Решение № 151 от 21.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100502070 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД с ЕИК 175062433, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „Неофит Рилски" №55, ет.1, an.12, представляван от Мирослав Михайлов, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адвокат

Радослав

Данков, против решение

№

260182/09.08.2021г. по гр.д.№ 542/2021г. по описа на РС-Несебъ р в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника Д.К., гражданин на ***, роден на **.**.****г., с БУЛСТАТ **********, с адрес в Р.България: с.*** общ.*** обл.*** к-с *** ул.*** № ** бл.*-*** вх.*** ет.*** ап.***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул."Сливница" № 26, ет.2 /чрез адв.Нели Гюмова от АК-Бургас/, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 5206.50 лв., представляваща неплатено възнаграждение за 2017г. по сключен помежду им договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/073- 04.211 от 27.04.2011г., поради погасяването му по давност, както и в частта, в която е отхвърлен иска му над уважения размер от 1735.50 лв. до претендирания от 5206.50 лв. за неплатено възнаграждение за 2018г. по горепосочения договор за поддръжка и управление, за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 102 от 20.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 165/2020г. по описа на РС- Несебър.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и 1 незаконосъобразно, моли се отмяната му и уважаване на предявените искове. На първо място се изтъква, че необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства и закона,тъй като съдът е приел, че искът за заплащане на възнаграждение за поддръжка за 2017г. е погасен с изтичане на тригодишен давностен срок, тъй като искът е предявен на 15.07.2020г., а давността е изтекла на 15.02.2020г. В жалбата се сочи, че този извод на съда е неправилен, по съображения, че същият е направен при допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в резултат на неспазване правилата на закона, формалната логика, опита и научното знание, за което са изложени подробни съображения. На второ място се изтъкват доводи за това, че нямало доказателства и аргументи за това, че през м. май 2018 г. е имало смяна на дружеството, предоставящо услугите, представляващи предмет на процесния договор, тъй като никоя от страните не твърдяла това обстоятелство, а обратното се потвърждавало от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.Заявява, че през 2018г. в сочения период собствеността на дяловете на това дружество била прехвърлена на нов собственик, като в резултат от това тези нови собственици са сменили ръководния екип, изпълняващ оперативните дейности в комплекса, но това не означава, че се е сменило обслужващото дружество. На трето място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения относно наличието на договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда“, валидността на договорните клаузи, продължаване срока на действие на договора,условия за продължаване срока на действие на договора, позовавайки се на решение № 7 от 19.04.2017 г. по т.д. № 53312/2015 г. I г.о., ГК на ВКС. Въззивникът излага съображения и относно преценка на договора с оглед правилата на ЗУЕС,тъй като намира, че поддържането на етажната собственост представлявало задължение, но и право на всеки от етажните собственици, независимо от факта дали има решение на Общото събрание на етажната собственост. Изложени са и доводи и относно това, че оспорената като нищожна клауза от договора очевидно не е неравноправна, а евентуалната неравноправност следвало да се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи /чл. 145, ал. 1 от ЗЗП/, а именно: това са обстоятелствата, свързани с предмета на договора - поддържане на сградата, прилежащите й общи части и такива за общо ползване, както и предоставянето на допълнителни услуги за собствениците на индивидуални имоти на нивото на курортен комплекс от висока класа. Намира, че уговорката по никакъв начин не би могла да се свърже с нарушение на изискването за добросъвестност и тя не водела не само до значително неравновесие между правата и задълженията на възложителя и изпълнителя, но и не можела изобщо да се свърже логически с подобно нещо. Сочи, че формулировката на клаузата на раздел IV, чл. 9 от Договора била: „ Срокът, посочен в раздел V, т. 2 автоматично се подновява на всеки 5 години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от 3/4 от застроената площ на комплекса за неподновяването му“.

Счита, че тази уговорка се отнася еднакво както за потребителя, така и за търговеца. В пункт 2

ІV от въззивната жалба въззивникът заявява своите подробни аргументи и относно защитната теза на ответника за начина на изпълнение на договора, която теза твърди, че не отговаряла на обективната действителност , но представлявала конкретен израз на недобросъвестното и противоречащо на добрите нрави поведение на ответника.Моли отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски. В съдебни заседание, въззивното дружество чрез процесуаления си представител поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи, като излага подробни аргументи по съществото на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.К., подаден чрез упълномощения ми процесуален представител адв. Нели Гюмова, в който се навеждат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият заявява възражение по твърдението на въззивника за неправилно изчисляване и прилагане от районния съд на 3-годишния давностен срок относно паричното задължение; намира, че единствено исковата молба можела да прекъсне давността, като цитира мотивите на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и счита, че подаване на заявление по чл.410 ГПК не прекъсва давността. По отношение отхвърлителната част на първоинстанционното решение за паричната претенция на ищеца за 2018г. намира решението и тази му част за правилно, като в тази връзка излага доводи, основани на показания на свидетел С.С., счита съдебнотехническата експертиза за доказателство, което не било годно да установи изпълнение на договора в пълен обем, за което излага конкретни аргументи и съображения.Намира, че при възражение за неизпълнение ищецът следвало да докаже изпълнение в пълен обем по отношение на всички задължения в договора при условията на пълно главно доказване.

