Решение № 574 от 04.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500552 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. Б. против Решение № 260023/14.10.2025г., пост. по гр.д.№ 5060/2020, ПРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „ЕВН Център за услуги“ ЕООД искове с пр. осн. чл.128, т.2 във вр. с чл.259 от КТ за заплащане на сумата от общо 49996лв., съствляваща сбор от допълнително месечно трудово възнаграждение за изпълнявана работа при условията на вътрешно заместване /вътрешно съвместителство за периода 01.03.2017г.27.07.2019г., ведно с обезщетение за забава върху главниците в общ размер на 9518,67лв. за периода от забавата на всяко месечно плащане до 12.03.2020г.

Жалбоподателят Г. Т. Б. е останала недоволна от постановеното решение и го обжалва в цялост като неправилно, незаконосъобразно и напълно немотивирано.

Прави оплакване, че въпреки големият обем доказателствен материал, съдът не е обсъдил нито едно от доказателствата по делото. Оспорва извода в обжалваното решение, че не е доказала полагането на труд по вътрешно съвместителство, като противоречащ на доказателствения материал. Посочва, че по делото е признато за безспорно между страните, а и от приложената електронна кореспонденция се доказва, че е извършвала дейност по *** за всички дружества на ЕВН в България, които дейности стоят извън задълженията й по трудова характеристика. Сочи, че от 1 събраните гласни доказателства по делото се установява и че тези задачи са възлагани устно от преките й ръководители, като въпреки настояванията й те не са намерили отражение в длъжностната й характеристика, респ. в заплащането на труда й. Оспорва изводите на съда, че в случая се касае за професионално развитие, т.к. към трудовите й функции постоянно са добавяни нови задължения, без това да намира отражение в заплащането на труда й. Счита, че приетата по делото експертиза установява, че ежемесечно и непрекъснато е работила със системата за **, изпращала и получавала е файлове и е кореспондирала с преките си ръководители и отговорните сътрудници. В подкрепа на тази си теза сочи и че работодателят й е заличил акаунта й в системата и е изтрил създадените от нея файлове. Счита, че приетата ССЕ установява, че работодателят й не й е заплащал допълнително възнаграждение за работата, извън трудовите й функции и че не е налице някакво поощрение за свършената работа.

Същият извод се следвал и от гласните доказателства по делото, които са в насока, че тя не е получавала бонуси. Следващ довод , според жалбоподателката, е че прекратяването на ТПО е извършено на осн. чл.327, ал.1, т.3 от КТ, при което работодателят явно се е съгласил със соченото основание, т.е. съгласил се е с фактическата обстановка твърдяна от служителя. Счита и че по делото са допуснати процесуални нарушения, които са довели до неправилни изводи и липса на преценка на доказателствения материал по делото. Моли за отмяна на постановеното решение и за постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна е подала отговор, в който се оспорва жалбата. Поддържат се доводите от отговора на исковата молба. Поддържа, че в длъжностната характеристика са записани обобщено задълженията на служителя, като в случая не е налице изпълнение на други трудови функции, извън разписаните именно в тази характеристика – справки, документи, предхождащи работата по съставянето на бюджета и планирането. Счита, че в този смисъл са и събраните по делото доказателства – писмени, гласни и ССЕ. Сочи, че функциите й са били спомагателни – да изготвя справки и твърдението на жалбоподателката, че изготвените от нея файлове са били нарочно изтрити не отговаря на истината, доколкото те са имали само оперативна и помощна стойност при изготвянето на окончателните бюджети. По отношение на оплакването, че не са й давани бонуси или друго допълнително заплащане на труда й, се поддържа, че за работодателят не е възниквало задължение да заплаща подобни парични средства. В същото време сочи, че възнаграждението на Б. е било най-високото в отдела и е увеличавано много по-често от тези на останалите служители. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателката.

Постъпила е частна жалба от Г. Т. Б. против Определение № 260139/22.12.2025г., пост. по същото дело, с което на осн. чл.248 от ГПК е допълнено решението в частта за 2 разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на „ЕВН Център за услуги“ ЕООД сумата от 100лв. за заплатен депозит за вещо лице и сумата от 600лв. юрисконсултско възнаграждение. Оспорва мотивите на съда, че не е подала отговор на искането за допълване в срок, като сочи, че към момента на подаване на отговора, даденият й срок не е изтекъл.

Моли за отмяната на определението като неоснователно, неправилно и незаконосъобразно. Не излага доводи по същество.

Ответната страна „ЕВН Център за услуги“ ЕООД не е подала отговор.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

С подадената въззивна жалба се обжалва първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на работник против работодателя за заплащане на суми, съставляващи допълнително трудово възнаграждение за исковия период поради изпълняване на работа при условията на вътрешно заместване /иск с пр. осн. чл.259, ал.1, изр. второ от КТ/, а при условията на евентуалност – заплащане на същата сума на основание възнаграждение за изпълняваната работа по условията на вътрешно съвместителтво / иск с пр. осн. чл.110 от КТ/.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по делото се доказва наличие на трудово правоотношение между страните, но не се доказа полагането на труд при условията на вътрешно заместване, нито по съвместителдство, както и конкретния размер на дължимото възнаграждение за него.

