Решение № 366 от 06.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава П. Порязова като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно наказателно дело № 20215330200550 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4271971 от дата 16.12.2020г. ,с който на С. П. И. качеството му на законен представител на Адвокатско дружество И. и Т. е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят И. лично и чрез процесуалния представител в писмена форма обжалва процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната жалба, както и впоследствие изложени в допълнителни писмени становища .Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, като в писмена форма излага становище по конкретния случай. А именно иска потвърждаване на електронния фиш ,както и претендира разноски .

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да 1 достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.12.2020г. в 12.55 часа в гр.Пловдив бул България 236а жалбоподателят С.И. като законен представител на Адвокатско дружество И. и Т. е наказан,че като собственик натоварен автомобил *** с рег.№ ***, е установено нарушаване на скоростта с автоматизирано техническо средство TFR1-M-581 е установено скорост на движение- 81км/ч при разрешена такава 50 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение налице е превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя И. бил издаден Електронен фиш серия К 34271971 , с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 581.

От Протокол № 6-30-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство е преминало последваща проверка на 01.02.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.

№ 1030р-6085/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 16.12.2020г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 581 е заснела статични изображения с номера от 23767 до 23797, с начален час на работа 09.20 ч. и краен час на работа 15.20 ч. и с място на контрол .Пловдив бул.“ България „до №236 а посока изток запад.

От клип № 23797 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № *** е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 16.12.2020 г. в 12.55 часа.

2

От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е собственост на „Адвокатско дружество И. и Т..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; гр.Пловдив бул.България 236 а ,посока на движение Пазарджик датата – 16.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението –12.55 часа; регистрационният номер на МПС – *** ;собственика и неговия законен представител.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 81 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.В този смисъл са напълно несъстоятелни доводите на в жалбата за неяснота при изписване на нарушението ,както и непосочване на мястотото на нарушението.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 581. От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство е било позиционирано в с място на контрол бул. България №236 а .Работата с него е започнала на 16.12.2020 г. в 09.20 часа и е приключила в 15.20 часа на същата 3 дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 237 67 а последното с № 23797 . Процесният клип е с № 23797и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 581 на дата 16.12.2020 г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 16.12.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 16.12.2020г. в 12.55 часа в жалбоподателят е управлявал товарен автомобил *** с рег.№ *** с със скорост 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г.В същото време е налице и правилно попълване на същия ,както и не буди съмнение както иска да акцентира пълномощника на жалбоподателяи в този смисъл са неоснователни доводите му.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя И.

. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.

Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води на името на Адвокатско дружество И. И Т. .Също така и в чл.188 ал.2 от ЗДвП изрично е посочено,че: “Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил „.По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросния автомобил да 4 е управляван от трето лице на въпросната дата ,поради което и правилно е определен субекта на административно –наказателната отговорност-а именно законния представител на дружеството. И в този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл.188ал.2от .Не е налице и противоречие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.

Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец в извършването на нарушението.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 к м/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 81 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.

Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.

По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

В писменото становище по делото ,въззиваемата страна писмено прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юристконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 5