Решение № 383 от 01.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. ******** 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******** XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200447 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №13-2400053 от 15.03.2024г. на Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.******** жалбоподателят

Т.

Й.

М.,

ЕГН

**********, с адрес гр.********************** твърди, че постановлението е издадено при съществени нарушения на процесуалния закон и материалното право. Сочи доказателства и не претендира разноски.

Ответникът Д. П. оспорва подадената жалба и изразява становище за неоснователност.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На Т. Й. М. е съставен от св.Р. М. , на длъжност „главен инспектор“ в Д. Пазарджик

АУАН

№************* и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че в качеството на работодател по 1 смисъла на §1т.1 ДР КТ на 12.12.2023г. ,около 13.20ч. на строителен обект „Жилищна сграда с магазини етапно“ първи етап :първи и втори етаж,находящ се в гр.*************,УПИ XXVI 104, ПИ ***, идентификатор ***,кв.405 не е уредил отношенията си при предоставяне на работна сила,,като не е сключил писмен трудов договор с лицето В. Г. Ч., ЕГН **********.

В. Ч. е установен при извършена проверка на 12.12.2023г. около 13.20ч. в гореописания обект да престира труд , като извършва тухлена зидария,облечен с нефирмени мръсни дрехи.Записан е в списък на лица, заварени да работят, като декларира, че работи за „Т.“ от 10 дни, трудово възнаграждение „още не сме говорили за пари, колкото даде“.

При извършена повторна проверка на 28.12.2023г. лицето В. Ч. отново е установен да престира труд, като извършва СМР по направата на кофраж на първа плоча. В собственоръчно подписана декларация е декларирал, че работи за „Т. М.“ от 14 дена, на длъжност общо работник, с работно време от 10.00ч. до 15.00ч., почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден „1 час“ , трудово възнаграждение 30лв. на ден, както и не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД НАП и екземпляр от сключен писмен договор.

Нарушението е установено в Д. Пазарджик на 08.01.2024г. , при преглед на фирмената документация, както и от направена справка в ИС на ИАГИТ относно В. Г. Ч., за когото не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между него и Т. Й. М..

Наложена е на Т. Й. М. глоба в размер на 1800лв., на основание чл.416ал.5 във вр. с чл.414ал.3 КТ,за нарушение на чл.62ал.1 КТ във вр. с чл.1ал.2 КТ , като са изложени мотиви относно размера на наложената глоба и липсата на признака „маловажен случай“.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна Съдът прие за установено следното:

С Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.08.2021г. /л.12-13 от делото/ Димитър Т.в М. упълномощил своя баща – жалбоподателят Т. Й.

М. да го представлява пред съответните физически и ЮЛ, държавни и общински органи и институции относно извършване на строителство в следния недвижим имот - ПИ ***, на адрес гр.*************,с 2 площ от 298 кв.м., идентификатор ***., като преди това Димитър М. се снабдил с Разрешение за строеж №313/25.10.2022г.

На 14.06.2023г. , с посредничеството на св.Й. Н., бил подписан формален Договор /л.35-38/ между строителна фирма „Пробилд – 2017“ ЕООД, в качеството на изпълнител и Димитър Т.в М., в качеството на „Инвеститор“ ,като изпълнителят приел да изпълни СМР на обект „Жилищна сграда с магазини – етапно строителство“ първи етап :първи и втори етаж,находящ се в гр.*************,УПИ XXVI 1104, кв.405 по плана на гр.Пазарджик.Изпълнителят, в лицето на Пробилд – 2017“ ЕООД бил чисто формален, като на практика целта била да се използва лиценза на това дружество, необходим за извършване на такъв вид строителство.

Св.Й. Н. се занимавал със строителство и постигнал договорка с жалбоподателя Т. М. да извърши реално строителството СМР на обект „Жилищна сграда с магазини – етапно строителство“ първи етап :първи и втори етаж, находящ се в гр.*************,УПИ XXVI 1104, кв.405 по плана на гр.******** срещу сумата от общо 29 000лв. Жалбоподателят Тодор М. имал задължението да осигурява пари и материали, а св.Н. да намира и организира работници, включително и да заплаща труда им с пари, получавани от жалбоподателя Т. М..Св.Н. по свое усмотрение договарял с различни лица – работници какво ще работят и колко ще им заплати, като за себе си отделял приблизително 10% от общо договорената сума от 29 000лв. за целия период на строителство, което не било обвързано и с конкретни срокове.

