Акт от 13.08.2020, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 251/2020
- Подписан
- 13.08.2020
- В сила
- 13.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 301 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 247 13.08.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІI-ри
Въззивен граждански състав
На
11 август 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар
П. Узунова като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз. гр.дело №251 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. В. К. от АК-Ямбол, назначена за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на П.А.Б. против Решение № *** г. постановено по гр.д. №*** г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че П.А.Б. дължи на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София сумата от 1300 лв. - главница, представляваща задължение по договор за паричен заем от 25.07.2017 г., сумата от 199, 76 лв. -договорна лихва за периода от 08.08.2017 г. - 03.04.2018 г., сумата от 74,74 лв. -лихва за забава за периода от 02.04.2018 г. - 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 05.11.2018 г. до изплащане на вземането, и въззивникът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 541,93 лв. и 59,23 лв. -разноски в заповедното производство.
В жалбата се твърди, че съдебния акт в обжалваната му част е неправилен, поради нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че договорът за паричен заем не е подписан от една от страните и е нищожен поради липса на съгласие. При това положение, предявените в заповедното производство и по настоящото производство претенции не могат да бъдат уважени на договорно основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Т.е., ако е установено, че ищецът е предал една сума на ответника, в случая сумата 403,85 лв. /РКО № 172 от 25.07.2017 г./, то последният евентуално дължи връщане на тази сума, но не на основанието, на което е заявена претенцията. По отношение на останалата част от главницата- 896,15 лв. съдът необосновано приел, че е дължима, защото с нея бил рефинансиран съществуващ кредит. Липсвали каквито и да е доказателства за съществуването на такъв кредит и за предпоставки по чл.104 ЗЗД за неговото погасяване, паради което решението на ЯРС, с което е прието, че заемодателят /ищецът/ е предал на длъжника /ответника/ сумата 896,15 лв. било неправилно и необосновано. Твърди се също, че пред ЯРС са били направени възражения за нищожност на клаузи на процесния договор поради противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит -чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал.1 и ал. 2, което е основание същият да се обяви за недействителен /чл. 22 от ЗПК/. Съдът обаче неправилно риел същите за неоснователни. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендира се в условията на евентуалност, на ищеца, да се присъди само чистата стойност на кредита, доказан в размер на 403,85 лв. съгл. представения РКО № 172 от 25.07.2017 г., като претенциите за лихви- договорни и за забава да бъдат отхвърлени. За останалата част от претендираната главница до размера 1300 лв., за която ищецът твърдял, че била използвана за рефинансиране на др.задължение на ответника по друг договор за заем, не били представени доказателства за такова рефинансиране и съответно погасяване на задължението по предходен договор за заем, поради което същата се явявала неоснователна.
В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно и при пълен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до обоснования извод, че безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че между ищеца и ответника е действал сключен Договор за паричен заем №5372521/25.07.2017г. Твърди се, че в настоящия случай заемодателя - „***" ООД е изпълнил задължението си по Договора за кредит, като е предоставил договорения размер на главницата на ответника, а ответникът я е получил. Сумата му била предоставена чрез рефинансиране на съществуващ заем в размер на 896,15 лв. по договор за паричен заем № 5940192 от 28.02.2017 год. и предоставяне на останалата част от сумата в размер на 403,85 лв. в брой, за което бил подписан от страните Разходен касов ордер № 172 от 25.07.2017 год. Кредиторът не се е противопоставил на сключения Договор, веднага след узнаването, не е оспорил извършените от негово име действия, а напротив - изпълнил е поетите с процесии Договор задължения. Сочи, че е доказан, че договорът за паричен заем е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Счита за неоснователно твърдението на особения представител на ответника, че процесния договор не е съобразен с изискването на подробно посочени разпоредби от ЗПК.
Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част. Направено е искане, в случай, че въззивната инстанция приеме за основателни доводите във въззивната жалба и направи извод, че процесния договор е недействителен, да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдената главница и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върхху главницата.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмена молба, чрез особения представител по чл.47 ал.6 ГПК заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва жалбата.
