Определение № 331 от 29.04.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 334/2023
- Вид
- Определение № 331
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- Ирина Руменова Славчева
Цитирани разпоредби
- чл. 330 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 67 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331 гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20231800100334 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от В. М. П. от гр. С. чрез адв. А. от САК срещу И. В. С. от гр. С. и Я. В. П. от гр. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 67 от СК.
В исковата молба се твърди, че ищецът живее на съпружески начала с ответницата от 2009 год., като към този момент същата имала родени две деца от предишни съжителства с мъже, като биологичният баща на втория ответник не е припознал сина си при съставяне на акта за раждане на детето.
През месец септември 2013 год. след множество заплахи за саморазправа от страна на ответницата, които предизвикали у ищеца основателен страх за живота и здравето му, бил принуден против волята си да припознае втория ответник, роден на 05.09.2005 год. След извършване на припознаването ищецът бил записан в акта за раждане като баща на ответника. След извършване на припознаването заплахите от страна на ответницата продължили, като същата се заканвала със саморазправа в случай, че ищецът предприеме каквито ида било действия за установяване порока на волята му при извършване на припознаването. Отново под натиск, закани и заплахи, на 01.03.2015 год. ищецът бил заставен да сключи граждански брак с първата ответница. През годините спрямо ищеца системно били отправяни заплахи и закани за физическа саморазправа, някои от които били изпълнени от първата ответница, по-големия й син и/или нейното обкръжение. Роднините на ищеца 1 също били обект на заплахи и закани. Поради обстоятелството, че върху ищеца били нанесени няколко жестоки побоя от обкръжението на първата ответница, ищецът се опасявал, че заканите и заплахите ще бъдат изпълнени.
Поради упражняваното физическо, психическо и емоционално насилие върху ищеца от страна на ответницата и нейното обкръжение, същият многократно бил принуждаван да напуска собствения си дом, да живее и да се крие за поняколко месеца извън гр. С., включително в чужбина. По това време ответницата продължавала да живее в бащиния дом на ищеца при семейството му, като започнала да поддържа интимни отношения с мъже от ромски произход. Независимо, че заканите и заплахите към ищеца все още не са преустановени, същият не желае да продължава да бъде считан за законен баща на детето. Същевременно, между ответника и ищеца не са установени през годините каквито и да било близки или семейни отношения. Детето, което скоро ще навърши пълнолетие, от години е наясно с обстоятелството, че ищецът не е негов баща, като между тях няма каквито и да било нормални взаимоотношения, а следвайки примера на майка си, същият се държи зле с ищеца, арогантно и заплашително и неколкократно е упражнявал върху ищеца физическо насилие. Моли съда да постанови решение, с което да унищожи припознаването от страна на ищеца на детето Я. В. П., родено на 05.09.2005 год. от майка И. В. С., поради заплашване.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответницата И. В. С. –П.а, която оспорва изцяло предявения иск. Оспорва припознаването да е извършено от ищеца поради заплашване – под въздействието на осъществена и поддържана от страна на ответницата заплаха за неговите здраве и живот. С ищеца се запознали, когато детето било на 4 години. Пре3 2009 год. страните заживели на съпружески начала и тъй като ищецът много се привързал към детето, а самият той не можел да има биологични деца, решил да припознае ответника. Поради това същият подписал декларация за припознаване на детето на 16.09.2013 год. В тримесечен срок от припознаването ищецът не го оспорил, като страните живели в пълно разбирателство, а на 01.3.2015 год. сключили и граждански брак. Нещата се променили, когато роднините на ищеца – майка му и сестра му, разбрали за припознаването, след което започнали да настройват ищеца срещу ответниците по делото. Последвали проблеми в семейството, агресивно поведение на ищеца спрямо ответницата, злоупотреби с алкохол от 2 страна на съпруга й, упреци от страна на майката на ищеца за това, че се е съгласил да издържа чуждо дете и др. Поради влошените взаимоотношения в семейството ответниците се преместили да живеят в апартамент, собственост на майката И. С., а В. заминал да работи в М.. В редките случаи, когато се прибирал в България, В. идвал в апартамента на ответницата и вдигал скандали, като прибягвал и до физическа саморазправа. През 2017 год. ищецът подал молба за развод, като делото приключило със споразумение. От този момент страните не общуват помежду си. Ответницата отрича да е заплашвала ищеца по какъвто и да било начин. Тъй като искът е предявен извън посочения в закона тримесечен срок от припознаването по чл. 66 от СК, моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. В случай, че съдът не уважи това възражение, то моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор и от ответника Я. П.. Счита предявения иск за унищожаване на припознаването за недопустим, като предявен извън посочения в разпоредбата на чл. 67 от СК едногодишен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Според показанията на св. Д. преди години ищецът идвал при свидетеля – негов приятел с оплаквания за тормоз от страна на бившата му съпруга И. С. и с молба за съдействие, тъй като на подадените жалби в полицията не получил отговор. Оплакванията били свързани с имуществени отношения.
Свидетелят не е сигурен в какво точно се е изразявал т.нар. „домашен тормоз“ спрямо ищеца, тъй като не е бил свидетел на отношенията между ищеца и бившата му съпруга и няма лични впечатления.
