Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 779 от 22.04.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1251/2019
Вид
Решение № 779
Подписан
22.04.2019
В сила
17.05.2019
Състав
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер779/22.4.2019г. Година 2019

Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На втори април Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1251 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : „М." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.С.А. срещу Наказателно постановление №23-0000092/14.02.2019г. издадено от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗАвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Визират се допуснати нарушения на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че ЗАвтП и ЗДвП не вменяват допълнителни изисквания за пълно изпълнение на разписанията, но договорът за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните пътнически преводи от З.Х1.1997г. сключен между „М." ООД *** изисква от превозвача да осигурява 95% от средно месечно изпълнение на курсовете по разписания. Сочи се , че АНО неправилно твърди, че с неизпълнение на курса с начален част на тръгване от Автогара Варна -16,45часа превозвачът не е изпълнил възложеното му за изпълнение маршрутното разписание №3112 с договор от 03.11.1997г. от Община Варна на 19.12.2018г. Твърди се, че АНО неправилно е приел, че частичното неизпълнение на разписанието за 19.12.2018г., на курса от 16,45часа, превозвача виновно е нарушил чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните превози. АНО не бил изяснил причините за неизпълнение на курса от 16,45часа. В заключение се твърди, че описаното деяние не е административно нарушение, не е извършено от лицето посочено като нарушител и не може да се вмени във вина на превозвача.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител- адв.П., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основание. Навежда и допълнителни основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от експерт Г., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2018 г. в гр.Варна, от служители на ОО „АА“-Варна, сред които и св.Й.Й., била извършване на тематична проверка на основание заповед № РД-12-1228/19.12.2018г. на превозвача „М." ООД, притежаващ лиценз на Общността № 0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с автобус.

В хода на проверката било установено, че на 15.12.2018г. в гр.Варна, бул."Владислав Варненчик"

№ 158, превозвачът не е изпълнил възложеното му за изпълнение маршрутно на разписание № 3112 с договор от Община Варна за автобусна линия гр.Варна -гр.Добрич, с начален час на тръгване от Автогара Варна в 16:45 ч. Било установено още, че общественият превоз на пътници е следвало да бъде изпълнен с автобус "Ивеко", кат.МЗ, с рег.№ В1473ВС и водач К.Д.А., като в тази връзка била изготвена декларация от управителя във връзка със заложения график за работа. Неизпълнението на превоза било установено от извършената проверка в дневник за изпълнените курсове в Автогара Варна, декларация на превозвача и пътен лист серия № 008417/15.12.2018г. издаден за упоменатия автобус.

При горните констатации на 21.12.2018 год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН от един от проверяващите длъжности лица, а именно св.Й. , в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения

АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 105, ал.1, от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвП.

Наказателното постановление било връчено лично на представляващия дружеството на 22.02.2019г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 28.02.2019г. /видно от пощенското клеймо/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

В хода на съдебното производство съдът изиска от Община Варна и приобщи по делото: писмо от Община – Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, ведно със заверени за вярност копия от: договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози от 03.11.1997г., транспортна схема на междуобщинска автобусна линия

Варна-Балчик-Каварна и обратно, маршрутно разписание № 3101 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3102 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3103 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3104 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3105 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3106 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3107 на автобусна линия Варна-Балчик, допълнително споразумение към договор от 03.11.1997г. за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози, допълнително споразумение към договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози заведено в Община

– Варна под № РД-2-2600 от 02.08.2002г., маршрутно разписание на автобусна линия Варна-Суворово, допълнително споразумение към договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози заведено в Община – Варна под № ОСР-5-9200 от 25.02.2005г., маршрутно разписание на автобусна линия Варна-Суворово-Вълчи дол, маршрутно разписание на автобусна линия Варна-Суворово-Вълчи дол, маршрутно разписание № 3101 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3102 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3103 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3104 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3105 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3106 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3107 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3108 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3109 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3110 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3111 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3112 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3113 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3114 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3115 на автобусна линия Варна-Добрич, договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози от 17.09.1996г., транспортна схема на междуобщинска междуобластна автобусна линия с маломесни автобуси експресен превоз Варна – Добрич и обратно и проекто план – график на дружество „Минибус“ гр. Варна.

Видно от писмо от Община – Варна,

Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ /л.21 от делото/ маршрутно разписание №3112 по автобусна линия Варна-Добрич представлява приложение към Договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози от 17.09.1996г., сключен между Община Варна, като възложител и „М.“ ООД, като изпълнител. Последната му актуализация е от 03.11.2006г., като маршрутното разписание е действащо към 15.12.2018г.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Й.Й., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля Й., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътен лист, маршрутни разписания, договори с Община Варна, писмо от Община – Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, извадки от дневни за извършените курсове, декларация, справка за нарушител, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения.

Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП.

Това са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „началник“ на Областен отдел „Автомобилна администрация“. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че както в АУАН, така и в НП е посочена изрично датата на нарушението- 15.12.2018г. Посочено е безспорно и мястото на нарушението, а именно гр.Варна. Действително непрецизно е посочен адрес-седалището на дружеството, тъй като е безспорно ясно, че превозът не би могъл да бъде извършен /довършен/ по седалището на дружеството, но пък също така е ясно, че именно там е било допуснато неговото неизпълнение. От друга страна от доказателствата по делото /приложените пътен лист, извадки от дневника за извършените курсове на Автогара Варна/ няма никакво съмнение, че превозът е следвало да започне на територията на гр.Варна, както е посочено и в НП. Така че за съда е безспорно ясна волята на АНО, че нарушителят е санкциониран с място на нарушението в гр.Варна, което безусловно определя и компетентността на настоящия съд да разгледа делото.

Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен, респективно да гради адекватна защита.