Моли за потвърждаване на решение в обжалваните му части. В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния в отхвърлените му части съд като правилно и законосъобразно, за което излага аргументи по същество.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е било образувано по предявените от ищеца „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД искове за приемане за установено по отношение на ответника Д.К., че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 10 413 лв., представляваща неплатено възнаграждение за поддръжка в размер на сумата от 5206.50 лв. за 2017г. и сумата от 5206.50 лв. за 2018г., дължими по сключен помежду им договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/073- 04.211, сключен на 27.04.2011г., за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 102 от 20.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 165/2020г. по описа на РС- Несебър.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът е оспорил 3 исковете като неоснователни, като е изложил съображения недължимост на претендираните суми. Оспорил е между страните да е налице валидно договорно правоотношение, като е направил възражение за нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД поради сключването му при неспазване на предвидената от закона /чл. 2 от ЗУЕС/ писмена форма с нотариална заверка на подписите. На следващо място ответникът сочи, че не дължи претендираните такси за поддръжка за 2017г. и 2018г., тъй като петгодишния срокът на действие на договора, сключен на 27.04.2011г. е изтекъл, т.е. счита, че същият е бил прекратен на 27.04.2016г. Направено е и възражение за нищожност на клаузата, посочена в раздел ІV т.9 от договора, съгласно която срокът на договора се подновява автоматично на всеки пет години и за същия период от време, поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Оспорена е и оспорва дължимостта на претендираната с исковата молба сума освен по основание и по размер, като се твърди, че за 2018г. ищецът не е изпълнявал задълженията си, тъй като през тази година е била учредена Етажна собственост в комплекса и всички дейности по поддръжката и управлението на комплекса са били извършени от ЕС, а не от ищецовото дружество. При условията на евентуалност е направено и правопогасящото възражение за изтекла погасителна тригодишна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение задължението за плащане на такса поддръжка за 2017г., като се твърди, че давността е изтекла на 15.02.2020г., преди датата на подаване на исковата молба, входирана на 15.07.2020г.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

С постановеното в първоинстанционното производство съдебно решение е отхвърлен изцяло иска за дължимост на претендираното възнаграждение за дължимото по договора възнаграждение за поддръжка за 2017г. в размер на 5206.50 лв. като погасено с изтичане на тригодишна давност. Съдът е приел, че с оглед падежът на задължението – 15.02.2017г., към момента на подаване на иковата молба - 15.07.2020г. вземането е погасено по давност на 15.02.2020г. По отношение на иска за претендираното възнаграждение за 2018г., районният съд е уважил частично до размера от 1735.50 лв. и за периода от м. януари до м. април 2018г., по съображения, че за този период по делото е доказано, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по договора. В останалата част над този уважен размер до претендирания от 5206.50 лв искът е отхвърлен, като недоказан. Решението на НРС е предмет на въззивно обжалване само в отхвърлителните му части, като в останалата осъдителна част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.

269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че съдебното решение в обжалваната му отхвърлителна част е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо. По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:

4

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/07304.211 от 27.04.2011г., по силата на който по възлагане на ответника в качеството му собственик на самостоятелен обект в к.к.„Емералд“ в с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска ищецът като мениджър се е задължил да извършва целогодишна поддръжка и да провежда годишно организационно и административно управление в комплекса срещу задължението на ответника да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 1.21 евро/кв.м. без ДДС /1.452 евро с вкл. ДДС/ от общата площ на притежавания от ответника в комплекса недвижим имо - 152.78 кв.м. възлизащо за година в размер 2662.04 евро, равняващо се на 5206.50 лв., платимо авансово до 15.02 на текущата година, за която се отнася задължението. Съгласно клаузата на раздел V, т.2 договорът е сключен за срок от 5 години, считано от въвеждане на ответника във владение на собствения му имот в комплекса, за който момент страните не спорят, че съвпада с датата на сключване на процесния договор.

Разпечатката съдържа 28 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35a29a98-b660-4452-96b1-ca79d4599481