Претендира направените по делото разноски.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:
ЯРС е бил сезиран с иск от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-*** против П.А.Б., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответника сумите, както следва: 1300 лв. – главница, представляваща задължение по договор за паричен заем от 25.07.2017 г.; 199,76 лв. – договорна лихва за периода от 08.08.2017 г. – 03.04.2018 г.; 508,86 лв. – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 175 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземани; 70 лв. – такса разходи за дейност на служител и 508,86 лв.
– неустойка за периода 08.08.2017 г. – 03.04.2018 г., и 74,74 лв. –лихва за забава за периода от 02.04.2018 г. – 05.11.2018 г., дължими по Договор за паричен заем "ВИВАКРЕДИТ ПЛАН №5372521 от 25.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на ЯРС.
Длъжникът е бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в едномесечния срок от уведомяването за това от съда, заявителят е предявил иска по чл. 422 ГПК.
С решението си ЯРС е уважил частично предявения иск, само за сумите: 1300лв. – главница, представляваща задължение по договор за паричен заем от 25.07.2017 г., сумата от 199,76 лв. – договорна лихва за периода от 08.08.2017 г. – 03.04.2018 г., сумата от
74,74 лв. –лихва за забава за периода от 02.04.2018 г. – 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.11.2018 г. до изплащане на вземането, като иска в останалата му част е бил отхвърлен.
Пред ЯРС е бил представен по Договор за паричен заем "ВИВАКРЕДИТ ПЛАН №5372521 от 25.07.2017г. за сумата от 1300 лв., със срок на погасяване до 36 седмици на 18 равни месечни вноски от по 111,59лв.
/съгласно погасителния план инкоропориран в договора/, при годишен процент на разходите – 49,33%; годишен лихвен процент 40,30%, с общ размер на кредита - 2008,62лв. Според чл.2 от договора със сума в размер на 896,15лв. след извършване на прихващане се погасява задължение на Б. по друг договор за заем от 28.02.2017г., а разликата се изплаща на заемателя при усл. на чл.3 ал.2 от договора, като последния има характер на разписка за получената сума. В чл.1 ал.3 е посочено, че заемателят е избрал доброволно да ползва услугата експресно разглеждане на документите, за което дължи сумата от 508,86 лв., платима на равни части включени в месечните погасителни вноски. В чл.5 е уговорена дължимостта на неустойка в размер на 508,86 лв. при неизпълнение на посочени задължения от страна на заемополучателя.
От страна на ищеца са били представени още,
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 25.07.2017 г.; копие от РКО от 25.07.2017 г.- за изплащане на сумата 403,85лв. на Б.; Тарифа относима към договори за паричен заем.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.01.2013г., сключен между „***“ООД и ищеца „***“ЕАД, в качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори парични заеми сключени с физически лица, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Прието е Приложение №1 от 02.04.2018 г., където под №126 фигурира вземането срещу Б. по процесния договор.
Представено е пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по реда на чл. 99 от ЗЗД. ЯРС е приел като доказателства и 2 бр. уведомителни писма от 05.04.2018 г. и 27.02.2019 г. изпратени до посочените в договора адреси на кредитополучателя за уведомяване за цесията.
Видно от приложените обратни разписки пратките не са били доставени.
По искане на ищеца, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението на същата няма платени от ответника суми по кредита, с които да са били погасявани задълженията му. ВЛ-це е посочило, че към 05.11.2018г. във връзка с договора, не са заплатени задълженията за: главница- 1300 лв.; 199, 76 лв. -договорна лихва за периода от 08.08.2017 г. - 03.04.2018 г.; 508,86 лв. – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 175 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземани; 70 лв. – такса разходи за дейност на служител и 508,86 лв.
– неустойка за периода 08.08.2017 г. – 03.04.2018 г., и 78,73 лв. –лихва за забава за периода от 02.04.2018 г. – 05.11.2018 г. ВЛ-це е посочило, че трикратния размер на зак. лихва за периода 2017г.-2018г. е 30 %.
Заключението не е оспорено от страните.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
ЯОС счита за правилен изводът на първоинстанционният съд, че договорът за заем не е недействителен на осн. чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 ЗПК.
Въззивният съд счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в самия договор, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване н националната си правна уредба. Законът за потребителския кредит е транспонирал Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на
Разпечатката съдържа 47 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35aa12ae-9a81-48d1-ad5b-eedd94b7af28