Определение № 95 от 29.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. ХАСКОВО, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600501031 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК във вр. с чл.

248 от ГПК по жалба вх№12386/19.12.2024г. от „Сити Кеш“ООД *** ЕИК202531869 срещу определение №1562/11.09.2024г. по г.д. №383/2023г. на РС Хасково,с което е оставена без уважение молбата на от „Сити Кеш“ООД по чл.248 от ГПК в частта му за разноските,като на страната не се присъждат такива

Предмет на жалбата е за размера на адвокатско възнаграждение,дължимо по повод развилото се производство по предявен от Е. С. М. срещу ”Сити Кеш“ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, и чл.55 от ЗЗД приключило с положителен за ищеца резултат и присъдени в негова полза разноски в размер на 480лв. с ДДС.Жалбоподателят „Сити Кеш“ООД на основание чл.248 от ГПК е поискал от съда изменение на решението в частта за разноските като се остави без уважение искането от ищеца присъждане.Позовава се на аргументи че ищецът не е материално затруднено лице. Наред с това се позовава на заведени от ищеца идентични съдебни производство по идентични по съдържание договори,различаващи се по размерите на вземанията,поради което не се следват разноски за ищеца,представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита.По тези съображения се претендира оставяне без уважение 1 искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от адвокат Д. М.,в който се оспорва основателността на частната жалба.

Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от Е. С. М., чрез Еднолично адвокатско дружество

„Д.

М.",

БУЛСТАТ177492004, представлявано от управителя Д. М. М. против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.***, район ***.

Съдът е постановил решение, с което е прогласил за нищожна клаузата в Договор за потребителски кредит №***г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на договора сключен между Е. С. М., и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Осъдил е на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, "СИТИ КЕШ" ООД, да заплати на Е. С. М. сумата от 516,69 лева, като недължимо платена по клаузата за неустойка .

Съдът е осъдил ответника да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М., сумата от 480 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, като видно от мотивите на решението, възнаграждението е определено според размера на всеки един от съединените искове и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр. чл.7 ал.2 т.2 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За справедливо в случая съдът е счел определяне на адвокатски хонорар по двата предявени иска в минималния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер. При определянето му от съда са били отчетени всички относими обстоятелства - положения от пълномощника труд, който в случая се свежда до подаване на исковата молба и на писмени молби по делото, броя на проведените съдебни заседания, степента на фактическа и правна сложност на делото, наличието на трайна и безпротиворечива съдебна 2 практика по спорните въпроси по делото,защитавания материален интерес.

Предвид всички тези обстоятелства, преценени в светлината на конкретиката по настоящото производство, съдът е определил размера на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ и съдействие за всеки от двата обективно съединени иска, включително при съобразяване на актуалната практика на СЕС по въпросите, касаещи присъждане на адвокатските възнаграждения и минималния им размер. С оглед на това, съдът е определил възнаграждение по чл.38 от ЗА , доколкото определяйки го, съдът е формирал извод, че в случая напълно справедлив и обоснован се явява така присъдения с постановеното решение размер на адвокатското възнаграждение, поради което не е налице основание за редуцирането му.

Именно дължимостта на присъденото възнаграждение е бил предмет на разглеждане в производството по чл.248 от ГПК,в което съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските и оставяне на искането за присъждането им.Предмет на разглеждане и в настоящото производство е дължат ли се разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.. Настоящата инстанция в хода на проверката на постановения съдебен акт относно размера на адвокатското възнаграждение,присъдено по реда на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр. чл.7 ал.2 т.2 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,отчитайки правната и фактическа сложност на делото,подхода на първостепенния съд,който според контролиращата инстанция.Предметът на спора не се отличава по сложност, а е типичен и стандартизиран,поради присъденото адвокатско възнаграждение е съразмерно на търсената защита.Що се отнася до твърдението за липсата на материално затруднение на страната,то съдът не дължи конкретна проверка на тази хипотеза в разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв.Относно твърдението за заведени многобройни дела и злоупотреба с права,довели до генериране на разноски в ущърб на жалбоподателя.Следва да се има предвид,че водените идентични производства са по идентични по съдържание договори,различаващи се по размер на предоставените кредити т.е идентичността на страните и предмета на спора не изкълчва основанието за присъждане на разноски по всяко едно от делата с оглед изхода на спора.

Водим от горното,съдът намира,че не са налице основания за ревизиране на обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК 3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №1562/11.09.2024г. по г.д. №383/2023г. на Районен съд Хасково,с което е оставена без уважение молбата на от „Сити Кеш“ООД по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4