Решение № 304 от 29.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Бургас, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501364 по описа за 2023 година

С Решение № 1286/09.06.2023г., постановено по гр. дело № 1268/2022г. по описа на Районен съд - Бургас e отхвърлен предявения от Ж.

И. Д. срещу И. И. Д. в качеството му на Председател на Агенция „Пътна инфраструктура“, иск, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на дискриминацията, за признаване за установено, че ответникът е извършил Акт на дискриминация спрямо ищеца, както и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закон за защита на дискриминацията за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова нарушение, както и е отхвърлен иска за осъждане на ответниците И. И. Д. в качеството му на Председател на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София да заплатят солидарно на Ж. И. Д. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

С цитираното решение, съдът е отхвърлил предявените от Ж. И.

Д. против Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, искове с 1 правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-ТП-98/22.12.2021г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на сумата 7 194 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ж. И. Д., с която се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен и немотивиран в отхвърлителната част, постановен в противоречие с материалноправните норми и установената по делото фактическа обстановка.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат уважени изцяло.

В жалбата се излага становище, че от страна на работодателя, по отношение на Ж. И. Д. е осъществен акт на пряка дискриминация, основаваща се на признаци на лично и социално положение. Навеждат се доводи за неравно третиране при прекратяване на трудовото правоотношение. Развиват се съображения относно приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Направен е обзорен анализ на нормите, съдържащи определение за пряка и непряка дискриминация. Излагат се аргументи в тази насока. В жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че е прекратен единствено трудовия договор, сключен с въззивника, като овакантеното работно място било заето от лице с по-ниска степен на образование и по-висока възраст, с упражнено право на пенсия. Заявява се, че работодателят е приложил формално законов критерий, прекратявайки трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, единствено с ищеца – въззивна страна в настоящото производство, но не и с останалите служители.

Навеждат се доводи за наличие акт на пряка дискриминация.

При условия на евентуалност се излагат съображения за осъществяване предпоставките на непряка такава.

С въззивната жалба се претендира отмяна на атакувания съдебен акт на районния съд в обжалваната част и постановяване решение на 2 настоящата инстанция, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции.

Отправено е искане за присъждане на сторените в производството пред двете инстанции съдебни разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна – Ж. И. Д. чрез своя процесуален представител – адвокат Вавова поддържа своята жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Посочва се, че правилно първоинстанционният съд приел, че не е осъществен акт на дискриминация от страна на работодателя, под нито една от двете форми - пряка и непряка. Оспорват се наведените от въззивника твърдения, че при прекратяване на трудовото правоотношение, е извършено нарушение по смисъла на Закона за защита от дискриминация.

Твърди се, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 , т. 10 от КТ, с оглед наличие предпоставките на цитираната разпоредба. Подчертава се, че в посочената хипотеза, административният орган не е длъжен да излага мотиви и да прави подбор, доколкото законодателят му е предоставил оперативна самостоятелност при вземане на решение. Излага се становище за правилност и обоснованост на изводите на районния съд, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и материалнправните норми.

Развиват се подробни съображения във връзка с направеното с въззивната жалба доказателствено искане.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - отхвърлена като неоснователна.

Отправя възнаграждение. се искане за присъждане на юрисконсултско

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Папизова оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

3

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас са предявени пет обективно съединени иска от Ж. И. Д. от гр. Бургас против Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, Областно пътно управление – Бургас и И. Д. – Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, с които се претендира да бъде установено по отношение на ищеца, че спрямо него е осъществен акт на дискриминация от страна на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ – И. Д., като му е прекратено трудовото правоотношение на основание „придобито и упражнено право на пенсия“, след като към никой друг служител не е приложено същото основание.

Претендира се още от съда да признае уволнението на ищеца за незаконно, вследствие на дискриминационно отношение към същия и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност – „главен специалист в отдел „ИРД“ - РПС Средец“, както и да се задължена ответната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения по Закон за защита от дискриминация.

Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е уточнено от страна на ищеца, че насочва претенцията си против Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството на бивш работодател, както и се претендира осъждане на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 31.12.2021г. до възстановяването му на работа, но за не повече от шест месеца в общ размер от 7 194 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Претендира се и осъждане на ответниците Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София и И. Д. да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.

В своята искова молба – ищецът посочва, че е изпълнявал длъжността – „Главен специалист в отдел ИРД – РПС – Средец“ в Специализирано звено Областно пътно управление – гр. Бургас и на дата 4 30.12.2021г. трудовото му правоотношение е било прекратено, като му е връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание за прекратяване било посочено „придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, което ищецът счита, че е незаконосъобразно.

Ищецът в своята искова молба излага твърдение за наличие на дискриминационно отношение към себе си, тъй като в същото предприятие работят и други лица, повечето, от които по-възрастни от ищеца по отношение, на които е налице същата предпоставка – придобито и упражнено право на пенсия, но на никой друг освен него не е прекратено трудовото правоотношение на посоченото основание.

Сочи още, че лицето, което е назначено на освободената от негова страна длъжност също е пенсионер и с пет години по-възрастен от ищеца и няма необходимото строително образование.

От друга страна – ищецът твърди, че прекратяването на трудовото му правоотношение е било предшествано от системен психически тормоз от страна на директора на ОПУ-Бургас. Сочи още, че по заповед на директора, през декември 2019г., на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като причина за наказанието била единствено негативното отношение от страна на директора към ищеца, а след обжалване наложеното наказание било отменено.

Сочи се, че ищецът е депозирал и жалба в Комисията за защита от дискриминация.

В своята искова молба посочва, че негативното отношение към него се дължи на исканията му за заплащане на допълнително възложените му задачи, които отправил към директора на управлението. Въвежда твърдения, че през последните години са му възлагани допълнителни задачи, с каквито не са натоварени останалите му колеги, а възнаграждението му е по-ниско в сравнение с техните – както щатното възнаграждение, така и допълнителните бонуси, като тази разлика, по твърдения на ищеца, не се дължи на обективни критерии.

В исковата молба се посочва, че постановената Заповед № ЧР-ТП98/22.12.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ответната 5 страна е незаконосъобразна, като издадена вследствие на дискриминационно отношение към ищеца и като такава следва да бъде отменена.

В исковата молба се посочват и претърпените емоционални страдания и негативни преживявания, които по негови твърдения, са оставили отпечатък върху душевното му здраве. Излага подробни съображения, че спрямо него е осъществен акт на пряка дискриминация, основаваща се на признаци за възраст и социално положение (придобито право на пенсия), а в условията на евентуалност – ако съдът счете, че не е налице пряка дискриминация, се излагат твърдения за осъществена непряка такава.

С оглед твърденията на ищеца, настоящата инстанция намира, че предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за защита от дискриминация.

Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София и ответната страна - Областно Пътно управление, чрез юрисконсулт Сребрина Папизова депозират писмен отговор, в който оспорват предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на неравно третиране спрямо другите служители в ответното дружество.

Оспорва се като недоказана и ищцовата претенция за неимуществени вреди.

Ответната страна - И. И. Д. депозира писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно и при наличие на настъпило законово основание за това, като се излагат подробни съображения в тази връзка. Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца за извършен спрямо него акт на дискриминация при прекратяване на трудовото му правоотношение по признаци възраст и социално положение (придобито право на пенсия).

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че не е налице извършване на дискриминация от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение – нито пряка, нито непряка такава. Съдът е приел, че целта на правната норма на чл. 328, ал.