Решение № 2617 от 14.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. Варна, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Х. при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х. Гражданско дело № 20223110109985 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от А. Х. А., ЕГН: **********, чрез адв.С. С. от ВАК срещу „П.“ ООД, ЕИК: ** осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания вследствие на получените на 08.07.2022 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-28.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 08.07.2022г. около 20.40 ч., като клиенти с приятеля си Х. Р. посещават веригата хранителни магазини „П." в гр.Варна, в местността „**".

След като правят покупки се запътват към касите на магазина. Малко преди тях, ищцата се подхлъзва на нещо мокро, което се намира на плочките и се е озовала по гръб на пода. Всичко това става пред очите на приятеля й и служители на магазина. За известно време няма спомен за случилото се, но 1 като започва да се съвзема има силно главоболие и над нея има множество хора. Някой от присъстващите се обажда на тел. 112 и след известно време пристига екип на спешна медицинска помощ, след което е транспортирана в Спешния център при МБАЛ „Св. А.-Варна"АД, където и е указана медицинска помощ, изразяваща се в клинични прегледи, образни изследвания, от които се констатират травматични увреждания в дясната теменнотилна област по окосмената част на главата, на площ с диаметър около 3-4 см., установява се и разлята, болезнена подутина. Извършен е и консулт с невролог, който установява, че е претърпяла мозъчно сътресение от падането и удара в подлежащата настилка.

След изписването и от Спешния център, се прибира вкъщи със силно главоболие и неприятно усещане в очите при светлина. Същата вечер не може да спи от болките и преживения стрес.

В първите дни след инцидента, въпреки приемането на болкоуспокояващи медикаменти болките, които изпитва не отслабват, напротив стават поС.ни и непоносими. През повечето време след инцидента лежи и стои на затъмнено, тъй като дневната светлина и всяка друга я дразнят и й причиняват болки и неудобство на зрението. Предвид съС.ието и приятелят й с който живеят на семейни начела се налага да излезе в неплатен отпуск и да и помага в ежедневието.

Към настоящият момент също има периодични болки в главата и става нервна, раздразнителна и неспокойна, като и най-малките недоразумения с близките и хора прерастват в скандали и конфликтни ситуации.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК , ответникът не депозира отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител адв. С. С. от

ВАК поддържа иска.

В хода по същество

,чрез адв.Петков,преупълномощен от адв.С. моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приетите като писмени доказателства по делото, а именно: копия на Етапна епикриза от 15.07.2022 г., издадена от МЦ „Света А.“ ЕООД- гр.

Варна; Медицинско удостоверение №707/14.07.2022 г.;лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/ спешното отделение на МБАЛ „Света А.- Варна“АД; Амбулаторен лист №228/08.07.2022 г. издаден от д-р Милена Златанова; Амбулаторен лист № 405/15.07.2022 г. издаден от д-р В.

Т., се установява, че на 08.07.2022 г. ищцата е претърпяла инцидент, при който е получила травматичен оток в дясната теменнотилна област, мозъчно 2 сътресение. На ищцата е била указана медицинска помощ, откарана била с линейка в МБАЛ „Света А.“ АД гр. Варна,където е била приета в Спешния център и й е била указана медицинска помощ, изразяваща се в клинични прегледи, образни изследвания, от които се констатират травматични увреждания в дясната теменнотилна област по окосмената част на главата, на площ с диаметър около 3-4 см., установява се и разлята, болезнена подутина.

От заключението на приобщеното като доказателство Медицинско удостоверение №707/14.07.2022 г. се установява, че този травматичен резултат отговаря на механизма на получаване на този вид фрактури – подхлъзване и падане на мокрия под. Извършена е била и консултация с невролог, който установява, че е претърпяла мозъчно сътресение от падането и удара в подлежащата настилка. Впоследствие, в първите дни след инцидента изпитвала силни болки, независимо от медикаментите които премала, дневната светлина дразнела зрението й, като и причинявала болки и неудобство,което породило необходимостта от използването на чужда помощ. Освен това, ищцата твърди, че през целия възстановителен период е изпитвала физическо страдание и болка, както и стрес, неудобство и психическо страдание.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза. От заключението, изготвено от д-р Е. Д.,което съдът цени,като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява следното: при подхлъзване върху мокър под в хранителен магазин „П.“, гр. Варна, ищцата е паднала по гръб, при което е получила травматичен оток в дясната теменнотилна област на главата,мозъчно сътресение.Симптомите, на което/гадене, повръщане, световъртеж/,обичайно отшумяват за период около 15-20 дни, а травматичният оток по главата, отзвучава за 5 дни.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Х. Р. - приятел на ищцата и М.Н. без родство и дела със страните.