За да е основателен главният иск по чл.259 от КТ е необходимо ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е замествал друг работник/служител, т.е. че е изпълнявал освен трудовите функции на своята длъжност и трудовите функции на свой колега за определен период от време. Необходимо е да докаже както, че между него и работодателят му е постигнато съгласие за това 3 заместване, така и съгласие относно заплащането на допълнително трудово възнаграждение за това заместване с конкретно уговорен размер. Съдебната практика / напр. Р№238/06.03.2006, гр. д. № 2021/2003 г., IIIг.о.,ВКС, О № 526/10.06.2016г., гр.д.

№2154/2016г., IVг.о., ВКС, О № 53/17.01.2012г., гр.д. № 926/2011г., III г.о., ВКС / приема непротиворечиво, че допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване следва да е изрично договорено, като при липса на подобна договорка не възниква задължение за работодателя да плати допълнително възнаграждение. Този извод следва от нормата на чл.259, ал.1, изр.2 от КТ, която изрично предвижда изискване за договореност между работодателя и работника за плащане на възнаграждение, при което се изключва възможността съдът при условията на чл.162 от ГПК да определя размера по своя преценка или с оглед заключение на експерт.

От фактическа страна по делото е безспорно между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение в рамките на исковия период, като ищцата е изпълнявала длъжността „ ***“ в отдел „**“.

Твърдението на ищцата Г. Б. е, че от 2014г. работодателят въвел нов начин на планиране и прогнозиране на разходите на персонала, като тази дейност била възложена на ръководителя на отдел „**“ и на ръководител екип, но в края на година чрез устна заповед на ръководителя на отдела тази дейност й била възложена. Тази дейност тя следвало до извършва наред с основните си задължения по трудова характеристика. Допълнителни трудови функции й били възложени отново чрез устна заповед в края на 2016г. и нови такива през 2017г.

Доколкото самата ищца твърди, че не е сключвано допълнително писмено споразумение за извършването на вътрешно заместване, то се е домогвала да доказва твърденията си за изпълняваната допълнителна работа по заместване чрез доказателства за извършваната от нея дейност. Представената длъжностна характеристика очертава кръга на трудовите й функции. Приложена и кореспонденция между работника и работодателя / заявления и писма, находящи се на л.71-77/ във връзка с претенциите на работника, че изпълнява много по-голям обем от задачи от своите колеги в отдела, поради което и има претенции за парична компенсация във вид на допълнително възнаграждение. Отговорите на работодателя са в смисъл, че изпълняваните от работника трудови функции не излизат от задълженията по трудов договор, както и че с този работник е договорено индивидуално трудово възнаграждение в завишен размер. В същия смисъл е и кореспонденцията на Г. Б. с Инспекцията по труда, като отговорът е, че работодателят отрича да има възложено вътрешно заместване, като твърди, че изпълняваната работа е съобразно трудовите функции.

По делото са представени и допълнителни споразумения към трудовия договор на Б., като договореното в тях е изменение на трудовото възнаграждение по основния 4 трудов договор.

Приложено е и копие от трудовото досие на Г. Б.. В същото липсват някакви писмени споразумения между работодателя и служителя за възлагане на заместване или за вътрешно съвместителство.

Представена е структурата и поименното щатно разписание в отдел „**“, както и длъжностните характеристика на отделните длъжности в този отдел.

Приложена е разпечатка от вътрешно ведомствена електронна кореспонденция между ищцата Б. и различни служители, касаещи въпроси за съставяне на прогнози и бюджети за конкретни периоди.

Видно от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Б. като основание е записано – чл.327, л.1, т.3 от КТ. Същото основание съставлява упражнено от работника право едностранно да прекрати ТПО поради това, че работодателят , без съгласието на работника, промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение.

По делото са разпитвани свидетелите Б. В. , ***, в който е работила ищцата и Ю. Т., „**“. И двамата свидетели заявяват, че ищцата Б. е извършвала дейност и по ***, но като част от обща работа с други отдели , като тази й дейност е част от задълженията на служителите от екипа „разплащане на персонала“. Свидетелят В. твърди, че той е разпределял работата между служителите в екипа си и е вярно, че основната дейност по планиране и бюджетиране, в частта, за която отговаря този екип, е извършвана именно от ищцата, но като част от задълженията на длъжността й.

Свидетелката Т. пък уточнява, че при разпределение на работата в екипа, на Б. не са възлагани други задачи, които са изпълнявани от други нейни колеги. И двамата свидетели твърдят, че заради по-сложните задачи, които са възлагане на ищцата, тя е получавала и бонуси и по-високо възнаграждение от колегите си.