Решение № 391 от 21.08.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 819/2026
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 21.08.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. София, 21.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20261800500819 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на Х. В. Т. срещу Постановление № 641 от 17.06.2026г. по изп. дело № 20179280400011 на ЧСИ Магдалена Стоянова, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по делото.
В жалбата се твърди, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото, поради което е настъпила перемпция, която съдебният изпълнител неправилно отказал да обяви за настъпила.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по делото с указания за представяне на възражение в тридневен срок, но такова не е постъпило.
Обжалваният акт е постъпил в съда с пълно копие от изпълнителното дело и с изложени мотиви от страна на съдебния изпълнител, в които посочва, че счита жалбата за неоснователна. Счита, че искането на длъжника за прекратяване е било мотивирано с възражение за изтекла погасителна давност, чието установяване не е в компетентността на ЧСИ. Не са били установени и други основания за прекратяване по чл. 433 от ГПК. Излага доводи, че от образуване на делото до момента няма период от две и повече години, през който да не са депозирани молби за извършване на изпълнителни действия или да не са извършвани такива, тъй като всяко плащане по запора представлява отделно изпълнително действие.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалван акт и в 1 рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Платена е и дължимата държавна такса.
Въз основа на представеното копие от изпълнителното дело съдебният състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 20179280400011 е образувано в кантората на ЧСИ МагдаленаСтоянова на 20.01.2017г. въз основа на молба вх. № 209/20.01.2017г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу солидарните длъжници Х. В. Т. и „Валтекс-Т“ ЕООД. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 08.02.2012г. и Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадени по гр.д. № 1950/2012 г. на Софийския районен съд.
На 04.06.2020г. (л. 358 от изп. дело) е постъпила молба от „С.Г. Груп“ ЕАД, в която е посочено, че дружеството е придобило вземанията на първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка“ ЕАД, и моли да бъде конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело. С молбата е отправено искане от взискателя за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия по налагане на запор на сметки на длъжника.
Въз основа на наложения запор на 23.07.2020г. е постъпило съобщение от „ЦКБ“ АД (л. 394 от изпълнителното дело), в което се посочва, че сметката на длъжника в банката е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, като по тази сметка се изплащат доходи от трудови възнаграждения на лицето, а при наличие на секвестируем техен размер запорът ще бъде издължаван съгласно изискванията на чл. 446, ал. 1 от ГПК.
На 27.07.2020г. (л. 398) е постъпило съобщение от „ОББ“ АД, в което се посочва, че по сметката на лицето в банката няма достатъчно авоари.
Същевременно, на 09.07.2021г. (л. 401) е постъпило частично плащане по делото въз основа на наложен запор на сметките на длъжника в „ОББ“ АД.
Плащане е постъпило и на 05.01.2022г. от сметката на длъжника в „ЦКБ“ АД (л. 403 от изпълнителното дело).
С молба от 03.06.2022г. взискателят е отправил искане за проучване на имуществото на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки.
Така, въз основа на наложен запор на сметките на длъжника в „Юробанк“ АД (л. 419) са регистрирани постъпления на 15.07.2022г. (л. 442 от изпълнителното дело).
На 28.07.2022г. (л. 427) е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по сключен договор с работодателя „ХИМАКС ФАРМА“ ЕООД.
По молба на взискателя от 11.08.2022г. (л. 451 от изпълнителното дело), на същата дата е наложен запор върху пенсията на длъжника (л. 454). Въз основа на този запор са регистрирани постъпления от 20.09.2022г. (л. 463), от 10.10.2022г. (л. 467), от 09.11.2022г. (л. 470), от 08.12.2022г. ( л. 472), от 2
20.01.2023г. ( л. 477), от 10.02.2023г. (л. 481), от 09.03.2023г. (л. 484), от 10.04.2023г. (л. 487), от 09.05.2023г. (л. 492), от 09.06.2023г. (л. 495), от 10.07.2023г. (л. 498), от 10.08.2023г. (л. 503), от 12.09.2023г. (л. 506), от 09.10.2023г. (л. 509), от 09.11.2023г. (л. 512), от 06.12.2023г. (л. 515), от 08.01.2024г. (л. 520), от 07.02.2024г. (л. 529), от 08.03.2024г. (л. 530), от 08.04.2024г. (л. 534), от 08.05.2024г. (л. 540), от 10.06.2024 (л. 544), от 08.07.2024г. (л. 550), от 13.08.2024г. (л. 554), от 10.09.2024г. (л.564), от 08.10.2024г. (л. 575), от 08.11.2024г. (л. 579), от 06.12.2024г. (л. 583), от 08.01.2025г. (л. 590), от 06.02.2025г. (л. 594), от 18.06.2025г. (л. 647), и от 21.01.2026г. (л. 679).
На 17.06.2025г. взискателят отново е депозирал молба за справки и извършването на изпълнителни действия – налагане на запор и възбрана (л.
