Определение № 1570 от 03.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570 гр. София, 02.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002103080 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 79/15.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 652/2022 г. на Апелативен съд – В., като краен резултат „ЗАД Далл Богг : Живот и здраве“ АД е било осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на П. М. П. сумата от 85 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът на П. М. П. е отхвърлен за разликата над 85 000 лв до пълната претендирана сума от 95 000 лв.

Подадена е касационна жалба от „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, чрез юрк. А. С., с която въззивното решение е обжалвано частично – за сумата над 40 000 лева. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нарушение по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението към касационната жалба касаторът е поставил следните въпроси във връзка с основаниeто по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1/. „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП? Сочи противоречие с Постановление № 4/1968 г. на Пленум на ВС, решение № 83/2009 г. по т.д.

№ 795/2008 г., ІІ т.о.; решение № 66/2012 г. по т.д. № 619/2011 г. ІІ т.о.; решение № 95/2012 1 г. по т.д. № 916/2011 г., І т.о.; решение № 179/2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. І т.о.; 2/. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Сочи противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС, решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. 566/2010 г. на ІІ т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 73/27.05.2014 г. по т. д. № 3334/2013 г. на ІІ т.о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о., решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ІІ т.о., решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на І т.о., решение № 4/03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на; решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г., ІІ т.о.; 3/. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението? Касаторът счита също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Също така счита, че решението на въззивна инстанция в обжалваната част е очевидно неправилно.

Ответницата по касационната жалба - П. М. П. - не е подала писмен отговор по касационната жалба на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД,.

Подадена е и касационна жалба от П. М. П. срещу отхвърлителната част на въззивното решение – за сумата над 85 000 лева до пълния претендиран размер 95 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди. П. М. П. счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

За допускане на обжалването касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Касаторът счита, че въззивният съд е разрешил следните правни въпроси в противоречие с Постановление № 4 /23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд: 1/. Наличието на трайно намалена на 50 % работоспособност, която се явява невъзстановима, съпътствана от паническо разстройство от една страна и нормативно определените лимити на застрахователно обезщетение - от друга, изключват ли възможността по чл. 52 от ЗЗД във вр. с ППВС № 4/23.12.1968 г., непоправимите последици да се оценят на 95 000 лв. в конкретния случай? и 2/. Какъв е размерът на обезщетението за причинените в конкретния случай неимуществени вреди, като се вземе предвид отражението на невъзстановимия им характер, който е съобразен с точното прилагане на закона и развитието на правото, в светлината на ППВС № 4/23.12.1968 г. Касаторът счита още, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба - „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – не е подал писмен отговор на касационната жалба на П. М. П..

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените 2 основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

П. М. П. е предявила иск срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 95 000 лева, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.03.2017 г. По делото е било установено, че на 01.03.2017 г., в [населено място], на пътен възел между [улица]и [улица], е настъпил пътен инцидент между Я. П. Я., който е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] , и пешеходката П. М. П.. Я. П. Я. е нарушил правилата за движение, като не е намалил скоростта при приближаване на пешеходна пътека и по непредпазливост е блъснал и причинил увреждания на ищцата. С влязла в сила присъда Я. П. Я. е бил признат за виновен за процесното ПТП – престъпление по чл. 343, ал. 3 б. „а“ вр. ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд не е установил ищцата да е допринесла за настъпването на инцидента, поради което възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е било прието за неоснователно. По делото не се е спорило, че гражданската отговорност на виновния водач Я. П. Я. е била застрахована при ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД. Окръжен съд – Варна е осъдил „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на П. М. П. 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП. След като първоинстанционното решение е било обжалвано частично – единствено по отношение на размера на обезщетението, въззивният съд е приел, че не се спори по въпросите за механизма на процесното ПТП, наличието на деликт, застрахователното правоотношение и отговорността на застрахователя, връзката на уврежданията на П. М. П. с инцидента, както и по неоснователността на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата. Предмет на спора пред въззивната инстанция са били уврежданията, които ищцата е получила в резултат на ПТП, претърпените от нея болки и страдания и размера на обезщетението, което ответникът ѝ дължи за тях. Въз основа на приложената по делото медицинска документация и заключението на съдебномедицинската експериза, въззивният съд е приел, че П. М. П. е получила от удара: счупване на десния ацетабулум (ямката на дясната тазобедрена става), счупване на таза - двете срамни кости (пубиса), контузия на главата и контузия на дясното коляно. На ищцата е била извършена операция за наместване на тазовите кости и поставяне на остеосинтеза - костните фрагменти са били съединени с две реконструктивни плаки с десет дупки. След операцията ѝ е била проведена антибиотична и антитромботична терапия.

