Решение № 1305 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110210952 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. Н. Г. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.К.

П., против наказателно постановление

/НП/ №25-4332012195/05.06.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Л. Н. Г. ЕГН **********, предвид съставен му на 26.04.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №3898105, за това, че на 26.04.2025 г., около 03.23 ч., в гр.София, по ул.”Владово“, с посока на движение от ул.„Гео Милев“ към ул.“Спътник“, и пред №11, като неправоспособен водач управлява двуколесно превозно средство /мотопед/ марка „SUN-RON“ модел „LIGHT BEE X“, без да притежава СУМПС, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП, и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARME 0069, като му е връчен талон и 7 броя холограмни стикери, но не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози - не е дал кръв за медицинско изследване, с което виновно нарушил чл.174,ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено 1 административно наказание „глоба” в размер на 300 лева /за нарушението на чл.150 от ЗДвП/; и на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева /за нарушението на чл.174,ал.3 от ЗДвП/.

Недоволен от НП и наложените с него санкции Л. Н. Г. го обжалвал, чрез упълномощения адв.К. П., чрез административно наказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно.

Направено е твърдение, че жалбоподателят не е извършил описаните нарушения, при следните доводи: за управляваното от жалбоподателя превозно средство не е налице възможност за правоспособност на водача законодателят не е предвидил изискване за притежаване на съответна правоспособност и липсва ред по който да се регистрира превозното средство, поради което и деянието не е съставомерно по чл.150 и чл.174,ал.3 от ЗДвП , като липсват доказателства, които да подкрепят описаните административни нарушения. С оглед на това се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

По делото са приложени: сведение от 26.04.2025 г. от Л. Н. Г. /в оригинал/; талон за изследване /в ксерокопие/; докладна записка от 26.04.2025 г. от полицейски служител В. А. до началника на 01 РУ-СДВР /в ксерокопие/; справка от О „ПП”-СДВР /картон на водача/ относно регистрираните извършени от Л. Н. Г. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции;

Заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

Жалбоподателят Л. Н. Г. редовно призован/уведомен за съдебните заседания - не се явява.

Явява се упълномощения му адв.К. П., който пледира НП да бъде отменено, считайки, че няма възможност жалбоподателят да регистрира по ЗДвП въпросното ППС и по отношение на същия не е налице административнонаказателна отговорност за отказа му да бъде тестван за наркотични вещества, както и за управление на нерегистрирано превозно 2 средство и липсата на съответна квалификация да го управлява. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на искани от другата страна разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебните заседания от юрисконсулт С. М., която пледира жалбата срещу НП да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а Н П д а бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, по аргументите, изложени в представените по делото писмени съображения. Според юрисконсулт Михайлова в хода на съдебното следствие безспорно е доказано, че за двуколесното пътно превозно средство, при управлението му по общинските и републиканските пътища, нормативно е регламентирано изискването то да бъде регистрирано по ЗДвП и Регламент 168/2013 г. на ЕП и Съвета, където в Приложението му има квалификация за този вид превозно средство. Посочва, че за административните нарушения са наложени съответните административни наказания. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

При проведения разпит в качеството на свидетел на актосъставителя С.

П. той разказва, че като старши полицай в 01 РУ СДВР, при изпълнение на служебните си задължения, със служебен полицейски автомобил, движейки в посока от бул.„Шипченски проход“ към ул.„Гео Милев“ със скорост малко над 30 км/ч. по ул.„И. Димитров Куклата“, полицейският автамобил бил задминат от електрическо превозно средство, приличащо на малък кросов мотор без педали на велосипед. Тъй като преценили, че неговата скорост следва да е над 50 км/ ч., решили да му извършат проверка и го сприли на ул.„Владово“. При проверката водачът не представил документи за превозното средство и за неговата регистрация, к а к т о и документ за самоличност, която била установена по служебен път. Водачът заявил, че е купил превозното средство втора употреба и му било казано, че то не се нуждае от регистрация, които обстоятелства той не удостоверил по никакъв начин. Полицаите поискали съдействие от техни колеги за извършване на проби на водача за употреба на алкохол и наркотици. Пробата му за алкохол показала, че не е употребил такъв, но отказал да бъде тестван за употреба на наркотици с техническо 3 средство, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване във ВМА и му бил съставен АУАН за констатираните нарушения.

