Решение № 4818 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4818 гр. С., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110201742 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-4332-015308 от 15.08.2022 г. издадено от началник група в СДРВ, отдел „Пътна полиция“, с което на И. К. Д. за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат възражения срещу НП, като се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, а освен това се твърди, че същото противоречи на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител и не предоставя доказателства в подкрепа на жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки взима становище по жалбата, като оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение; при условията на евентуалност, се възразява срещу прекомерност на адвокатско такова.

Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени в жалбата, както и събраните по делото писмени доказателства, намира за 1 установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и страната е процесуално легитимирана, с обоснован правен интерес да подаде жалбата срещу НП, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Установено е следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Н а 24.06.2022 г. около 12:41 часа в гр. С. по ул. „*** *** *** ***“, с посока на движение от бул. „**** ****“ към ул.“**** ****“ до № 96, служители при ОПП – СДВР извършили проверка на жалбоподателя, който управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил „*** ***“ с рег. № ****, собственост на „****“ ****. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят управлява МПС - спрян от движение автомобил за гражданска отговорност на 01.02.2022 г., което не е регистрирано по надлежния ред. Преписката е изпратена на СРП, с оглед преценка за наличие на данни за престъпление от общ характер. След като е преценил установените от фактическа страна обстоятелства по преписката, наблюдаващият прокурор е намерил, че не са налице процесуални предпоставки за образуване на наказателно производство, и с постановление от 29.07.2022 г. е направил отказ от образуване на досъдебно производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

На 15.08.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, aл.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Наказващият орган посочил, че на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства – заповеди за компетентност, постановление на СРП, както и от останалите материали по делото. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган необосновано е приел, че от обективна страна, с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

На първо място, необходимо е да се отбележи, че административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил ясно и непротиворечиво същностни елементи от състава на твърдяното нарушение, неотменен реквизит на НП. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места; по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП.

Съобразно заложеното от законодателя в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, "Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.".

На първо място, видно от писмено отразеното в НП, на жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за това, че управлява МПС - спрян от движение автомобил за гражданска отговорност на 01.02.2022 г., което не е регистрирано по надлежния ред, като така формулирано, същото не дава яснота по въпроса, какво именно админстративно нарушение му се вменява да е извършил; липсва и цифрово позоваване на приложимата цифрова разпоредба по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Ноторно известно е, че волята на административнонаказващия орган не може да се извлича по пътя на субективната човешка мисъл.

Горното нарушава правото за защита на санкционираното лице да разбере, в какво нарушение е обвинен, респективно да организира адекватно защитата си, самостоятелно основани за отмяна на НП.

Същевременно административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства касателно субективната страна на нарушението, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства, моторното превозно средство е собственост на „****“ **** и не са налице доказателства, „****“ **** да е било уведомено за спиране на автомобила от движение; съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което неспазването на изрично 3 записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици, и ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.

Затова Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна - липсват доказателства за това, жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае, че регистрацията на моторното превозно средство е прекратена. Само за пълнота на изложението, не може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или предполагал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени.

Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е с прекратена регистрация. Липсват каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е осъществил виновно (умишлено или по непредпазливост) нарушение, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Настоящата инстанция приема наличието на съществени процесуални нарушения, които в своята съвкупност са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. След като на лице – нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита и е поставен в положение, да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с наказателното постановление, обвинение за административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право винаги съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно, без да е необходимо привеждането на други съображения по съществото на спора.По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение, но предвид изхода по делото, такива не следва да бъдат присъдени и искането трябва да бъде оставено без уважение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-015308 от 15.08.2022 г., 4 издадено от началник група в СДРВ, отдел „Пътна полиция“.

НЕ УВАЖАВА искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5