Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 21.02.2025, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 8/2025
Вид
Решение № 411
Подписан
21.02.2025
В сила
28.03.2025
Състав
Галя Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 411

Сливен, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГАЛЯ ИВАНОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20257220700008 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И. Х. А., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес: [населено място], ***, ***, РПЦ на ДАБ при МС, подадена против Решение № 12579 от 03.12.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. А..

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага съображения, че: административният орган се е позовал на информация, неактуална към момента на вземане на решение по молбата за закрила; органът е пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, както и дали спрямо оспорващия няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при развитието на събитията в ***; евентуалното връщане на оспорващия в *** ще застраши пряко негови о. н. п. като п. на ж. и с., ще бъде изложен на р. от т. п.; административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ; решаващият орган е преценил неправилно, че спрямо оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като е приел, в противоречие с материалният закон, че *** е трета сигурна държава за оспорващия. Моли оспореното решение да бъде отменено със законните последици от това.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат П. Г. Г., която поддържа жалбата. Счита, че: мотивите на административния орган, че за оспорващия не е налице реална опасност от посегателства при връщането му както в ***, така и в ***, са неправилни; административният орган не е отчел факта, че на територията на *** за оспорващия и с. му е налице заплаха от връщане на територията на ***, където е налице в. к. и има о. за ж. и з. им.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от представител по пълномощие юрисконсулт З. Г. Т., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решението е законосъобразно. Излага съображения, че: по отношение на оспорващия липсват основания за предоставяне на м. закрила; ситуацията със сигурността в *** и хуманитарната ситуация се подобряват; не се установява наличие на в. к. до степен на б. н. в страната. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, счита, че решението на административния орган е законосъобразно.

Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за предоставяне на м. закрила Вх. № 277 от 24.07.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ на МС, от И. Х. А., г. на ***.

Оспорващият е бил р. чрез попълване на Р. лист рег. № УП 3881 от 24.07.2024 г., като И. Х. А., от м. п., г. – ***, е. п. – а., р. на [дата]. в ***, р. – м., с., о. – о., с. п. – [с. п.], б. д. за с. В р. лист е посочено, че в. а. е. Р. лист е изготвен в присъствието на преводач. Оспорващият е р. с [ЛНЧ].

С оспорващия е проведено интервю на 31.07.2024 г. в присъствието на преводач от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3881 от 31.07.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на р. лист. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал *** през 2011 г. и е заминал за ***; в *** е останал около 2 години, след което се върнал в ***; през 2015 г. е заминал н. за ***, където е останал до 01.07.2024 г., когато е тръгнал за България; на 08.07.2024 г. е влязъл н. в България и на същата дата е бил з.; в *** е имал документ за пребиваване, на база на който д. му взели с. в у.; докато ж. в ***, е р., за да и. с. си, и в б. ги л. б.; в *** най-големият проблем на с. бил н. на ж.; не е бил а. или о. в *** или в друга държава; не е и. п. заради е. си п., нито заради и. от него р.; не е у. в р. о.; в *** е ж. в р. на ***; д. му били р. в ***; с., д. и р. му се намирали в ***; в *** го з., че ще го в. да в.; не е ч. в п. п. или о.; не е бил ч. на в. г.; не е влизал във в. с а. или п. в държавата си по произход; напуснал *** заради в.; срещу оспорващия и негови б. и р. не е било о. н.; лично не е бил свидетел на в. д. и с.; искал да остане в България, за да ж. в б.

В Писмо Рег. № М-14523 от 10.09.2024 г. /Рег. № УП 3881 от 11.09.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето И. Х. А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 12579 от 03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. А.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Решението е връчено на оспорващия на 27.12.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 30.12.2024 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка Вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 23.08.2024 г./ в ***; Справка Вх. № ЦУ-2017 от 27.09.2024 г. относно ***, съдържаща актуална към 27.09.2024 г. информация относно обществено-политическата обстановка в страната, положението на с. б. в *** и достъпът до м. закрила и до основни услуги, защитата на с. б. срещу в., отношението на т. в. към с. б.; Справка Вх. № МД-02-41 от 05.11.2024 г. относно ***, с данни за състояние на сигурността в р. на *** към месец ноември 2024 г.; Справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 29.01.2025 г./ в ***.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство с ч. е проведено интервю в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил преведен на ч. на разбираем от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в превода или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на м. закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

При произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Оспорващият е р. в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме ***. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, нито в държавата му по произход, нито в ***, където е пребивавал легално последните 9 години. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на р., р., н., п. м. или п. към определена с. г. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - ***, нито в страната, в която е пребивавал след това - ***. Кандидатът за закрила изтъква, че е напуснал *** през 2015 г. заради в., а причините, които е посочил за напускането на *** са лични и икономически. Административният орган правилно е преценил, че ч. е напуснал ***, не за да търси убежище, а за по-добър начин на живот. Оспорващият не е о. и не е бил преследван по е. или р. причини нито в ***, нито в ***. В бежанската история на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване или посегателства с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова.