еднократно усвоена сума от 500 лв. за годината.

Наред с посочените параметри процесният ДПК, в раздел III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА, и по-конкретно в чл. 4, ал.

З, който би следвало да регламентира права на кредитополучателя, де факто е предвидено ЗАДЪЛЖЕНИЕ за кредитополучателя, както следва: „в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителски кредит „До 500", чрез превеждане на сумата на първия транш от кредита по банковата сметка на

Кредитополучателя или предоставяне на сумата на първия транш от кредита чрез системана на еРау.bg, Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите

3 условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 лева и със срок на валидност до 15.11.2026г. В случай, че кредитополучателят не представи гаранция, дружеството - кредитор е предвидило санкцията и формулирана от него като „неустойка при неосигуряване на гаранция" в Раздел IV от ДПК.

При усвоен транш от 500 лева за една година тази „неустойка" би възлизала на 1623,80 лева.

По делото е установено и няма спор, че ищцата е заплатила в полза на „Неткредит" ООД сума в общ размер на 940 лева, което е видно от приложените по делото разписки за извършени плащания – общо 35 броя.

Ищцата е счела, че процесният ДПК страда от пороци, водещи до пълната му недействителност и е завела иск в Районен съд - гр. Русе за прогласяването му за недействителен. Въз основа на исковата й молба е било образувано гр.д. №20244520104177/2024г., в Районен съд - Русе, което към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 о т ГПК, с което е образувано ЧГД №20251110119841/2025 г., 43 с-в, ГО, СРС, е приключило с влязло в сила Решение №1272, постановено на 17.10.2022г. по гр.д.

№20224520102937/2022г. по описа на Русенски районен съд .

С Решението по ГД №20224520102937/2022г., Районен съд - Русе, исковият съд е обявил недействителността на процесния ДПК, като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.

При установената по този начин фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване са съдържа в разпоредбите на чл.55 - чл.59 от ЗЗД. Неоснователното обогатяване почива на принципа на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание.

В настоящия казус, предявеният осъдителен иск е обоснован с твърдения, че с оглед недействителността на процесния договор за кредит, кредитополучателят е платил сума, надвишаваща размера на задължението, съобразно действителните уговорки.

4

Първият фактически състав на чл.55, ал.1 о т ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа нищожен акт. (Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС). След като договорът за кредит е недействителен, то съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи.

В хипотезата на недействителен договор за потребителски кредит, приложение намира разпоредбата на чл. 23 о т ЗПК, а именно: потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не и на договорна лихва, такси и други вземания, свързани с кредита.

Съгласно общата разпоредба на чл.34 о т ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. В конкретната хипотеза, безспорно процесният ДПК е признат за нищожен с Решение №285, пост. на 20.02.2025г. по гр.д.№20244520104177/2024г. по описа на Районен съд - Русе, което означава, че „Неткредит" ООД следва да върне на ищцата всичко, което е получил от нея над чистата стойност на заема, а именно – 440,00 лева.

В случая, чистата стойност на паричния заем възлиза на 500 л ева, като ищцата безспорно е заплатила в полза на длъжника „Неткредит" ООД сума в размер на 940 лв. Следователно, процесната сума в размер на 440,00 лв.

/четиристотин и четиридесет лева/, заплатени от Т. С. в полза на „Неткредит" ООД, е получена от „Неткредит" ООД без правно основание /във връзка с прогласен за недействителен ДПК/, поради което подлежи на кондициране.

В настоящия казус ищцата е предявила искова претенция за сума в размер на 440,00 лева (224,97 евро), която като основателна следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените от другата страна вреди.

5

При този изход на делото, в тежест на ответника са сторените от ищеца разноски в размер на 25,56 евро платена д.т. за образуване на делото.

В настоящия казус се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.З от ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът счита, че справедливия размер за адвокатското възнагреждение по делото е минималният размер на възнаграждението за този иск от 204,52 евро. Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не е материално затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр. д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). Вярно е, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в договор за правна защита и съдействие, сключен между страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г. по гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС). В случая, видно от предоставения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и иад. Б., е посочено, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това.