Определение № 3300 от 21.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3300 гр. София, 21.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия В.

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901418 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. П., представляван от адв. С.

Б., срещу решение № 20 от 12.02.2025г. по в.гр.д. № 525/2024г. на Окръжен съд – Габрово в частта, с която след отмяна на решение № 396 от 14.08.2024г. по гр.д. № 1719/2023г. на Районен съд – Габрово е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 06.05.2023г. в гр. Габрово поради противоправно поведение на застрахования при ответника по силата на застрахователна полица № BG/30/122003670863 водач на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ЕВ9868АН, за разликата над 8000 лева до 10 000 лева, частично предявен от пълния размер на иска от 15 000 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че въззивният съд не е изложил собствени ясни мотиви относно определения от него по-нисък спрямо присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Намира още, че определеното обезщетение противоречи на практиката на 1

ВКС.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2 ГПК. Твърди, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по решение № 376 от 18.06.2024г. по гр.д. № 3748/2023г. на ВКС, III г.о., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о., тъй като въззивният съд е посочил, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и ППВС № 17/63г. и на съдебната практика по сходни случаи, но реално не се е съобразил с тях. Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на каквито и да е мотиви, с което е нарушена практиката на ВКС по решение № 20 от 09.02.2017г. по гр.д. № 2885/2016г. на ВКС, IV г.о.

Касаторът излага и довод за произнасяне на въззивния съд по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, за да се изпълнят изискванията на задължителната практика – ППВС № 4/68г.? /решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. но ВКС, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 88 от 09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, II т.о./ 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по 2 застраховка „ГО на автомобилистите”, които отразяват промените в икономическите условия; нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за периода 2004-2009, но при лимит 2-5 по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия/? Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява, или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обецщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? /решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 184 от 08.11.2011г. по т.д. № 217/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 360 от 29.03.2017г. по гр.д. № 5031/2016г. на ВКС, IV г.о./

3. Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68г., при липса на извършено от съда адекватно съпоставяне на търпени морални вреди от получените телесни повреди в резултат на ПТП с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение? /ППВС № 4/68г., решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111 от 01.07.2011г. по т.д. № 76/2010г. на ВКС, II т.о./

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД представя отговор, с който оспорва касационната жалба.

Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационен контрол, тъй като формулираните въпроси са бланкетни и липсва очертаване на материалноправните или процесуалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

3

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на процесното ПТП на 06.05.2023г. в гр. Габрово с участието на ищеца и водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ЕВ9868АН, управляван от свидетеля Т. Г., както и че наказателното постановление във връзка с процесното ПТП, съставено на водача, е влязло в сила и съгласно него същият при реализиране на посоченото ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл.119, ал.1 ЗДвП – не е пропуснал преминаващ пешеходец. Приел е за безспорно установено и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите травматични увреждания на ищеца, както и че по отношение на автомобила към датата на ПТП е имало валидна застраховка при ответното дружество.

Посочил е, че спорни пред въззивния съд са въпросите относно справедливия размер на дължимото обезщетение, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, както и изводите за дължимост на присъдената лихва за забава.

Въззивният съд, след като е обсъдил подробно събраните доказателства – СМЕ, СПЕ и свидетелски показания, е намерил за основателно наведеното в жалбата възражение за необосновано завишаване на размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, от която е присъдена частично сумата 10 000 лева. Посочил е, че понесените от ищеца травматични увреждания вследствие на процесното ПТП са охлузване и болезненост по хода на средните и долните ребрени дъги предно-странично вдясно на гръдния кош, спукване (неразместено счупване) на 6-то ребро вдясно по предната мишнична линия на гръдния кош, кръвонасядане странично на дясното бедро, охлузвания и кръвонасядане вътрешно на лявата подбедрица, лек оток и болезненост на лявото коляно, като същите са довели до болки и страдания, подлежащи на обезвреда. Изложил е съображения, че понятието „справедливост“ включва съотношението между деянието и възмездяването, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията, като следва да се отчитат и икономическите условия в страната; че неимуществените вреди не могат да се възстановят, а 4 предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя по справедливост, като на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобство, причинени от увреждането пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. Посочил е, че при определяне на размера на неимуществените вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да се съобразят указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по сходни случаи.

Въззивният съд, за да определи обезщетението за неимуществени вреди, е отчел обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП /на пешеходна пътека/, вида и характера на уврежданията - спукване /неразместено счупване/ на 6-то ребро вдясно по предната мишнична линия на гръдния кош, както и получените охлузвания и кръвонасядания на вътрешна лява подбедрица и странично дясно бедро, както и лекия отток на лявото коляно, здравословното състояние на ищеца преди и след инцидента, продължителността на възстановителния период, липсата на данни за трайни физически и психически увреждания вследствие настъпилото ПТП и обществено-икономическите условия към настъпването му през 2023г. Взел предвид, че вследствие на посочените увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, изразравящи се в по-интензивни болки в първата седмица след инцидента, като същите са отшумели в кратък период от време - до 1-1,5 месеца по отношение на спуканото ребро /неразместено счупване/, като останалите увреждания са довели до неудобство и дискомфорт, породени от локална болезненост, която е отшумяла бързо в рамките на 10-14 дни.

Съобразил е, че спукването на реброто е свързано с остра локална болезненост, като е възможно да остане болезненост при смяна на времето, а останалите охлузвания са отшумели напълно; че е било необходимо само консервативно лечение с обезболяващи медикаменти и покой, както и че ищецът е претърпял критично събитие, довело да тревожност и страх, свързано с влошаване на здравословното му състояние, което е отшумяло сравнително бързо, видно от съдебно психологичната експертиза. Изтъкнал е, че към момента пострадалият е възстановен и не се установяват усложнения и необходимост от по-сериозни медицински интервенции, като например операции и др. Приел е, че обезщетението следва да обезщети претърпените болки и страдания от ищеца към момента на възникването им, като същото 5 следва да съответства на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. В заключение е намерил, че предвид всички взети предвид обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, които са леки по своя характер и относително краткотрайни с оглед времето, което е било необходимо за възстановяването му, справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в разер на 8000 лева.

Въззивният съд е приел, че определеното обезщетение не следва да бъде намалявано на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не се доказва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, който е пресичал бул. „Могильов" на предназначеното за пресичане място - пешеходна пътека, и с действията си не е допринесъл за настъпването на удара.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касаторът е изложил довод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС.