Решение № 912 от 20.08.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Плевен , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430102126 по описа за 2021 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК :

Производството по делото е образувано по повод на предявени от “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от *** срещу И.М. *** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 940 лева — главница по извлечение от счетоводни книги по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.06.2017 г.; сумата 582.55 лева възнаградителна договорна лихва за периода 20.07.2017г. до 17.06.2020г., сумата 8.88 лева- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 18.06.2020г. до 21.07.2020г., сумата 133.20 левазаемни такси, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчено на длъжника по 1 реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се, че съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.06.2017 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000 лева, със срок на издължаване 36 месеца и с възможност за автоматично подновяване действието на договора. Излага се, че кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя, който с подписването на Договора за кредит се е задължил да заплаща дължимите лихви, такси и комисионни и да върне кредита в уговорения срок. Сочи се, че съгласно чл. 1.5 от Договора за кредит падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца.

Навеждат се доводи, че от 2017 г. ответницата е започнала да не изпълнява точно договорните си задължения, като е допускала забава в погасяването на дължимите вноски по кредита. Сочи се, че на 20.08.2017 г. не е внесена дължимата сума за револвиране, а след това обслужването на кредита било преустановено. Твърди се, че не са внесени изцяло дължимите вноски за периода 20.08.2017 г. - 20.01.2018 г. — общо 6 вноски с падеж 20-то число на съответния месец. Излага се, че съгласно чл. 32, Раздел IX на ОУ по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, за Банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което обаче ищецът не е сторил. Сочи се, че кредитът е станал изискуем поради настъпване на крайната падежна дата - 18.06.2020г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, да му присъди разноски по делото и постанови неприсъствено решение

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е реализирал процесуалното си право да депозира отговор на ИМ.

В първото по делото редовно заседание ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, 2 съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключени между него и ответника Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.06.2017 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000 лева, със срок на издължаване 36 месеца и с възможност за автоматично подновяване действието на договора, по който договор ответникът не е внесъл изцяло дължимите вноски за периода 20.08.2017 г. - 20.01.2018 г. — общо 6 вноски с падеж 20-то число на съответния месец, поради което Банката е могла да обяви кредита за предсрочно изискуем, но не е сторила това, а същият е с изтекъл срок 18.06.2020 г .

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № 2360/13.04.2021 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 1630/22.06.2021г., проектодоклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. С депозиране на възражение в заповедното 3 производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 83.29 лв.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 116,71 лв, от които 66,71 лв. заплатени държавни такси и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.М.

*** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец дължи на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, следните суми: сумата 940 лева — главница , дължима по извлечение от счетоводни книги по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.06.2017 г.; сумата 582.55 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода 20.07.2017г. до 17.06.2020г.; сумата 8.88 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 18.06.2020г. до 21.07.2020г.; сумата 133.20 лева, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението, н а основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.М. *** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, сумата от 83.29 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3359 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И.М. *** ЕГН **********, с адрес в с. Садовец да заплати 4 на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, сумата от 116,71 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5