Решение № 3144 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3144 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6485 от 11.04.2025г., постановено по гр. дело № 28570/2024г. по описа на СРС, 173-ти състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

М. К. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ж.к. ****, както следва: 108,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.- м.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2023г.) до окончателното им изплащане; сумата от 19,18 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2021г.-12.12.2023г.; сумата от 2,57 лева за главница за дялово разпределение за периода 01-31.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2023г.) до окончателното им изплащане; сумата от 66 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021г.-12.12.2023г.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и необосновано. Сочат, че от приетия Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 100, том 7, рег. № 8398, дело № 959 от 2021г. се установявало, че М. К. се разпоредила с процесния имот в полза на трето лице на 1

11.08.2021г., т.е. след процесния период. От същия нотариален акт можело да се направи обоснован извод за началната дата, на която ответникът бил придобил право на собственост върху процесния имот. Това било видно от първа точка в нотариалния акт, в която било посочено, че ответникът „продава свой собствен недвижим имот, придобит по наследство…“, както и от описаните в нотариалния акт документи, представени при сключване на покупко-продажбата. Подробно било описано правоприемството на процесния имот от закупуването му в режим на СИО от Б.С. и Н.С. от Министерство на народната отбрана с „Договор за покупко-продажба на жилище, сключен на 25.12.1976г.“ до разпореждането с него от ответника М. К. на 11.08.2021г. От приложенията към нотариалния акт недвусмислено следвало, че ответникът бил придобил право на собственост по наследство на 07.02.2019г. /датата на смъртта на нейния наследодател- Т. К./. С оглед на което ответникът дължал процесните суми на „Топлофикация София“ ЕАД. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. М. К..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми. По правилността му намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период за процесния имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, 2 установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящия случай не се установяват.

В конкретния случай от приетия от СРС препис от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 100, том VII, рег. № 8398, дело № 959 от 2021г. на нотариус И.И., рег. № 384 в регистъра на Нотариалната камара се установява, че на 11.08.2021г. М. М.

К. е продала на М.И.Д. следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно: апартамент № 53, находящ се в гр. София, Столична община, район „Илинден“, ж.к.

„Илинден“ в жилищна сграда- блок № 128, във вход „В“, на петия етаж /идентичен с описания в документа за собственост адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника- Бежанци“, ул.

****/, със застроена площ на апартамента от 67,15 кв.м., заедно с избено помещение № 17 без посочена площ по документ за собственост и с декларирана площ по удостоверение за данъчна оценка от 4 кв.м., заедно с 1,502 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, който имот в кадастъра е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В така описания нотариален акт е посочено, че при съставянето на акта са представени следните документи, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона: договор за покупко-продажба на жилище, сключен на 25.12.1976г. между МНО и Б.Н.С. и Н.М.С.; удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено на 04.08.2021г. от СО, район „Илинден“ по заявление с вх.

№ РИЛ21-ГП94-1116/02.08.2021г.; заверено копие от личния регистрационен картон на Б.Н.С., издадено от ЕСГРАОН, видно от което същият е починал като женен и е имал един брак с Н.М.С., сключен с акт за брак № 357/1954г.; заверено копие от личния регистрационен картон на Н.М.С., изд. от ЕСГРАОН, видно от което същата е починала като вдовица и е имала един брак с Б.Н.С.; удостоверение за наследниците на Б.Н.С., ЕГН **********, починал на 31.03.2005г., за което е съставен акт за смърт № 0173 от 01.04.2005г. на СО, район Илинден- удостоверение с изх. № РИЛ19-УГ01-741, издаден на 12.02.2019г. от Столична община, район Илинден, видно от което същият е оставил като свои наследници по закон съпругата си Н.М.С. и дъщеря си Т. Б. К.; удостоверение за наследници на Н.М.С., ЕГН **********, починала на 30.04.2005г., за което е съставен акт за смърт № 0214 от 30.04.2005г. на Столична община, район Илинден- удостоверение с изх. № РИЛ19-УГ01-740, изд. на 12.02.2019г. от СО, район Илинден, видно от което същата е оставила като свой наследник по закон дъщеря си- Т. Б. К.; удостоверение за наследници на Т. Б. К., ЕГН **********, починала на 07.02.2019г., за което е съставен акт за смърт № 0082 от 07.02.2019г. на СО, район Илинден- удостоверение № РИЛ21-УГ01-3963, издадено на 02.08.2021г. от СО, район Илинден, видно от което същата е оставила като свой наследник 3 по закон дъщеря си М. М. К.; справки от Служба по вписване- София за наличие на обявени завещания от Б.Н.С. и Н.М.С. и за липса на завещания от Т. Б. К.; саморъчно завещание от Б.Н.С. с ЕГН ********** от 19.05.1992г., обявено по н. дело № 1060/1992г., с което завещание същият завещава на съпругата си Н.М.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. и притежаваните от него идеални части от продавания недвижим имот; саморъчно завещание от Н.М.С. с ЕГН ********** от 19.05.1992г., обявено по н. дело № 1059/1992г., с което е завещала на съпруга си Б.Н.С. цялото си недвижимо и движимо имущество, вкл. и притежаваните от нея идеални части от продавания недвижим имот; удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на М. М. К.- изх. № РИС21-УГ215140, изд. на 30.06.2021г. от СО, район Искър, с отбелязване- неомъжена; схема на самостоятелен обект в сграда- схема № 15-746556, изд. на 09.07.2021г. от СГКК- София; удостоверение за данъчна оценка; декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по ЗМИП; квитанции за местен данък и такса вписване.

Имената на Б.Н.С. са изписани собственоръчно и срещу тях е положен подпис в приетия списък на етажни собственици към протокол от проведено общо събрание от 29.09.2001г. на процесната Етажна собственост- л. 22 от първоинстанционното дело.

Настоящият съдебен състав намира, че от така приетите доказателства се установява, че М. К. е била собственик на процесния имот в периода от 01.05.2020г. до 11.08.2021г., респ. в този период е пасивнолегитимирана да отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия. На първо място следва да бъде посочено, че горното обстоятелство не е било оспорено от страна на ответника. В конкретния случай заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез назначения от съда особен представител- адв. Я.С.. Наличието на облигационно правоотношение не е било оспорено от процесуалния представител на ответника и в проведеното съдебно заседание на 11.02.2025г.

Напротив, посочено е, че се оспорват сумите като погасени по давност. На следващо място от приетия препис от нотариален акт и от извършената проверка от нотариуса на правото на собственост при изповядване на сделката в изпълнение на задължението му по чл. 586 ГПК се установява, че нотариусът е установил, че процесният имот е бил придобит от Б.С. и Н.С. на 25.12.1976г. въз основа на описания договор за покупко-продажба на жилище, както и че след тяхната смърт през 2005г. техен единствен наследник по закон е била дъщеря им- Т. Б.

К., която е починала на 07.02.2019г. /преди процесния период/ и е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си- М. К.. Т.е. от този момент до 11.08.2021г. /датата, на която ответницата се е разпоредила с имота/ същата е била собственик на процесния имот, респ. е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Следва да бъде уточнено, че в самия нотариален акт е посочено, че продавачът М. К. се легитимира като собственик на имота именно въз основа на наследствено правоприемство. Нотариусът е проверил правата на продавача въз основа на представените му и подробно описани в нотариалния акт документи като обвързващата доказателствена сила на така удостоверените обстоятелства не е нито оспорена, нито опровергана от страна на ответника.

4

Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, въззивният съд приема, че през периода от 01.05.2020г. до 11.08.2021г. между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника М. К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните съгласно ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.