Решение № 767 от 16.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20235300103029 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Д. Д., ЕГН **********, и М. Д. Я., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес: гр. ******, с която е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД против М. С. К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ******.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищците са съпрузи и притежават поземлен имот в землището на село ******, Община ******, област ******, местност „******“, в който решили да поставят дървена сглобяема къща. След снабдяване с необходимите документи, същите започнали да търсят строител, който да реализира СМР. В края на 2018г. се срещнали с ответника М. С. К., като ****** на ******, който се съгласил да изгради обекта. Между ищеца Д., в качеството на възложител, и ******, в качеството на изпълнител, бил подписан договор за строеж № 006/11.11.2018г., но впоследствие се установило, че К. няма нито квалифициран персонал, нито производствени мощности и материална обезпеченост за възложената работа, като никога не е имал намерение да изпълнява сключения договор, а единствено е целял да набави за себе си имотна облага.

Според уговореното в договора, в имота на ищците е трябвало да се изгради постройка от 78 кв. м, при цена от 400 лв. за кв. метър, или общо 31 200 лв. Заплащането следвало да се извърши на 4 вноски по банкова сметка на изпълнителя в „УниКредит Булбанк“. С преводно нареждане от 15.11.2018 г. била платена сумата 10 400 лв., с основание- „частично плащане 33 % от стойността за построяване на сглобяема дървена къща“. На 20.12.2018 г.,чрез преводно нареждане, ищецът наредил и сумата от 10 400 лв. по сметка на изпълнителя, с основание на превода „частично плащане за построяване на дървена къща- втора вноска“. С цел поддържане на възбуденото заблуждение у ищците, К. ги поканил да отидат в с. ******, област ******, ул. ******. На 23.12.2018г. те посетили посочения адрес, където видели 1 дървено скеле, наподобяващо дървена конструкция на къща, имало и двама работници, които работели по конструкцията. През месец февруари ответникът продължил да поддържа създаденото у ищците заблуждение, заявявайки че къщата е почти готова и скоро ще бъде транспортирана до землището на с. ******. На 27.02.2019г. същите наредили в полза на изпълнителя половината от уговорената трета вноска - 5300 лв., като сумата била предназначена за монтирането на дограма. На 27.03.2019г. в имота на ищците били извършени изкопни работи и на 28.03.2019г., по настояване на ответника, превели по банков път и сума в размер на 5000 лв. по сметка на изпълнителя ******. Впоследствие, К. продължил да заблуждава ищците, като твърдял, че къщата е готова, макар и разглобена на модули. За транспортирането й и за допълнителни дейности- прокарване на ВиК, водомер, шахта и др., които не били отразени в договора, ищците заплатили още 2000 лв. чрез ****** в полза на М. К., за което била издадена разписка от 27.05.2019 г. След това ответникът започнал да отлага доставката и монтажа на дървената къща, изтъквайки оправдания от най- различно естество, а през м. юни 2019 г. престанал да отговаря на телефонните обаждания. Твърди се, че по повод депозирана от ищците жалба в РП - Пловдив била образувана пр. пр. № 6355/2019 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 1 б. „Б“ НК. Започналото разследване срещу ответника завършило с внасянето на обвинителен акт в съда и образуването на нохд № 3045/2022 г. по описа на ПРС. Производството по това дело било прекратено и последното- върнато на Прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. След изпълнение указанията на съда, на 07.04.2023 г. отново бил внесен обвинителен акт, по повод на който било образувано нохд № 2289/2023 г. по описа на ПРС, V н. с. Ищците сочат, че в резултат на извършеното престъпление от страна на ответника К. са претърпели имуществени вреди в общ размер на 33100 лв., поради което се иска да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност за обезщетяването им.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на М. С.

К. да заплати на ищците сумата от 33 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последните имуществени вреди в резултат на извършеното от ответника престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 209, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Направено е искане за присъждане на разноски.

С определение №2912/08.12.2023г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключването на нохд № 2289/2023 г. по описа на ПРС и след отпадане на пречките за движението му е възобновено с определение №3417/31.10.2025г.