След спиране на противосъсирващите медикаменти, при П. М. П. е бил установен оток на целия десен крак, във връзка с който е била констатирана тромбоза на вена феморалис вдясно. Според съдебномедицинската експертиза, флеботромбозата на вена феморалис се е развила като усложнение от травмите, получени при ПТП. На ишцата е била препоръчана антитромботична терапия за период от 9-12 месеца. Установено е, че ищцата е получила контузия на главата, която е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването от тази травма е отнело около 15 дни. Въззивният съд е приел, че възстановителният период при П. М. П. е бил дълъг. Операцията за наместването на тазовите ѝ кости не е била извършена непосредствено след инцидента, а едва шест дни след него и през този период ищцата е търпяла особено силни болки и страдания. След 3 изписването ѝ от болницата, е било необходимо да спазва постелен режим у дома от 45 дни до два месеца, докато се възстановят счупванията на таза и десния ацетабулум.

Постепенното ѝ раздвижване е ставало с помощта на проходилка и патерици, а също е бил ангажиран и рехабилитатор. За период от четири месеца ищцата е била изцяло зависима от грижите на своя съпруг и на майка си. Това, от своя страна, се е отразило на психическото състояние на ищцата. Според вещото лице, изготвило съдебнопсихиатричната експертиза, през 2019 г. ищцата е проявила симптоми на паническо разстройство – световъртеж, главоболие, пристъпи на паника и безпокойство. Вещото лице е посочило, че преживеният пътен инцидент е изиграл ролята на отключващ фактор за това паническо разстройство.

Ищцата е потърсила лекарска помощ и е предприела медикаментозно лечение, от което се е повлияла добре и паническите атаки са били ограничени.

Въззивният съд е приел, че макар да липсва пряка причинно-следствена връзка между ПТП и операцията на дясно коляно, която П. М. П. е претърпяла в края на 2019 г., инцидентът е благоприятствал настъпилите увреждания. Ищцата е имала вродено заболяване, което се е изразявало във възпаление на вътрешната обвивка на коляното – синовиит, то, обаче е могло да бъде провокирано от травма или от физическо натоварване. Именно като такъв отключващ фактор за проявлението на това заболяване, вещото лице е посочило процесния инцидент. За да определи размера на дължимото обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди, съдът е съобразил приложението на чл. 52 ЗЗД, разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС относно критериите, които следва да преценят.

Съдът е отчел, че пострадалата ищца е била на 42 години към момента на ПТП – сравнително млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми. Вследствие на получените при ПТП травматични увреждания, ТЕЛК е определила на П. М. П. 50% трайно намалена работоспособност.

Установено е съобразно изводите на съдебномедицинската експеритиза, че ищцата е в добро общо състояние, но пълно възстановяване на уврежданията след процесното ПТП е невъзможно. П. М. П. има леко накуцваща походка, въпреки че счупванията на ацетабулума и таза са зарастнали, движенията в десния й крак при сгъване, клякане и преодоляване на стълби, ще останат ограничени, както и, че травмите биха допринесли за по-бързото развитие на артрозни проблеми, които би трябвало да се проявят на по-късен етап от живота.

Въззивният съд е обосновал заключението си за търпените от ищцата неимуществени вреди и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели. Съдът е взел предвид, че силните болки и страдания ищцата е изпитвала непосредствено след инцидента, след операцията и болки, и неразположения е имала по време на целия възстановителен период, който е продължил за период до една година. Съдът е отчел още неудобствата, които е преживяла ищцата, когато не е можела да извършва и най-обикновени грижи за тоалета и бита си, а е трябвало да разчита за всичко на съпруга и майка си. Преживеният стрес от ПТП, физическите болки, страдания и неудобства, са довели до развитието на паническо разстройство при ищцата, което към момента на изготвяне на съдебнопсихическата експертиза все още не е било напълно овладяно. Въззивният съд е ценил и заключението на 4 медицинския експерт досежно невъзможността за пълно възстановяване на ищцата, освидетелстването ѝ с 50 % трайно намалена работоспособност и вероятността за развитие на последващи заболявания, свързани с преживените травми. Съдът е съобразил и практиката на касационната инстанция, като е цитирал решения във връзка с определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Приел е, че справедливото обезщетение е от 85 000 лева и е уважил исковата претенция за тази сума. В останалата част до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че претенцията е неоснователна и е потвърдил отхвърлителното решение.