При проведения разпит в качеството на свидетел на В. А. – свидетел по акта, той разказва, че като полицай в 01 РУ СДВР по време на дежурство с колегата му С. П., със служебен полицейски автомобил, обхождали маршрута, като се движили със скорост около 30 км/ ч., когато били задминати от превозно средство – мотопед с електрически двигател. За проверка на водача и превозното средство полицаите подали към него светлинен и звуков сигнал, но водачът не се подчинил, а ускорил скоростта и продължил, като това, че продължил да се движи по улица без изход, го принудило да спре. Той заявил, че не е спрял веднага, защото не е чул и видял подадените към него сигнали.

При проверката водачът нямал регистрационен талон за превозното средство, нито СУМПС, като казал, че е закупил мотопеда от лице, според което, същият не подлежи на регистрация. Водачът отрекъл да е употребил алкохол и наркотици, но отказал да бъде тестван за наркотици. За установен ите нарушения на същия бил съставен АУАН.

СЪДЪТ е намерил, че за изясняване на фактическата обстановка следва да назначи автотехническа експертиза по писмени данни, която да отговори превозното средство, описано в АУАН и НП, представлява ли такова по смисъла на ЗДвП и респективно следва ли то да бъде регистрирано по реда на ЗДвП и ако да – като какво /в коя хипотеза на закона/, с оглед на което в хода на съдебното следствие е назначена такава експертиза. Същата е изготвена от вещо лице инж.И. И., чието заключение е, че процесното двуколесно превозно средство марка „SUN-RON“ модел „LIGHT BEE X“, оборудвано с електрически двигател с мощност от 2,44 Кw/h /3,27 к.с./ и максимална скорост от 85 км/ч, предлагащо се на българския пазар, окомплектовано с фар /къси и дълги светлини/, заден габарит със стоп-светлина, мигачи, огледала за обратно виждане и с конзола за поставяне на регистрационна табела, от експертна гледна точка представлява превозно средство. Ако същото се използва за придвижване по общинските и републиканската пътна мрежа следва да бъде регистрирано по ЗДвП. Ако процесното двуколесно превозно средство се използва за състезания по затворен маршрут или с тренировъчна цел по горски и полски терени, които не попадат в републиканската и 4 общинската пътна мрежа, където не се изисква мотоциклетът да е оборудван със светлинна сигнална система, от експертна гледна точка не се изисква регистрация по реда на ЗДвП.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 26.04.2025 г., в първите часове на денонощието, полицейските служители при 01 РУ-СДВР часа С. П. и В. А., със служебен полицейски автомобил, изпълнявайки задълженията си, обхождали със скорост около 30 км/ч. района, за който отговаряли, и когато били на ул.„И. Димитров Куклата“, били задминати от двуколесно превозно средство /мотопед/ марка „SUN-RON“ модел „LIGHT BEE X“ с електрически двигател без регистрационна табела, което продължило да се движи по ул.”Владово“, с посока от ул.„Гео Милев“ към ул.“Спътник“. Полицейските служители решили да извършат проверка на превозното средство и водачът му, като го спрели пред №11. Самоличността на водача Л. Н. Г. била установена чрез служебна справка, тъй като той не представил документ за самоличност, не представил и СУМПС, документ за превозното средство, в т.ч. и за регистрация на същото, обяснявайки, че го е закупил „втора ръка“ и продавачът му казал, че не е нужно то да бъде регистрирано. Служебно било констатирано, че водачът Л. Н. Г. е неправоспособен - не притежава СУМПС.

На място последният бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата отчела, че той не е употребил такъв, но отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARME 0069, като му бил връчен талон за ВМА и 7 броя холограмни стикери за лабораторно изследване. За установените нарушения, около 03.23 ч му бил съставен АУАН. Л. Н. Г. не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози не дал кръв за медицинско изследване. Въз основа на АУАН било издадено против Л. Н. Г. обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 03.07.2025 г. и го обжалвал, чрез упълномощения си адв.К. П., на 16.07.2025 г.

Приетата фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства - показанията на свидетелите С. П. и В. А., които са ясни, обстоятелствено конкретни, последователни, без собствени противоречия, еднопосочни и 5 допълващи се с писмените доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът дава вяра и цени и изготвената автотехническа експертиза, която възприема в цялост, тъй като я намира за пълна, обоснована, обективна, дала отговор на поставените задачи и изготвена от вещо лице И. И. - с необходимите знания и професионален опит в съответната област, поради което не възниква съмнение относно правилността й.

Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

6

Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка отразява вярно действителната такава, като осъществилите се фактически обстоятелства на практика не се отричат от жалбоподателя. Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира и въз основа на Закона /ЗДвП/, че жалбоподателят Л.