604 от изпълнителното дело), като на 08.08.2025г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в БАКБ (л. 638 от изпълнителното дело).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Перемпцията е юридически факт, който представлява самостоятелно основание за прекратяване на образуваното изпълнително дело в случаите, в които взискателят не проявява достатъчна активност за удовлетворяването си.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, делото се прекратява по право, ако за период от две или повече години от образуването му взискателят не отправи искане за извършване на определено изпълнително действие, респ. такова не бъде предприето от съдебния изпълнител. Във връзка с това, съдебната практика (ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. 3/2015г. на ВКС, т. 5) приема, че трябва да се държи сметка за разликата между предприемане на съответното изпълнително действие и законосъобразното настъпване на материалноправните последици от него, а именно - погасяване на правото поради постигнатото по принудителен ред изпълнение. Това уточнение е съществено, тъй като условие за преодоляването на перемпцията е единствено отправянето на искане за извършване на изпълнително действие, но не и постигането на целения с него правен резултат. Това законодателно решение има за цел да санкционира взискателя за собственото му пасивно поведение, а не да го натоварва с последиците от бездействието на съдебния изпълнител или незаконосъобразността на неговите действия в случаите, в които способът не е осъществен надлежно. Така даденото тълкуване съответства на точната формулировка на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно която перемпция настъпва в случай че взискателят по делото не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
Следователно, значение има единствено активността на взискателя в ангажирането на определен изпълнителен способ (т.е. неговото поискване), но не и дали органът по изпълнението е предприел мерки за неговото осъществяване, нито дали то е било успешно.
С оглед тези принципни съображения и при съобразяване с 3 анализираната по- горе хронология на исканите от взискателя изпълнителни действия, съдът намира, че в хода на цялото производство са извършвани консистентни действия по събиране на дълга и са прилагани различни изпълнителни способи въз основа на получените данни за наличното имущество на длъжника. Взискателят е проявявал необходимата процесуална активност и регулярно (през периоди, по- кратки от две години) е инициирал изпълнителни действия (последното от които – на 17.06.2025г), предотвратяващи перемиране на делото към настоящия момент, които са довели и до частично погасяване на дълга. Във връзка с това следва изрично да се отбележи, че всички тези действия са били „изпълнителни“ съгласно тълкуването, дадено с т. 10 от ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана), а с това – съставомерни по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и годни да прекъснат изтичането на двугодишния перемпционен срок.
Освен това според настоящия съдебен състав, двегодишният срок по 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не тече докато избраният изпълнителен способ се осъществява успешно, тъй като взискателят няма правен интерес да търси нов начин за постигане на принудително изпълнение от длъжника, щом е в процес на успешно удовлетворяване. В такъв смисъл е съдебната практика (Определение от 27.02.2009 г. на СГС по гр. д. No 1474/2009 г., ВО, II Б с-в), според която периодичното удържане на суми и изплащането им на взискателя не му дава основание да иска извършване на други изпълнителни действия, а и това не е необходимо за предотвратяване на прекратяване на производството поради неговото бездействие. В същия смисъл е и правната теория (Пунев Бл., Гачев В., Хорозов Г., Митева Д., Танев Д., Кръшкова Е., Балевска Е., Топалов К., Влахов Кр., Златарева М., Обретенова М., Бобатинов М., Кюркчиев Ст., „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар.
Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, ИК „Труд и право”, 2012г., стр. 976), съгласно която „..в тежест на взискателя е да следи за резултата от насочване на изпълнението”, но не се налага негова допълнителна активност „..в случаите, когато насоченото по негово искане изпълнение е дало резултат”.
По тези съображения и доколкото в периода от 20.09.2022г. до 21.01.2026г. по делото има постъпления въз основа на предходно наложените запори, не би могла да настъпи перемпция към настоящия момент.
Единствено за пълнота на изложението съдът отбелязва, че, дори делото да е било перемирано в минал момент, евентуално извършените впоследствие изпълнителни действия не са лишени от правно значение. Актуалната съдебна практика приема, че, когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. В такъв случай единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно, изпълнително дело, тъй като старото е 4 прекратено по право (Решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 3/04.02.2022 г.по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.). Но дори съдебният изпълнител да не образува ново изпълнително дело по новото искане, а да продължи изпълнението по вече перемираното такова, необразуването на ново изпълнително дело с нищо не засяга правата на взискателя или на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела. В същия смисъл са мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, както и практиката на настоящия съдебен състав, обективирана напр. в Решение № 12 от 11.01.2022 г. на ОССофия по в. гр. д. № 483/2021 г. и Решение № 314 от 16.05.2023 по в.гр.д. № 188/2023г. на ОС- София. Поради това, дори процесното изпълнително дело хипотетично да е било перемирано в минал момент, последващи изпълнителни действия по него биха били валидно извършени, а от момента на извършването им започва да тече нов перемпционен срок, който към настоящия момент не е изтекъл.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35a04aba-4f20-429a-bd06-71e3ed866082