От показанията на свидетеля Х. Р. се установява следното: същият е приятел на ищцата и живеят на семейни начала. В деня на инцидента, били заедно в магазин „П.“ в **. След като се насочили към касата,видял голямо петно с вода разлято върху плочките. В този момент свидетелят видял ищцата, която се намирала малко пред него, да се подхлъзва, вследствие на което загубила равновесие ,паднала по гръб на пода и си ударила главата в земята.Излага, че служителите се притекли на помощ, един от тях се обадил на телефон 112. Посочва, че ищцата била бледа, изпитвала силни болки от падането,била в статично положение и не можела да се изправи.

От показанията на свидетелката М. Н. се установява следното: същата е колежка на бащата на ищцата. В деня на инцидента той й се обадил, за да я уведоми, че дъщеря му е претърпяла злополука и не може да дойде на работа.

Обяснил й, че ищцата е претърпяла инцидент в магазин в гр.Варна, 3 вследствие на подхлъзване и падане и е получила мозъчно сътресение.

Свидетелката сочи, че в рамките на един месец, ищцата не е ходила на работа.

Била на силни обезболяващи, поради поС.ната болка. Споделяла със свидетелката ,че силните болки, които изпитвала водели до безсъние. Твърди, че след инцидента изглеждала доста притеснителна и емоционална.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. (В този смисъл Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и Постановление N 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС.) Фактическият състав по чл.49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.

В настоящия случай предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на 49 от ЗЗД са възлагането от негова страна на работа на трети лица по почистването на магазин „П.“, намиращ се в гр. Варна, местност „*“ към момента на инцидента, както и петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД, преценявани по отношение на изпълнителя на работата, а именно: поведението на изпълнителя, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с това поведение, т.е. закономерно произтичаща от него.

Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищцата е да докаже наличие на твърдяното бездействие от лица, които са служители на ответника, противоправност на бездействието, настъпили неимуществени вреди в посочения размер и причинна връзка между деянието и вредите.

Не подлежи на доказване вината на прекия извършител на вредоносното действие (работник или служител на ответника), доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

За да е налице причинна връзка между деянието и вредата, следва да се докаже, че то предшества във времето настъпването на вредата и я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила, т. е. да се установява, че тя не би настъпила, ако деянието не беше осъществено. На второ място, вредата следва обективно и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие.

Деянието по своята природа следва да е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат, като при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица.

В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните писмени и 4 гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите ценени като убедителни и житейски логични и в частност тези на свидетеля очевидец/Х. Р./, съдържащи редица детайли относно събитието (напр. точното местоположение на разлятата течност, нейния външен вид, реакцията на служители на ответника след инцидента, както и действията на самата свидетелка) и даващи основание да се предполага, че свидетелят действително е възприел събитията, за които свидетелства, както и че те са се развили именно по посочения начин, както и въз основа на заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установено, че на 08.07.2022 г. при стъпване на мокър участък на пода в магазин „Паркмарт“ в гр.Варна ,ищцата се е подлъзнала и паднала по гръб и си ударила главата в пода, както и че негативните преживявания на ищцата са именно вследствие на инцидента.

При това положение съдът намира, че в конкретния случай, въпреки повишената опасност от падане върху мокрия, хлъзгав и необезопасен терен на територията на хранителен магазин „П.“ в гр.Варна, във връзка с изпълнението на възложената работа от страна на служителите, ответникът не е предприел необходимите действия за предотвратяването на подобни предвидими инциденти, поради което отговрността му следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите, сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани. При това положение, с оглед конкретиката на настоящия казус относно релевантните факти и обстоятелства за търпените от ищцата, описани и установени по-горе неимуществени вреди, следва да се присъди парично обезщетение в конкретен размер.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, а именно: икономическите условия в страната към датата на увреждането, периода на продължилото увреждане, възрастта на пострадалото лице към същия момент, вида и степента на увреждането, приложеният метод на възстановяване, ако такъв е приложен, периодът на възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност на болките и страданията в душевния мир на пострадалото лице.