Решение № 79 от 07.06.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500149 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от СТ. Д. Д. чрез процесуалния му представител адв.А.П., против решение

№260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.№2153/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е признато за установено по отношение на СТ. Д.

Д., че М. Т. П. е собственик на 15 000/38 300 ид.ч. от апартамент №15 с идентификатор №*** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ***, ет.6, с площ от 72, 71 кв.м., състоящ се от входно антре, баня-тоалет, спалня, дневна с кухня и тераса, при граници: обекти с идентификатори №№***, ***, ведно с прилежащото му избено помещение №3 с площ от 7, 88 кв.м., при граници: коридор, изби №2 и №4 и калканна стена, както и 4, 8161% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 22, 25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№***, ***,

***, ***, *** и ***, на осн. чл.23, ал.2 от СК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 01.02.2022г. се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният насрещен иск се отхвърли и за размера от 15 000/38 300 ид.ч. от горепосочения недвижим имот.

Претендират се разноски.

Въззиваемата М. Т. П. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Б.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му от С.Д. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от М. Т. П. чрез процесуалния й представител адв.Б.Б., против решение №260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.

№2153/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1 / е признато за установено по отношение на М. Т. П., че СТ. Д. Д. е собственик на 23 300/38 300 ид.ч. от апартамент №15 с идентификатор №*** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ***, ет.6, с площ от 72, 71 кв.м., състоящ се от входно антре, баня-тоалет, спалня, дневна с кухня и тераса, при граници: обекти с идентификатори с №№***, ***, ведно с прилежащото му избено помещение №3 с площ от 7, 88 кв.м., при граници: коридор, изби №2 и №4 и калканна стена, както и 4, 8161 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 22, 25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№***, ***,

***,

***,

*** и

***, на осн. чл.23, ал.2 от СК; 2 / е признато за установено по отношение на М. Т. П., че СТ. Д. Д. е собственик на гараж с идентификатор №*** по КК на гр.Варна с площ от 36, 31 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ ***, ***,

***, ***, както и 2, 6004 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 12, 01 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№***, ***,

***, ***, *** и ***, на осн. чл.23, ал.1 от СК; 3/ е отхвърлен предявеният от М. Т. П. против СТ. Д. Д. насрещен иск в частта му за признаване за установено по отношение на СТ.

Д. Д., че М. Т. П. е собственик на разликата над 15 000/38 300 ид.ч. до пълния размер на претенцията от 26 650/38 300 ид.ч. от горепосочения апартамент №15 с идентификатор №*** по КК на гр.Варна; 4/ М. Т. П. е осъдена да заплати на СТ. Д. Д. сумата от 2 847, 08лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира 2 се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените главни искове се отхвърлят, а предявеният насрещен иск се уважи и за горепосочената му част. Претендират се разноски.

Въззиваемият СТ. Д. Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.П. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от М.П. части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващите такива към нея от 15.01.2020г., 10.09.

2020г. и 25.09.2020г. и в уточненията на исковата молба в о.с.з. на 17.09.2020г., ищецът СТ. Д. Д. излага, че с ответницата М. Т. П. са бивши съпрузи с брак, сключен на 15.10.2005г. и прекратен чрез развод на 23.12.2019г.Бракът им е бил формален и не е консумиран. От началото на 2006г. не са живеели заедно като едно семейство в общо домакинство, всеки се е грижил сам за себе си. От края на 2006г. отношенията им окончателно охладнели и са във фактическа раздяла. Нямат общи сметки, общи семейни средства или други неща, закупени съвместно. Ищецът е живял основно в чужбина, а от 2012г. постоянно в чужбина.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№157/14.06.2006г., ищецът придобил собствеността върху недвижим имот-апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с адм.адрес гр.Варна, ***, ет.6, ап.15, за сумата от 60 855лв., а с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№126/21.12.2006г., собствеността върху недвижим имот-гараж, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с адм.адрес гр.Варна, ***, ет.1, гараж №4, за сумата от 25 523, 60лв.

Продажните цени, посочени в двата цитирани н.а., които са действителните такива, уговорени между страните по договорите, са изплатени изцяло преди сключване на брака с ответницата със средства, които съставляват спестявания на ищеца от трудови възнаграждения, придобити от работата му в чужбина /работел на круизни кораби като сервитьор и готвач/ в периода от 2000г.-15.10.2005г.Заплащането на цената по първата сделка започнало през м.11.2004г. и до м.10.2005г. цялата продажна цена била заплатена на строителната фирма „Крис-Билдинг“ ЕООД, продавач по договора.При закупуването на втория имот през 2006г. също са вложени личните му спестявания от трудови възнаграждения, придобити преди брака, като цялата сума е платена на 10.10.2005г., внесена от майка му.В н.а.

№157/06г. ответницата фигурира фиктивно, т.к. настоявала, но той не е имал намерение да й дарява част от паричните средства, нито ид.ч. от имота.

Парите от трудовите си възнаграждения е превеждал чрез Ситибанк по влог на майка си К. Д.а в СЖ „Експресбанк“АД, тя ги е теглила и като негов пълномощник е правила ежемесечно паричните вноски в „Крис Билдинг“ ЕООД. За част от сумите са й издавани фактури/общо 8 бр. на стойност 38 3

725, 39лв./, а други е предавала на строителя без разписки, напр. по 500 евро на всяка от датите 03.06.2005г., 04.07.2005г., 04.08.2005г., 02.09.2005г., 01.10.2005г., а на 12.10.2005г. 1000 евро, като общо без разписка е внесена разликата до 60 855лв.Имало е и суми, които ищецът лично е внасял във фирмата, когато е бил в България. Част от сумите от трудовото му възнаграждение са нареждани чрез сестра му М. Д.а, т.к. работили заедно на круизния кораб, а работното време на преводното бюро на кораба съвпадало с неговото работно време. Никога не е изпращал суми на ответницата, за да бъдат внасяни от нея. Независимо от изплащане на цената преди брака, последните три фактури били издадени по-късно, както и сделките били сключени по-късно, т.к. тогава бил изготвен акт обр.16 за сградата. Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на горепосочените два недвижими имота, като придобити чрез пълна трансформация на лични средства по време на брака.

Ответницата М. Т. П. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че страните са живеели на съпружески начала от 2003г., като от тогава до 2013г., когато ищецът заминал за Норвегия /където живее и сега, и в началото се връщал по два пъти годишно, а от 2015г. не е идвал в семейното жилище и са във фактическа раздяла/, са живеели заедно в едно домакинство като семейство, с общи финанси и са били в добри брачни отношения. Преди брака и след това до 2007г. ищецът работил на круизни кораби като готвач и сервитьор. Желаели са да имат дете, но поради негови проблеми, това не е можело да се случи по естествен път, поради което са участвали заедно многократно в програми за ин витро оплождане и като краен вариант са кандидатствали и за осиновяване на дете.През 2004г. заедно решили да си закупят жилище-процесния апартамент №15.Преди изграждане на сградата, със строителя, комуто било учредено право на строеж, „КрисБилдинг“ЕООД сключили предварителен договор за покупко-продажба през м.11.2004г. и анекс към този договор също през м.11.2004г.Тъй като при подписването им ищецът се е намирал на работа извън България, за него в договора и анекса се е подписала неговата сестра Маргарита Д.а като негов представител.Действителната цена, за която е закупен апартаментът, възлиза на 38 300 евро, така, както е посочено в сключения анекс към предварителния договор. Цената, посочена в н.а., е симулативна. Началната вноска/капаро/ от 15 000 евро по анекса е изплатена от ответницата през 2004г., при подписването, със сума, която й е дарена от нейната майка, спестена от трудови възнаграждения, получавани от работата й в Гърция. Впоследствие са изплащани ежемесечно суми на строителя, като вносител е била ответницата и повечето/без една/ фактури, представени с исковата молба, са подписани от нея, независимо, че в тях е посочено името на ищеца като страна по предварителния договор. С парите, които ищецът е имал спестени от преди брака, същият си е закупил жилище в гр.София, а не процесните. С 4 цел избягване на заплащането на данъци и т.к. е имало данъчни проверки за нерегламентирани и необложени с данъци възнаграждения, заработените на кораба трудови възнаграждения ищецът е изпращал по банковата сметка на своята майка, а не по тази на съпругата си. Така процедирала и сестра му, но с нейните трудови възнаграждения, с които тя също си закупила недвижими имоти. Имало е случаи, когато за вноската и майка му е добавяла суми, ако не са достигали тези, които ищецът е оставял, но те не са такива, придобивани преди брака. Остатъкът от над 15 000 евро до 38 300 евро е изплатен на строителя с общи на страните средства, предвид което квотата 23 300/38 300 ид.ч. е била със статут на СИО. Продажната цена на гаража е посочената в н.а. и е изплатена изцяло със семейни средства по време на брака, като той също е бил със статут на СИО.

В срока по чл.211 от ГПК ответницата е предявила насрещен иск, приет за разглеждане. Твърди, че сумата от 15 000 евро, вложена за закупуване на апартамент №15, са средства, дарени й от майка й само на нея, предвид което и за квотата 15 000/38 300 евро недвижимият имот е нейна лична собственост поради частична трансформация. От останалата 23 300/38 300 ид.ч., била СИО, тя е собственик след прекратяване на брака на ½ или това са 11 650/38 300 ид.ч., като така общо притежава 26 650/38 300 ид.ч. Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че на осн. чл.23, ал.2 от СК тя притежава 26 650/38 300 ид.ч. от апартамент №15.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия. Оспорва представените от М.П. предварителен договор, анекс към него и договор за дарение за сумата от 15 000 евро. Твърди, че не е подписвал този предварителен договор и анекс към него. Твърди, че договорът за дарение не касае плащане на суми за процесния апартамент, а, ако касае, то е антидатиран и фиктивно изготвен за нуждите на процеса, той не е бил свидетел на подобно дарение и изплащане на сумата на строителя.