Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 465 от 11.07.2024, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 1866/2023
Вид
Решение № 465
Подписан
11.07.2024
В сила
10.09.2024
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Силистра, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101866 по описа за 2023 година

Ищецът „Е. - П. П.” АД твърди, че ответникът е небитов клиент на ищцовото дружество на основание договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция от 03.06.2020 г. по отношение на обект, находящ се в с. Кутловица, аб. № 32Z490014017015S. На основание чл. 29, ал.

3 ПТЕЕ и чл. 6, ал. 2 от договора за доставка на ел. енергия ответникът дължал на дружеството, явяващо се краен снабдител, цена за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, която впоследствие самото дружество следвало да отчисли в полза на мрежовия оператор. С решения на ДКЕВР била определена цена на ден за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови потребители, зависеща от резервирания от абоната капацитет на мрежата (от предоставената мощност), а не от количеството потребена ел. енергия. Ответникът не заплатил на ищцовото дружество цената за мрежовите услуги за отчетния период от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., поради което ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи на това основание сумата от 1644,99 лв., мораторна лихва върху дължимите суми за периода от 25.10.2022 г. до 22.06.2023 г. в размер на 71,22 лв., както и законна лихва върху главницата от 05.07.2023 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1056 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „А. – ВН“ ЕООД не депозира писмен отговор на предявения иск, а във възражението си срещу заповедта за изпълнение заявява, че през процесния период не е използвал преносната мрежа на „Е. С.“ АД, поради което фактурите за дължими мрежови услуги са издадени без 1 основание.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 03.07.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 560 от 06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1056 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, претендирани в настоящото производство, по начина, по който те се търсят в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция от 03.06.2020 г., от който е видно, че ответникът се явява абонат на ищцовото дружество досежно обект, находящ се в с. К.; чрез договора ищецът се е задължил да извършва доставка на ел. енергия и да поеме отговорност за балансиране, като съгласно чл. 3, ал. 3 от договора последният урежда и отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ, както и други съпътстващи задължения (надбавки върху стойността на активната ел. енергия, за балансиране на електроенергийната система, за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена за задължения към обществото). В този смисъл е и чл. 6, ал. 2 от договора, според който клиентът заплаща на доставчика от последна инстанция дължимите суми за мрежови услуги по утвърдени от КЕВР цени.

Чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ (в редакцията, действаща за процесния период) гласи, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Според ал. 3 на тази разпоредба цените за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период се заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

Според § 1, т. 15 от ДР към ЗЕ "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ, като с решения на КЕВР тази цена за достъп за небитови клиенти е определена на конкретна стойност за съответните периоди на действие на решенията на база предоставена мощност на ден. Въз основа на цитираните нормативни текстове става ясно, че поради осигуреното му право да ползва електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД 2 небитовият абонат дължи на доставчика на ел. енергия цена за достъп, определена от КЕВР и дължима за всеки ден на база резервираната мощност от капацитета на мрежата. От представените по делото фактури и справки се установява, че предоставената мощност по брой дни за процесния обект е 7750 кВт., както и че на тази база за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г. за обекта се дължи цена за достъп в размер на 1644,99 лв. съобразно твърденията в исковата молба.

Казаното сочи, че в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на така посочената сума за мрежови услуги, чиято цена, одобрена с решенията на КЕВР, не зависи от реалното ползване на услугите чрез потребяване на ел. енергия в обекта, а от резервираната мощност, поради което предявеният иск за неговото установява се явява основателен и следва да се уважи. На основание чл. 27 от договора при забава в плащането се дължи законна лихва за периода на забавата, поради което акцесорният иск за установяване дължимостта на мораторна лихва за периода от 25.10.2022 г. до 22.06.2023 г. в размер на 71,22 лв. и на законна лихва върху главницата от 05.07.2023 г. до окончателното й плащане също следва да се уважи. Поради уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 34,32 лв. за държавна такса и 576 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 34,32 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А. – ВН“ ЕООД с ЕИК ********** и адрес на управление: гр. В., район М., бл. , вх. , ет. , ап. , представлявано от В. С. Д., дължи на „Е. - П. П.” АД с ЕИК ********** и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № , представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Р. Й.

И., сумата от 1644,99 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и четири лв. и 99 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на мрежови услуги, доставени в обект, находящ се в с. К., аб. № 32Z490014017015S, за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., неустойка за забава за периода от 25.10.2022 г. до 22.06.2023 г. (при съобразяване падежа на всяка от фактурите) в размер на 71,22 лв. (седемдесет и един лв. и 22 ст.), както и законна лихва върху главницата от 05.07.2023 г. до окончателното й плащане. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1056 по описа на СРС за 2023 г.

ОСЪЖДА „А. – ВН“ ЕООД с ЕИК ********** и адрес на управление: гр. В., район М., бл. , вх. , ет. , ап. , представлявано от В. С. Д., да заплати на „Е. - П. П.” АД с ЕИК ********** и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № , представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Р. Й. И., направените по делото разноски в размер на 34,32 лв. (тридесет и четири лв. и 32 ст.) за държавна такса и 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лв.) за адвокатско 3 възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 34,32 лв. (тридесет и четири лв. и 32 ст.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4