Съгласно показанията на св. В. – съседка на ищеца, същата знае от самия В., че е бил пребит от ответницата И. и синовете й, заради което пуснал множество жалби през 2019-2020 год. Със свидетелката същият споделил, че го бият, тормозят и искат да му вземат имотите. По тази причина разпродал всичкото си имущество. Свидетелката е виждала ищеца с видими белези от травми, но лично не е била очевидец на побои и др. тормоз по отношение на него. След 2020 год. ищецът получавал множество заплахи по телефона от 3 приближения кръг на И. /„заплахи, че той трябва да се грижи и да гледа това дете“/. Последно ищецът бил заплашван през 2023 год. и това наложило да отиде да живее и работи в М.. По време на Ковид кризата ищецът изпитвал финансови затруднения и срещу него били заведени дела за издръжка от бившата му съпруга. В. припознал втория ответник на 15.09.2013 год., като непосредствено след това свидетелката посетила ищеца в дома му, но той бил видимо много притеснен, а ответницата била при него и не го пуснала да излезе. Една от причините ищецът да предяви иска за развод били побоищата над него и майка му от страна на ответницата и обкръжението й. Ищецът разпродал имуществото си, тъй като не искал ищцата да наследи имотите му.
Според показанията на св. Й., преди години ищецът заминал да работи в Германия, защото не можел да си намери работа в България. Припознал детето, преди да се ожени за И., като е споделял на свидетеля плановете си да се ожени. Не знае да е бил заплашван. Не се е оплаквал пред свидетеля за какъвто и да било тормоз. Ищецът не е бил каран насила да припознае детето. В семейството на ищеца имало разправии във връзка с неразбирателство между неговата майка и ответницата. Преди 2-3 години ищецът работил заедно със свидетеля в М.. Оттогава свидетелят не го е виждал.
Бракът на страните е прекратен с окончателно решение №
41/22.03.2018 год. по гр.д. № 51/2017 год. по описа на РС-С. с утвърдено от съда споразумение, без произнасяне по въпроса за вината. Исковата молба по това дело е била подадена от В. П., като с протоколно определение от 01.03.2018 год. съдът е допуснал изменение и производството е продължило по реда на чл. 330 от ГПК. Ищецът се е съгласил да заплаща издръжка на малолетното дете Я. в размер на 127,50 лева месечно, като са образувани изпълнителни дела за принудителното й събиране. С присъда № 30 от 12.12.2022 год. по нохд. № 196/2022 год. на РС-С. ищецът е признат за виновен в това, че през периода от м. март 2018 год. до м. декември 2021 год., след като е осъден със съдебно решение да издържа свой низходящ – сина си Я., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, поради което на основание чл. 183, ал. 1 от НК е осъден на „пробация“ в размер на 9 месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните 4 правни изводи:
Производството е по реда на чл. 67 от СК. Според тази разпоредба припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. В случая ищецът се позовава на заплашване и упражнен по отношение на него тормоз – побоища и др. както към момента на припознаването, така и в последвалите години. От събраните по делото доказателства не се установи ищецът да е бил принуден против волята си да припознае втория ответник през месец септември 2013 год. чрез отправени заплахи за саморазправа от страна на ответницата, които да са предизвикали у ищеца основателен страх за живота и здравето му. Не се доказа също така след извършване на припознаването заплахите от страна на ответницата да са продължили, и то непрестанно, вкл. със закани за саморазправа в случай, че ищецът предприеме каквито и да било действия за установяване порока на волята му при извършване на припознаването. Напротив, на 01.03.2015 год. ищецът сключил граждански брак с първата ответница. Според показанията на св. Й. – приятел на ищеца, последният споделил пред него желанието си по своя воля да припознае детето, както и да се ожени за ответницата И. С., като по никакъв начин не бил направен и намек същият да е бил заплашван. В семейството на ищеца имало разправии във връзка с неразбирателство между неговата майка и ответницата. От показанията на св. Д. също не се установява истинността на изнесените в исковата молба твърдения. От показанията става ясно единствено, че преди години ищецът му се оплаквал от „домашен тормоз“ от страна на бившата му съпруга И. С., като оплакванията били свързани с имуществени отношения. Свидетелят не е бил свидетел на такива заплахи или физическо насилие. Последните не се установяват и от показанията на св. В., тъй като същата възпроизвежда казаното й от самия ищец, като знае за подавани жалби от него през 2019-2020 год. Пред свидетелката ищецът споделил, че го бият и тормозят, за да му вземат имотите. По никакъв начин не се доказа същият да е припознал детето под влияние на заплашване и то да е продължило без прекъсване /или с прекъсване по-малко от една година/ през целия период от 2013 год. до датата на подаване на исковата молба през 2023 год. Напротив, установи се, че ищецът е прекъснал отношенията си със 5 семейството в продължение на дълъг период от време, докато е работил в чужбина – първоначално в Германия, а след това – в М., като през тези периоди не е предприел действия да оспори припознаването. Установи се по делото, че ответницата е завела изпълнителни и др. дела срещу ищеца заради неплащане от негова страна на издръжка на детето. По делото не са представени доказателства за подавани жалби от страна на ищеца срещу ответницата във връзка с отправени заплахи или упражнено насилие.
С оглед това съдът намира, че исковата молба не е подадена в едногодишния преклузивен срок по чл. 67 от СК. В случай, че припознаването е било направено под влияние на заплаха /каквито факти по делото не бяха установени/, ищецът е следвало да предяви иска в едногодишен срок. По делото не се доказа към ищеца да са били отправяни твърдяните заплахи през периода след припознаването до предявяване на настоящия иск, които да са му попречили да спази законоустановения едногодишен срок.
Разпечатката съдържа 21 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35a6b9c5-9f70-485a-a78d-7656d0d75ce9