Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5875 от 19.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6651/2023
Вид
Решение № 5875
Подписан
19.11.2023
В сила
19.11.2023
Състав
Любомир Василев, Виктория Недева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 125, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 12, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл. 6, ал. 3, изр. 2 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 5875 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100506651 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4352/21.03.2023 г., постановено по гр. д. № 26830/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Областна администрация на Област София, с Булстат *******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Областна администрация на Област София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1986,78 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, ап. 2, аб. № 278707, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,86 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 419,11 лева – обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г. – 16.03.2022 г.; 2,97 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 16.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15693/2022 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, като исковете са отхвърлени за разликата над 1986,78 лева до пълния предявен размер от 1 990,77 лева - главница за ползвана топлоенергия, и за сумата над 419,11 лева до пълния предявен размер от 424,34 лева - обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г. – 16.03.2022 г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на 1 ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Областна администрация на Област София, съдържаща доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и всички доводи и възражения на страните. Неправилно при постановяване на решението си съдът не съобразил възражението, че ответникът не е получил фактури от страна на ищеца, поради което бил лишен от възможност да възрази срещу определената цена. Освен това, по делото не били представени и такива фактури, а вещото лице работило по същите тези непредставени по делото доказателства. Сочи се още, че вещото лице е работило въз основа на частни свидетелстващи документи, удостоверяващи годни за издателя им факти, поради което същите не се ползват с доказателствена стойност. Излагат се оплаквания за фрагментарно и превратно тълкуване на доказателствата. Не били обсъдени и възраженията срещу извършеното дяловото разпределение, както и срещу сключения договор с „Техем сървисис“ ЕООД. Също така по делото не били установени показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на средствата за топлинно измерване и средствата за дялово разпределение в имота на ответника и в останалите имоти в сградата, както и че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и топла вода били такива, че да обусловят заплащането на претендираните суми.

Необсъдени останали и твърденията на ответника, че процесният имот бил необитаем.

Предвид данните, че имотът не е бил ползван дълги години, ответникът нямало как да се е обогатил неоснователно за сметка на топлофикационното дружество. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт А.Т., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на Област София искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно се установява, че между страните не е сключван писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, а в случая, доколкото ответникът е юридическо лице – търговец, то единствената възможност за същия да се обвърже с договор за доставка на топлинна енергия с ищеца е писмен договор за доставка на енергия за стопански нужди. Въз основа на изслушаното по делото заключение на съдебнотехническата експертиза е установено, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия, като сумата за отопление на имота е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, а от заключението съдебно-счетоводната експертиза е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 1986,78 лева, а дължимата главница за дялово разпределение е в размер на 15,84 лева. С оглед на датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, е прието, че процесните вземания не са погасени по давност.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния имот.

Поддържа, че ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, въпреки отправената от ищеца покана, поради което е налице неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

С оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба (идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), спорните права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за 3 стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото е установено, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Видно от представения към исковата молба акт за частна държавна собственост № 03084/09.07.2001 г., процесният недвижим имот – апартамент № 2, находящ се на адрес гр.

София, бул. „******* бл. 37, е частна държавна собственост, като правата на управление върху него са били предоставени на Министерство на финансите на основание заповед № 22/04.04.1969 г., а на 09.08.2007 г. в АДС е извършено вписване, като на основание чл. 15, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 и чл. 17 ЗДС, вр чл. 6, ал. 3, изр. 2 и чл. 12, ал. 4 ППЗДС, съобразно заповед № РД-04-022/04.07.2007 г. на Областния управител на Област София, и сключен договор с рег. № РД-27-04-022 за предоставяне на управление на недвижим имота – частна държавна собственост от 04.07.2007 г., правото на управление върху имота е предоставено на Областния управител на Област София. Видно от представената по делото заповед № РД04-022/04.07.2007 г. на Областния управител на Област София, с нея имотът е отнет от Министерство на финансите поради отпаднала нужда.

Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице. Поради това за процесния период ползвател на имота е именно ответникът Областна администрация на Област София – обстоятелство, което е изрично признато от ответника с молба от 22.12.2022 г.( л. 102 СРС).

Във връзка с изследване предназначението на имота и твърденията на ответника, че имотът е бил необитаем, по делото е представен констативен протокол от 24.06.2022 г., изготвен в изпълнение на заповед № РД-22-56/22.06.2022 г. на Областния управител на Област София от комисия в състав: А.А. и Н. Р. - главни специалисти в отдел „Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване“, дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, който съдържа констатациите на комисията относно състоянието на имота и данните, които комисията е получила от домоуправителя на блока. Настоящият състав счита, че по съществото си този документ обективира писмени свидетелски показания на членовете на комисията и на управителя на сградата, в която се намира топлоснабденият обект, които обаче не представляват доказателствено средство по ГПК, поради това съдът не би могъл да ги обсъжда.

4

Предвид изложеното, по делото не се установява процесният апартамент да е бил преустроен търговско помещение и/или да е бил използван като такова през процесния период.

В мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.