Решение № 125 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. С., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501713 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. И. Р. срещу решение № 2539/25.04.2024г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 12602/22г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и претенцията за лихва за периода 31.08.2022г. до 20.08.2023г.

Жалбоподателят твърди, че в атакуваната част решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Счита, че е нарушен принципът на справедливостта, респективно чл.52 от ЗЗД.

Присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо с оглед на действително претърпените неимуществени вреди. Получила е изключително тежки травматични увреждания, от които са останали трайни последици.

Определеното обезщетение не съответства на застрахователните лимити по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ . Неправилно е прието в решението, че се дължи законна лихва от 21.08.2023г., тъй като пред застрахователя и по делото не е представена банкова сметка. Позовава се на съдебна практика.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част като постанови друго, с което да уважи предявения иск изцяло, като се присъди законна лихва върху обезщетението от 25.11.2022г.

1

ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ и присъждане на законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба ищецът Г. Р. твърди, че на 21.06.2022г. около 19.30ч. е пострадала в резултат на ПТП в гр.

С., бул. „Цариградско шосе“ в района на СМГТ „Ал. Жендов“. Била е пътник в тролейбус „Шкода“ с инв. № ******, управляван от А. С.. Той се е движел по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от пл. „Орлов мост“ към пл.

„На Авиацията“. В района на спирката, поради управление на тролейбуса с несъобразена скорост и недостатъчно внимание, водачът е спрял рязко. В резултат на това е паднала в салона на МПС. Виновен за настъпване на инцидента е водачът му. В резултат от него е получила фрактура пертрохантерика феморис синистра и фрактура коли хумери синистрифрактура на лявата бедрена кост и лявото рамо. Била е приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна-С.“, където й е проведено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – кръвна репозиция с метална остеосинтеза.

Извършена е имобилизация на ляв горен крайник. Все още не е излекувана изцяло. Собственикът на тролейбуса е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за периода 01.01.2021г. до 31.12.2022г. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., в едно със законната лихва от 31.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в депозиран писмен отговор в срок оспорва иска. Заявява, че на 25.08.2022г. при него е постъпила застрахователна претенция от ищеца за ПТП, настъпило на 21.06.2022г. без да е представена банкова сметка. Отказал е изплащане на застрахователно обезщетение поради непредставяне на исканите документи.

Оспорва механизма на ПТП, при което е пострадала ищецът Г. Р.. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на тролейбуса. Прави 2 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата не е предприела необходимите действия, за да се предпази – не е пътувала седнала, а права, не се е държала достатъчно добре, поради което при движението на процесното МПС, тя е загубила равновесие и е паднала.

Ищецът е съпричинила вредоносния резултат поради неизпълнение на лекарските предписания за домашно лечение, препоръки за антикуаголантна профилактика, рехабилитация и провеждане на контролни прегледи. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Застрахователят оспорва началния момент, от който се дължи лихва за забава.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“.

Не се спори, че на 21.06.2022г. ищецът Г. М. е била пътник в тролейбус „Шкода“ инв. № ****** и в гр. С. е настъпил инцидент, защото в този момент е била правостояща. В тази връзка е представен констативен протокол № К-308/21.06.2022г., протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата и фото албум.

Не се спори, че за МПС е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 01.01.2021г. до 31.12.2022г. при ответника.

Не е спорно, че на 21.06.2022г. Г. Р. е била приета в УМБАЛ „Св. Анна“ АД-С.“ АД. В тази връзка са представена епикриза.

Безспорно е, че ссъс застрахователна претенция вх. № 994720/25.08.2022г. ищецът е поискала от ответника да й изплати обезщетение за вредите от пътния инцидент, настъпил на 21.06.2022г. С писмо от 31.08.2022г. застрахователят е поискал тя да представи конкретни писмени доказателства. Не е спорно, че такова не й е изплатено.

Не е спорно, че образуваното досъдебно производство във връзка с инцидента е било прекратено с постановление от 27.04.2023г. от СРП.

В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза. Тя е дала заключение за травматичните увреждания, които е получила ищецът: счупване на горния край на лявата раменна кост и счупване на горния край на лявата бедрена кост. Вещото лице е пояснило какво лечение е проведено. След личен преглед е установено, е при ищеца има остатъчни явления- походка с бастун, лявата раменна става извършва движения в обем 28% от нормата и 3 зараснала неправилно. Левият долен крайник е по- дълъг с 2, 5 см. Лявата тазобедрена става извършва движения в обем 80% от нормата. На лявото бедро има белег. Не се очаква пълно възстановяване. Няма документи за провеждана рехабилитация, физиотерапия или балнеолечение. В съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото си заключение.

В хода на съдебното дирене е прието заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която е описала механизма на произшествието, причините, довели до него, къде се е намирала пострадалата, скоростта на движение на тролейбуса. Посочено е, че след операцията около 2 м. ищецът е трябвало да се движи с две помощни средства, а след това за около 1-2 м. с бастун. Лявата раменна кост е зараснала в неправилно положение- раменната кост е изместена нагоре и назад. В съдебно заседание експертите са допълнили писменото си заключение. Вещото лице лекар е заявило, че дефицитът на движенията е възможно да настъпи поради непровеждане на адекватна рехабилитация.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, основаващи се на научните правила и опита на експертите. безпристрастни,

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. е водач на тролейбуса, в който е пътувала ищецът. Той обяснява своите възприятия за инцидента. Тръгнал е нормално, не е имало други паднали или пострадали пътници. Ищецът е останала да стои права след качването си от средната врата.

Свидетелят Н. депозира показания за състоянието на ищеца след инцидента, за това, че той и съпругата му са полагали грижи за нея. Идвал е рехабилитатор за крака. Ръката е зараснала на криво и това не е можело да се оправи според лекарите. Преди инцидента ищецът е работила и се е движела.

Сега ходи с бастун и куца. Кракът й е по- дълъг с 2,5 см.

Свидетелят Т. е била очевидец на ПТП на 21.06.2022г. Описва как е станало и причините за падането на ищеца.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат, а тези на свидетеля Т. са на очевидец, поради което допринасят за изясняване на механизма на инцидента.

4

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел предявеният иск за частично основателен и го е уважил за 40 000лв. В тази част решението е влязло в сила. Възражението за съпричиняване е прието за неоснователно. В тази част решението също е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

В съдебното заседание пред въззивния съд процесуалният представител на въззивника е заявил, че на Г. Р. са изплатени 40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно с лихвите.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че Г. Р. е отправила писмена претенция към застрахователя, но не е получила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в установения в чл.496, ал.1 от КЗ срок.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен 5 резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя.

По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на тролейбуса, собственост на „Столичен Електротраснпорт“ ЕАД, е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

В тежест на всяка страна е да докаже твърденията и възраженията, от които черпи за себе си правни последици. Това следва от разпоредбата на чл.154 от ГПП за разпределяне на доказателствената тежест. В тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования водач и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на пътния инцидент.

Видно от предмета на въззивно обжалване е, че първоинстанционното решение е влязло в сила в уважената част. На основание чл.299 от ГПК е формирана сила на пресъдено нещо досежно предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача на МПС, в което е пътувала ищецът, относно вида и характера на травматичните увреждания, които тя е получила и по отношение на неоснователността на възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача, застрахован при ответника .

Пред настоящата инстанция се спори само по размера на обезщетението за неимуществени вреди като твърденията в жалбата са, че той е занижен с оглед на получените тежки увреждания.