Бил сключен Договор за строителство от 01.07.2023г. между Димитър Т.в М. , в качеството на „възложител“ и св.Й. С. Н. , в качеството на „изпълнител“ , като относно датата бил антидарин, подписан по-късно, когато строежът вече бил изпълнен,при което положение и конктретните клаузи били без особено значение.Единствено цената от 29 000лв. била реална.

На 12.12.2023 г. свидетелите Р. М. и ************- инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик извършили проверка на строителния обект и установили там няколко лица да извършват различни дейности, между които било и лицето В. Ч. , както присъствал и св. Й. Н.. За заварените на място работници бил съставен списък, в който била отразена предоставената от тях информация ,като В. Ч. декларирал/л.19/ , че работи за 3

„Т.“ от 10 дни, „още не сме говорили за пари, колкото даде“.

На 28.12.2023 г. свидетелите Р. М. и ************ извършили повторна проверка в обекта, при която св.В. Ч. отново бил заварен да престира труд.При тази проверка В. Ч. с подписана Декларация/л.14/ е декларирал, че работи за „Т. М.“ от 14 дена, на длъжност „общ работник“, с работно време от 10.00ч. до 15.00ч., почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден „1 час“ , трудово възнаграждение 30лв. на ден, както и не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД НАП и екземпляр от сключен писмен договор.

Тази фактическа обстановка се установи при съвкупна преценка показанията на свидетелите Р. М., Й. Н. и В. П., ,както и релевантните писмени доказателствени средства .Следва да се отбележи, че липсват съществени противоречия в показанията на свидетелите М. и Н..От друга страна, свидетелите Н. и П. признаха за съставени формални договори за строителство, което е показателно за обективността на показанията им като цяло.Относно показанията на св.М., няма основание същите да не се кредитират изцяло, независимо, че е служител на наказващия орган.

При така възприетите обстоятелства,Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН.

По същество Съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съдът при служебна проверка намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на процесните АУАН и НП,като такива не се и твърдят от жалбоподателя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия, при спазване формалните изисквания и сроковете по чл.34 ЗАНН.

От правна страна, съобразно чл. 1 ал. 2 КТ и чл. 61 ал. 1 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62 ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.Съдържанието на основни елементи от трудовото правоотношение е описано в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от КТ – работно 4 време, работно място, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица.

При приетата фактическа обстановка обаче Съдът счита, че неправилно наказващият орган е приложил материалния закон, като е приел, че жалбоподателят Т. М. е имал задължението да сключи писмен трудов договор с лицето В. Ч..В частност , въпреки че В. Ч. е декларирал елементи на трудово правоотношение с подписана Декларация по чл.402 КТ - че работи за „Т. М.“ от 14 дена, на длъжност „общ работник“, с работно време от 10.00ч. до 15.00ч., почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден „1 час“ , трудово възнаграждение 30лв. на ден, само това доказателствено средство не може да обоснове извод за качеството на работодател на жалбоподателя, на фона на цялостната фактическа обстановка.

Установи, че изграждането на строежа е извършено по силата на устен договор за изработка, сключен между св. Й. Н. и жалбоподателя Т. М..

Възникналото правоотношение между св. Й. Н. и жалбоподателя Т. М. следва да се квалифицира като граждански договор за изработка , при който наистина е предоставена работна сила.Както се установи обаче, организацията по доставянето на тази сила и съответното заплащането изцяло е ставало по преценка на св.Н..Последният също е участвал в строителството.Строителните работници на обекта, вкл. и В. Ч. ,заварени на място в обекта на датите на двете проверки, са били наети от св. Й. Н.. Точно той ги е наел и поради това като физическо лице е бил техен работодател по смисъла на дефиницията на §1,т.1 от ДР на КТ .Обстоятелството, че паричните средства – 29 000лв. , са били осигурени от Т. М. не е основание да се приеме, че последният може да се квалифицира като работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, тъй като не той е извършвал наемане на работниците.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено.С оглед изхода от делото, право на разноски има жалбоподателят, но такива не се претендират.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

5

Отменя Наказателно постановление №13-2400053 от 15.03.2024г. на Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.******** с което на Т. Й.

М., ЕГН **********, с адрес гр.********************** е наложена глоба в размер на 1800лв. / хиляда и осемстотин / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6