Определение № 2187 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500763 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 404747/10.12.2025 г. на М. И. Ц., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, в качеството му ищец по главните искови претенции и ответник по насрещна искова молба по гр.д. № 56612/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), срещу постановеното по същото дело Определение № 50396/08.12.2025 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 283833/26.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 15332/09.08.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Поддържа твърденията в молба вх. № 283833/26.08.2025 г., че съдът не е съобразил т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС. Поддържа, че съгласно дадените там разяснения, доколкото има качеството на потребител и спорът касае нищожност на договорна клауза от потребителски контракт, то присъждането на разноски по компенсация създава съществени пречки да потърси ефективен съдебен контрол за евентуален неравноправен характер на договорни клаузи. Алтернативно, сочи, че с представения списък по чл.80 ГПК са претендирани разноски за въззивното производство, плащането на адвокатското възнаграждение е извършено три месеца след сключване на договора за правна защита и съдействие и се отнася до осем дела. Навежда съображения, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат до размера от 240 лева половината от заплатения хонорар, който се припада за защитата по насрещния иск. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се допусне изменение на Решение № 15332/09.08.2025 г. в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е изразило становище за неоснователност на жалбата.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 56612/2023 г. по описа на СРС, е образувано по искова молба на М. И. Ц., с която срещу „Сити Кеш“ ООД са предявени обективно искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните недействителност на клаузата на чл.11 от договор за потребителски кредит № 870498/30.05.2023 г., поради противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните недействителност на клаузата на чл.11 от договор за потребителски кредит № 870498/30.05.2023 г., поради заобикаляне на закона, чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните недействителност на клаузата на чл.11 от договор за потребителски кредит № 870498/30.05.2023 г., поради накърняване на добрите нрави. С насрещна искова молба е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 489 лева, представляваща незаплатена част от главница по договор за потребителски кредит № 870498/30.05.2023 г. С писмения отговор и насрещната искова молба „Сити Кеш“ ООД е претендирало присъждане на сторените в производството разноски, за които е посочило, че ще представи списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторените разходи.

С молба от 07.11.2024 г. дружеството е представило списък по чл.80 ГПК, в който е включено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за осъществена правна помощ и процесуално представителство във въззивното производство, договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г., фактура и опис към нея, в който под номер единадесет е посочен като страна М. И. Ц., за вид защита е вписано „насрещен иск по 211 ГПК“, вписан е номерът на първоинстанционното дело и адвокатски хонорар в размер на 480 лева с ДДС.

Представено е преводно нареждане от 01.04.2024 г. на сумата по фактурата.

С Решение № 15332/09.08.2025 г. по гр.д. № 56612/2023 г. по описа на СРС е прието за установено, че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 870498 към искане № 9214550 от 30.05.2023 г. е нищожна като неравноправна, отхвърлена е исковата претенция за прогласяване на същата клауза за нищожна поради противоречие със закона и заобикаляне на закона и е оставена без разглеждане претенцията за прогласяване нищожност на същата клауза, поради накърняване на добрите нрави. Първоинстанционният съд е осъдил М. И. Ц. да заплати на „Сити кеш“ ООД, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, сумата от 489 лв., представляваща част от незаплатено задължение за главница от 750 лв., дължима по Договор за паричен заем № 870498 от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск – 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 530 лв., представляваща направени по делото разноски и е оставена оставя без разглеждане заявената при условията на евентуалност искова претенция за осъждане на ответника по насрещния иск да плати на ищеца чистата стойност по кредита.

С Определение № 50396/08.12.2025 г. е оставена без уважение молба вх. № 283833/26.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 15332/09.08.2025.

2 в частта за разноските. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав приел, че липсва основание за промяна на съображенията, изложени в мотивите на решението. Посочено е, че съдът не следва сляпо да прилага съдебната практика, тъй като само задължителната е от значение, а в случая са съобразени действащите в националното законодателство критерии – фактическа и правна сложност на делото.

Жалбата е подадена в срок (преди редовното връчване на обжалвания акт), от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Искането за изменение на решението е депозирано в срока за обжалване на съдебното решение.

Жалбоподателят своевременно е представил списък по чл.80 ГПК, но последното не повлиява допустимостта на искането, което се отнася до присъдените на насрещната страна разноски.

Присъждането на разноски е своевременно заявено от „Сити Кеш“ ООД с отговора на исковата молба и насрещната искова молба. В същите изрично е посочено, че се претендира присъждане на извършените в хода на това производство разноски, за които е заявено, че ще бъде представен нарочен списък по чл.80 ГПК. Своевременно са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 480 лева с ДДС с изрично вписване в описа към представената фактура, че същите са извършени за „вид защита:насрещен иск по чл.211 ГПК“, поради което не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата, че се следва до половината от разходите на дружеството за защита по уважената насрещна осъдителна претенция. Допуснатата техническа грешка в списъка по чл.80 ГПК не съставлява основание за отказ от присъждане на тези разноски, доколкото е налице изрично искане в отговора на исковата молба и насрещната искова молба за присъждане на разноските в това производство, а и първоинстанционният съд не е и властен да се произнася по искане за разноски във въззивното производство. Изтеклият период от време между сключване на договора за правна защита и съдействие и извършеното във връзка с него заплащане на адвокатското възнаграждение не налага различен извод, още повече, че плащането е извършено съгласно уговореното в т.III.2. от договора от 04.12.2023 г., предвид датата на издаване на фактурата.

В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на 3 установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, която не допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. В случая се касае до разноски по насрещната осъдителна искова претенция, поради което даденото от първоинстанционния съд разрешение не влиза в колизия с горните разяснения.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 404747/10.12.2025 г. на М. И. Ц., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, в качеството му ищец по главни искови претенции и ответник по насрещна искова молба по гр.д. № 56612/2023 г. по описа на Софийски районен съд, срещу постановеното по същото дело Определение № 50396/08.12.2025 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 283833/26.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 15332/09.08.2025 г. в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4