След възобновяване на производството, са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответника М. К., от когото в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор. В проведеното на 04.06.2026г. съдебно заседание ответникът, чрез назначения му процесуален представител- адвокат К. В., заявява, че не оспорва предявения иск по основание, а само по размер.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Установява се от приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 11.11.2018г. между А. Д. Д., в качеството на възложител, и ******, ЕИК ******, в качеството на изпълнител, представлявано от ******я М. К., е сключен договор за строеж на дървена къща №6/2018г. Съгласно чл.1.1 от договора, възложителят възлага на изпълнителя да направи дървена рамкова къща на два етажа, с квадратура от 78 кв.м застроена площ, срещу заплащане на възнаграждение, платимо в размера, сроковете и по начина, уговорени в договора. Според чл.4.1, възнаграждението за извършване на поръчката по чл.1 се определя на база цена за квадратен метър от 400 лв. или общо 31 200 лв., която цена е за цялостното осъществяване на договорените СМР, вкл. вложените материали, извършени работи и разходите за труд, механизация, складиране и др. подобни, както и печалба за строителя, и следва да се плати по банков път по посочената банкова сметка на изпълнителя, като в чл.4.2 страните са уговорили 10 400 лв. от възнаграждението да се плати авансово при подписване на договора. Според подписаното приложение № 1 към договор №6/2018г., процесът на работа по изграждането на дървената къща е разделен на етапи и за всеки един от посочените три етапа възнаграждението на изпълнителя е в размер на 10 400 лв.

Установява се, че в изпълнение на поетите с договора задължения възложителят е превел по банковата сметка на изпълнителя следните суми: на 15.11.2018г. - 10 400 лв.; на 20.12.2018г.- 10 400 лв.; на 27.02.2019г.- 5 300 лв.; на 28.03.2019г.- 5 000 лв., а чрез Easy Pay на 27.05.2019г. е преведена и сума в размер на 2 000 лв. в полза на М. К., видно от разписка № ******/ 27.05.2019 г.

Приложено е към настоящото дело нохд № 2289/2023г. на Районен съд- Пловдив, от което се установява, че същото е приключило с влязла в сила присъда №59/11.03.2025г., с която подсъдимият М. С. К. е признат за виновен в това, че на 11.11.2018г. в землището на с.

******, Община ******, обл. ****** и в гр. ******, с цел да набави за себе си имотна облага, в качеството си на ****** и собственик на ******, гр. ******, ЕИК ******, в кръга на неговата длъжност, е възбудил и до 27.05.2019г. е поддържал заблуждение у А. Д. Д. и М.

Д. Я. и с това им е причинил имотна вреда в размер на 33 100 лв., заплатени както следва: на 15.11.2018г.- 10 400 лв.; на 20.12.2018г.- 10 400 лв., на 27.02.2019г.- 5 300 лв., на 28.03.2019г.5 000 лв. и на 27.05.2019г.- 2 000 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3, вр.с чл.209, ал.1, вр. с чл.93, т.1, б.“Б“, вр. с чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

С решение №346/22.10.2025г. по внохд №1683/2025г. на ОС- Пловдив присъдата на първоинстанционния съд е изменена, в частта относно наложеното наказание, като е увеличен размерът на наказанието лишаване от свобода- от една година на една година и четири месеца, както и е увеличен размерът на изпитателния срок за изтърпяване на наказанието- от три години на четири години.

При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът 3 намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Основателността на предявения иск, намиращ правното си основание в горепосочената норма, се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно лично поведение, а именно- извършването от ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние и причинени вреди, които да са в причинно- следствена връзка с противоправното деяние.

В случая не е спорно и се установи от приложеното нохд № 2289/2023г. на ПРС, че с влязла в сила на 22.10.2025г. присъда №59/11.03.2025г., постановена по това дело, ответникът М. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.3, вр. с чл.209, ал.1, вр с чл.93, т.1, б.“Б“ НК, за което му е наложено съответното наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, когато разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид наличието на влязла в сила присъда по нохд № 2289/2023г. и съобразно цитираната разпоредба, доказани се явяват фактът на извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

На следващо място, по делото се установи и че в резултат на извършеното от ответника престъпление е възникнала имуществена вреда за ищците в размера, посочен в присъдата- 33 100 лв.

Силата на пресъдено нещо на присъдата се изразява в нейното установително действие, посочено в чл.413, ал.2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд, относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. От това следва, че СПН се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието, а в случая и относно съставомерната последица – причинената имуществена щета и нейния размер. Доколкото измамата е резултатно увреждащо престъпление и законът изисква вследствие на същото да е настъпила имотна вреда, то се налага извод, че е установен размерът на претърпените от ищците вреди, както и непосредствената връзка между вредните последици и противоправното деяние.

С оглед на така установените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищците имуществени вреди.

Ответникът не е оспорил изложените в исковата молба обстоятелства, от които произтича претендираното от ищците право, нито е представил доказателства да е платил на последните сумата, равняваща се на установената имуществена вреда вследствие на извършеното престъпление. Наведеното от назначения му процесуален представител едва в 4 хода на устните състезания възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от ищците се явява преклудирано, при което съдът не дължи произнасяне по него.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, като ответникът К. бъде осъден да заплати на ищците сумата от 33 100 лв., която на основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Р България във вр. с чл.24 от с.з. следва да се превалутира по правилата на чл.12 и 13 от закона- 16 923,76 евро.